Решение № 152 от 03.07.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Враца, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Пламен К. Кучев при участието на секретаря Веселка Кр. Николова като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно гражданско дело № 20251400500167 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. И. Ц., ЕГН **********, чрез особения представител адв. Л. В., против решение № 151 от 10.03.2025 г., постановено по гр.д. № 2118/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е отхвърлен предявения от К. И. Ц. иск срещу И. И. Ц., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД в частта, в която е поискано разваляне на ¼ идеална част от договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 102, том III, рег. № 2038, дело № 794 от 2021 г. на нотариус Р. С. с район на действие Районен съд – Враца по отношение на описания в договора имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 16.08.2024г., с адрес на имота: ***, ***, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение : самостоятелен обект „жилище- апартамент“ в жилищна или 1 вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта – 1 и съседи на имота : на същия етаж ***, под обекта ***, над обекта ***, като неоснователен.

С решението е оставен без разглеждане предявения от К. И. Ц. срещу И. И. Ц. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД в частта, в която е поискано разваляне на ¼ идеална част от договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен в нотариален акт № 102, том III, рег. № 2038, дело № 794 от 2021 г. на нотариус Р. С. с район на действие Районен съд – Враца по отношение на описания в договора имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 16.08.2024г., с адрес на имота: ***, ***, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** с предназначение : самостоятелен обект „жилище- апартамент“ в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта – 1 и съседи на имота : на същия етаж ***, под обекта ***, над обекта ***, като производството е прекратено в тази му част.

В тежест на К. И. Ц. са възложени разноски, които следва да заплати на И. И. Ц. за първоинстанционнното производство.

С въззивната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което се иска да бъде отменено и да бъде поставено друго, с което да бъде уважен предявеният иск за разваляне на процесния договор до размер от ¼ идеална част, съобразно наследствените права на ищцата.

Правилно съдът приел, че ищцата била активно легитимирана да иска разваляне не на целия договор, а само до размера на съответстващите наследствени права, които били вярно изчислени от съда на ¼ идеални части от процесния имот. Наблюденията на разпитаните свидетели пред първата инстанция не били постоянни и ежедневни, каквото било поетото от ответника задължение за издръжка и гледане. Свидетелите нямали преки и непосредствени впечатления за конкретно полагани от ответника и съпругата му грижи и издръжка и не описвали и не твърдяли изпълнението на такива.

2

Същите били заявили, че прехвърлителката живяла при сина си в един апартамент, не е имала нужда от грижи, сама се обслужвала, придвижвала, посрещала внуците си от училище, сервирала храна, ходела на гости при дъщеря си в София. Починала внезапно, без да имала преди това някакви сериозни заболявания. Споделили също, по техни наблюдения, че прехвърлителката нямала проблеми със семейството на сина си, разбирали се и били задружни. Съпругата на ответника пазарувала, била шивачка, полагала грижи за болния си от паркинсон съпруг и за прехвърлителката. Не се установявало от свидетелите обаче в какво се изразяват грижите за гледане и издръжка, какъв период обхващали. От показанията им можело да бъде направен извод, че прехвърлителката посрещала децата на ответника, полагала грижи за домакинството, готвила, сервирала е, тъй като рядко излизала от дома и стояла повече вкъщи, често ходела на гости на дъщеря си в София. Внимателният анализ на свидетелките показания, липсата на други ангажирани от ответника доказателства в подкрепа на твърденията му, налагали безспорния извод, че алеаторният договор не бил изпълнен в уговорения обем, като на прехвърлителя не били осигурени дължимите грижи и издръжка.

Ответникът се задължил да гледа, храни, облича и да се грижи за прехвърлителката , когато тя е болна. Това примерно изброяване не можело да бъде тълкувано лимитативно в полза на ответника, с оглед на което следвало да се приеме, че последният дължи цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Съобразно чл. 152, ал. 1 ГПК в тежест на ответника било да установи по несъмнен и категоричен начин какво е изпълнил по договора.

Кредиторът не бил длъжен да посочва в какво се състои неизпълнението. От свидетелските показания, които били дадени въз основа на епизодични, а не непрекъснати, ежедневни наблюдения и впечатления, не можело да бъде направен извод за стриктно изпълнение на поетите от страна на ответника задължения за гледане и издръжка. Не било установено дали на прехвърлителката била осигурявана необходимата храна, облекло, издръжка и грижи за нормален жИ.т и с чий средства са заплащани същите. Не било установено изпълнение на поетите задължения и в периодите, когато прехвърлителката посещавала и пребивавала при дъщеря си в София.

Иска се отмяна на обжалваното решение и да бъде уважен предявеният от К. И. Ц. иск с правно основание чл.87, ал. 3 ЗЗД до размера на 3 притежаваните от нея наследствени права, а именно ¼ идеална част.

Във въззивната жалба е направено искане за разпит на един свидетел при режим на довеждане, с чийто показания ще се установява изложеното в исковата молба и във въззивната жалба на основание чл. 266, ал. 3 ГПК и поконкретно за установяване на наведените в исковата молба твърдения за упражнен натиск и насилие върху прехвърлителя на имота, както и полаганите от ищцата грижа за нейната майка.

Въззивната жалба е връчена лично на въззиваемата страна – И. И.

Ц., чрез адв. Ц. М., като в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор.

Счита се, че жалбата е изцяло неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно и се иска същото да бъде потвърдено.

Неоснователно в жалбата се излагали твърдения, касаещи липса на доказателства по отношение на изпълнението на алеаторната претенция за гледане и издръжка. От разпитаните свидетели такова неизпълнение не се установило. Свидетелите посочили, че ответникът и неговото семейство са полагали грижи за прехвърлителката ежедневно, непосредствено и непрекъснато, а не епизодично, през цялото време от сключването на договора, който се атакува, до нейната смърт. Прехвърлителката била в нормално здраве /само с един здравословен проблем – високо кръвно/, обслужвала се самостоятелно, а храна, дрехи /каквито задължения да се осигуряват са поети с атакувания договор/ и внимание не и′ липсвали.

Семейството живяло задружно, грижи за В. се полагали и от нейния син, и от нейната снаха, която по договора, който се атакува, се явявала и съсобственик на прехвърлената идеална част. През всичките години отношенията между тях били топли, живели в разбирателство. Прехвърлителката нямала каквито и да е било забележки по отношение изпълнението на договора за издръжка и гледане. Всички твърдени във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение били неоснователни и неподкрепени от събраните по делото доказателства. Исковата претенция била погасена по давност, за което своевременно било направено възражение.

По направеното доказателствено искане се посочва, че липсват законови основания за допускане събирането на нови доказателства пред въззивната инстанция. Поисканите нови доказателства – разпит на свидетел, 4 не се включвали в групата на тези по чл.266, ал. 2 ГПК. Събирането им било преклудирано, предвид това, че не представлявали доказателства, които били възникнали или били узнати от страната в периода от време между края на съдебното дирене в първата инстанция и изтичането на срока за подаване на жалба или отговор. Не било и доказателство, което да е допустимо по силата на чл. 266, ал. 2 ГПК и да е станало достояние на страната в следващия етап на преклузията. В съдебното заседание пред районния съд процесуалният представител на ищцата изложил твърдения за предявен иск, касаещ искане за обявяване на недействителността на договора за издръжка и гледане, поради упражнен натиск върху прехвърлителката В. при прехвърляне на имота, но такъв иск нито бил предявяван, нито бил формулиран в исковата молба, поради което правилно районният съд отхвърлил направеното искане за изслушване на свидетел. Следователно не можело да се приеме, че било налице основанието на чл. 266, ал.3 ГПК за допускането му.

Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

С Определение №265/15.05.2025 г. въззивният съд е оставил направеното във въззивната жалба доказателствено искане за разпит на свидетел при режим на довеждане.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд -Враца е сезиран от К. И. Ц. от гр. София с иск против И.

И. Ц. от гр. Враца за разваляне на сключенaта с нотариален акт № 102, том III, дело № 794/1991 г. на нотариус Р. С. продажба на недвижим имот срещу поето задължение за гледане и издръжка.

В исковата молба ищцата излага, че иска разваляне на продажбата, за която научила преди три години. В нея имало клауза за гледане, но брат и′ и снаха и′ не гледали майката на ищцата и 1 час. До последно майка и ′ им готвела по цяла седмица, а снаха и′ само събота и неделя. Докато майката на ищцата била жива, ищцата ходела всяка година за по две седмици при нея, 5 водела я на зъболекар, подстригвала я, помагала, дори чистела апартамента.

Майка и′ също идвала при нея в София всяка година за по 2-3 месеца. Мисли, че договорът е направен под натиск и заплаха. Бащата на ищцата починал през 1984 г. и тогава наследници на неговата половина от апартамента били ищцата, майка и′ и брат и′. Тогава ищцата се отказала от нейния дял срещу 3000 лв., които брат и′ и дал, за които той нямал документи. Като наследник на майка си ищцата никога не се бил отказвала. Майката на ищцата починала през 2013 г. внезапно без да е боледувала или да е била на легло. През годините давала за апартамента щори за две стаи, пердета, мивка, душ, тоалетна чиния, дрехи ,обувки. В договора за продажба пишело, че майката на ищцата продава ½ идеална част от апартамента, но тя имала и 1/3 от дела на бащата на ищцата. Иска договорът за продажба № 102, том III, дело № 794/1991 г. да бъде развален, като получи идеалната част от дела на майка си, както и да получи документи за тази част.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се иска да се отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Прави се възражение за погасяване с изтичане на петгодишната давност от смъртта на прехвърлителя /починал през 2013 г./ на правото да се иска разваляне на договора за издръжка и гледане от негов наследник във връзка с това, ако съдът приеме, че искът е основателен и доказан, то същият да бъде погасен по давност. Ищцата в качеството си на наследник можела да иска само частично разваляне на договора, съобразно нейните наследствени права.