Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 605 от 10.11.2025, Окръжен съд - Враца

Съд
Окръжен съд - Враца
Дело
Въззивно частно гражданско дело 507/2025
Вид
Определение № 605
Подписан
10.11.2025
В сила
10.11.2025
Състав
Калин Трифонов Тодоров, Пламен Калинов Кучев, Христо Николов Христов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 605 гр. Враца, 10.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно частно гражданско дело № 20251400500507 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 119, ал. 3 вр. чл. 121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. С. Б., ЕГН **********, чрез адв. К. Т. срещу протоколно определение № 332/13.10.2025 г., постановено по ГД № 436/2025 г. на РС-Мездра, с което съдът е прекратил производството по предявения от П. С. Б. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, иск с правно основание чл. 439 ГПК, поради упражнен отвод за местна неподсъдност на спора съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 105 и чл. 108 от ГПК и е постановено изпращане на делото на компетентния съд - Софийски районен съд.

В жалбата се твърди, че постановеното определение на съда е неправилно и незаконосъобразно, поради което се претендира отмяната му и връщане на делото на РС - Мездра за продължаване на съдопроизводствените действия.

Твърди се, че производството е започнало пред Районен съд град Враца, където по предявения иск е било образувано гр.д. № 3325/2024 г. по описа на този съд, и е приключило пред същия съд с влязъл в сила съдебен акт Определение peг. № 408/26.02.2025 г., с което делото е изпратено по подсъдност на PC-Мездра. Поддържа се, че в PC-Мездра делото е образувано под № 436/2025 г. по описа на същия съд, като съдебния състав го е насрочил за 13.10.2025 г., на която дата друг съдебен състав е решил, че не следва да разгледа делото. Посочва се, че становището на жалбоподателя напълно 1 съвпада е мотивираното такова в Определение № 408 от 26.02.2025 г., постановено по гр.д. № 3325/2024 г. по описа на Районен съд Враца, а именно: делото да се разгледа от съответния районен съд - Районен съд Мездра.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***, чрез юрк. М. М., в който се изразява становище, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, а депозираната срещу него частна жалба е неоснователна и необоснована, поради което следва да бъде оставена без уважение. Твърди се, че в частната жалба липсват конкретни оплаквания, които да обосновават неправилност на обжалваното определение, поради което следва съдът да я остави без движение, като даде указания за отстраняване на нередовностите. Поддържа се, че относно местната подсъдност в случая са приложими нормите на чл.105 ГПК и чл.108, ал. 1, изр. 1 ГПК, определящи подсъдност на иска пред съда, в района на който е седалището на ответника - юридическо лице. Посочва се, че в исковата молба няма изложение на факти и обстоятелства за това, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ в отношенията си с ответника и че всъщност именно в това си качество предявява този иск за защита, тъй като потребителските му права са нарушени от ответника; че няма изложени факти и обстоятелства, че чрез този иск ищецът търси искова защита именно в качеството си потребител, чиито потребителски права са нарушени от ответника, че той е потребител на финансова услуга по смисъла на ЗЗП и в това си качество иска да бъде приложен от съда спрямо него облекчения процесуален ред и потребителска привилегия за разглеждане на претенцията му, предвиден в разпоредбата на чл. 113 от ГПК, а именно тя да бъде разгледана по неговия постоянен адрес.

Счита се, че предявеният иск не е на потребител по смисъла на чл. 113 ГПК, а на длъжник по изпълнението, с който ищецът не защитава свои потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор за банков кредит, нито искане за признаване на недължимост на суми по такъв договор, а оспорва като длъжник материалната законосъобразност на принудителното изпълнение поради изтекла погасителна давност. Именно поради тази причина, за подсъдността на иска се прилагат общите правила, респективно общата местна подсъдност по чл.108 ГПК, а не особената такава по чл. 113 ГПК. Изтъква се, че след влизане в сила на заповедта за изпълнение, качеството на насрещната страна се променя и същата не може да се защитава 2 като потребител със средствата на Закона за защита на потребителите, а единствено като длъжник, срещу който е предприето изпълнение. Иска се от съда да отхвърли депозираната частна жалба и да потвърди, като правилно и законосъобразно, обжалваното определение.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че частната жалба е редовна, като отговаряща на изискванията по чл. 278, ал. 4 вр. чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК, и допустима - подадена в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от лице, което има правен интерес и срещу акт, подлежащ на обжалване.

При преценка по същество на жалбата съдът съобрази, че производството е било образувано първоначално пред РС-Враца по иск с правна квалификация чл. 439 ГПК на П. С. Б., чрез адв. К. Т. - АК Враца, против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, за установяване между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество суми, представляващи главница, договорна лихва, мораторна лихва и разноски, поради изтекъл погасителен давностен срок, с което е преклудирана възможността за принудително изпълнение спрямо него по изпълнително дело № 781 от 2018 година /2018***0400781/ по описа на ЧСИ Г. Б., с район на действие ОС Враца, рег. № ***, след влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК. С отговора на исковата молба насрещната страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД е направила възражение за местна неподсъдност на спора на ВРС с искане производството по делото да бъде прехвърлено на РС– София, на основание общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 и чл. 105 ГПК.

Районен съд Враца е направил служебно справка в НБД Население, от която е установил, че настоящият адрес на ищцата от 2015 г., е в с. Курново, община Роман и съвпада с посочения такъв в исковата молба. С определение № 408/26.02.2025г. съдът е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на Районен съд - гр. Мездра. В мотивите на определението съдът е приел, че ищцата е потребител и доколкото настоящият й адрес към датата на подаване на исковата молба е в с. Курново, то съгласно чл. 113 ГПК местно компетентен да разгледа спора е РС Мездра.

Определението не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.

В PC-Мездра делото е образувано под № 436/2025 г. по описа на същия съд, като съдебния състав го е насрочил за 13.10.2025 г. В писмено становище по делото ответникът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е поискал от съда да се 3 произнесе по направеното в отговора на исковата молба възражение за местна неподсъдност на спора и производството по делото да бъде прехвърлено на РС–София, на основание общата подсъдност по чл. 108, ал. 1 и чл. 105 ГПК.

В проведеното на 13.10.2025г. открито съдебно заседание РС-Мездра е уважил направеното от ответника своевременно възражение за местна неподсъдност на спора като прекратил производството пред себе си и изпратил делото на СРС. За да достигне до този извод съдът приел, че искът по чл. 439 ГПК не е потребителски, поради което в случая не е приложима нормата на чл. 113 ГПК, а следва да бъдат приложени общите правила за подсъдност по чл.105 от ГПК. След направена справка в ТР съдът е установил, че седалището и адреса на управление на ответното дружество са в гр.София, поради което делото следва да се изпрати на СРС.

Искът по чл. 439 ГПК е с предмет оспорване на изпълнението, образувано въз основа на издадено изпълнително основание за дължимост на парични вземания, въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение по ЧГД № 4800/2011 г. на РС-Враца спрямо кредитора „ЕОС Матрикс“ ЕООД (правоприемник на „Юробанк и Еф Джи България“ АД). Изпълнително дело е било образувано пред ЧСИ Г. Б., с район на действие ОС Враца, рег. № *** по искане на заявителя. Ищцата се позовава на настъпили в изпълнението нови факти, изразяващи се в изтичане на предвидения в чл.110 от ЗЗД петгодишен давностен срок и погасяването на вземанията по давност.

Няма спор, че ищцата упражнява последваща защита на правото си, извън заповедното производство, но въз основа на изпълнението, основано именно на задължение по договора за кредит, от който произтича задължението й към ответното дружество.

Спорно в настоящия случай е дали ищцата има качество "потребител" по см. на § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП, с оглед сторените от ответника възражения в този смисъл. Съгласно цитираната разпоредба, "потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. С разпоредбата на § 13, т. 12, б. "б" от ДР на ЗЗП дейността на кредитните институции по отпускане на потребителски кредит или кредит, обезпечен с 4 ипотека, е дефинирана изрично като "финансова услуга", което означава, че ползващите такава услуга физически лица имат качеството "потребител" по смисъла на общата разпоредба на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и в това качество могат да се ползват от специалната местна подсъдност по чл. 113 от ГПК, когато предявяват искове за защита на права, произтичащи от ползване на услугата.

В настоящият случай вземанията произтичат от договор за кредит, който е "финансова услуга", отпуснат на ищцата П. С. Б., в качеството й на физическо лице, ползваща такава услуга, поради което същата е "потребител".

С оглед качеството на ищцата и изложените в исковата молба факти и обстоятелства, съставляващи основанието на иска, същата води иска по чл.

439 ГПК именно в качеството си на потребител на финансова услуга като страна по сключен с кредитна институция договор за кредит по смисъла на пар. 13, т. 1 вр. с т. 12 от ДР на ЗЗП.

В случая доколкото единствено основанието за възникване на вземането наличие на потребителски договор, е от значение за придобиване от едно физическо лице на качеството потребител по смисъла на закона, то без значение е производството, в което това лице се домогва да защити правата си, щом те са основани именно на правоотношението, от което произтича това качество. Затова независимо, че в производството по чл. 439 от ГПК ищецът не оспорва самото правоотношение, от което възниква качеството му "потребител", а само твърди настъпване на правопогасяващия вземането на кредитора факт на давността, то доколкото този твърдян новонастъпил факт касае вземането на взискателя-ответник, произтичащо именно от това правоотношение, придаващо на ищеца качеството потребител, следва извода, че подсъдността по чл. 113 от ГПК е приложима и към процесния иск по чл.

439 от ГПК, защото тя се отнася не само към потребителските спорове, произтичащи от правата, уредени в ЗЗП, но към всички спорове с участие на потребители. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана в определение № 172 от 8.03.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1143/2013 г., II т. о., ТК, определение № 607 от 23.11.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 2314/2015 г., I т. о., ТК и определение № 18 от 16.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2502/2019 г., II т. о., ТК/.

Без значение за качеството на длъжника на потребител е обстоятелството, 5 че в случая ответникът по иска се легитимира като цесионер на банката, конституиран в изпълнителното производство. Прехвърлянето на вземането по договора за кредит не променя основанието, респ. качеството на длъжника по него. В този смисъл, релевантно за определяне на местната подсъдност е качеството на ищеца на потребител на финансова услуга, от което произтича и местната подсъдност по чл. 113 ГПК.

В заключение съставът намира, че в това правоотношение ищцата има качество потребител по § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което относно местната подсъдност на иска по чл. 439 ГПК важи правилото на чл. 113 ГПК.

Неоснователно е възражението на ответната страна, че за да бъде приложен от съда спрямо ищеца облекчения процесуален ред и потребителска привилегия за разглеждане на претенцията му, предвиден в разпоредбата на чл. 113 от ГПК, а именно тя да бъде разгледана по неговия постоянен адрес, ищецът следва да изложи факти и обстоятелства, че чрез този иск търси искова защита именно в качеството си потребител, чиито потребителски права са нарушени от ответника. Засилената защита на потребителя законодателят е предвидил и в нормата на чл.119, ал.3 от ГПК, предвиждаща възражение за неподсъдност на делото по чл.113 от ГПК да се повдига и служебно от съда, което налага и служебна преценка дали иска е предявен от, респ. срещу потребител.