Решение № 7809 от 21.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7809 гр. София, 21.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Валентина Ангелова Въззивно гражданско дело № 20241100513266 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН във връзка с чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника в първоинстанционното производство М. С. Х., въззивник в настоящото производство, срещу решение № 17410 от 29.09.2024 г., постановено по гражданско дело № 1939 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 139 състав, с което е уважена молба за съдебна защита, подадена от М. О. А.-Х.а, и била издадена заповед за защита, с която бил задължен да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо молителката, бил предупреден за последиците от нарушаването на заповедта за защита и му била наложена глоба в размер на 200 лева. Излага подробни съображения за неправилност, незаконосъобразност, поради нарушаване на съдопроизводствените правила и материалния закон и необоснованост, като моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт, като откаже издаването на заповед за съдебна защита на молителката и му присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е постъпил отговор от въззиваемата, в който същата излага твърдения за неоснователност на въззивната жалба, като се иска отхвърлянето й, както и сторените по делото разноски.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

1

С оглед предмета на въззивна проверка, очертан в жалбата, решението не е влязло в сила в нито една своя част.

При произнасянето по спора въззивният съд, съобрази следното :

Първоинстанционният Софийски районен съд бил сезиран с молба за защита от домашно насилие, подадена от М. О. А.-Х.а, за извършени от ответника М. С. Х., спрямо нея актове на домашно насилие на 18.12.2022 г., около 21.30 часа, в семейното жилище, находящо се в гр. ****, ответникът ударил с половинлитрова пластмасова бутилка, пълна с вода, молителката по ръката, а на 21.12.2022 г., около 19.30 часа, в същото жилище ударил с рамо молителката и крещял, че няма да се махне от жилището.

Ответникът оспорвал изложените от молителката фактически твърдения и изразявал становище за неоснователност на молбата.

За да постанови обжалваният съдебен акт, първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка :

Страните са съпрузи и родители на две ненавършили пълнолетие деца, родени по време на брака им. Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок пред местно и родово компетентния съд, а описаните в нея събития представляват актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

По делото била представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от молителката, в която подробно били описани актове на насилие.

По делото било прието съдебно медицинско удостоверение № 549/2022, издадено от съдебно медицински кабинет-гр. София, от което се установява, че при преглед на молителката са направени констатации, че тя е получила следните увреждания – контузия на лявата лакътна област, причиняваща ограничаване в обема на движението на левия горен крайник на това ниво и изразена в повсевместен оток на меките тъкани и окръглено кръвонасядане с дъговидно ограничено охлузване на фона на същия, които били резултат от удари с / върху твърди тъпи предмети и тангенциалното действие на такива и биха могли да бъдат получени по времето и начина, съобщен от пострадалата.

Съдът приел за неоснователни направените възражения от ответника за противоречие между подписаната декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и представеното съдебно медицинско удостоверение, като отбелязал, че в самата декларация не е посочено времето на извършване на акта на домашно насилие. Според наведените твърдения, след като децата са си легнали около 21.30 часа, страните са започнали разговор, който прераснал в скандал, при който тя получила описаните травми. В молбата и в декларацията не е посочено също каква е била продължителността на тези действия. Съдът обаче приел за житейски нелогично получените от молителката травми, описани в посоченото съдебно медицинско свидетелство, да са причинени след като ответникът е напуснал жилището, при напускане на жилището и от молителката, респективно от трето, неустановено по делото лице, което е пристигнало в семейното жилище на страните и е осъществило насилствен акт спрямо молителката.

По делото било прието заключение на допусната съдебно медицинска експертиза, която съдът кредитирал в цялост. От същото се установявало, че отокът, охлузването и кръвонасядането в лявата лакътна област добре отговарят да са получени в резултат от удар с твърд тъпо-ръбест предмет с овална форма, каквато е дъното на бутилката. Вещото лице, макар да не е отразило вместимостта на бутилката, 2 било категорично, че увреждането не може да е в резултат на самонараняване. По своя медико-биологичен характер травмата представлявала лека телесна повреда, с която на пострадалата е причинено страдание.

По делото било прието заключение и на съдебно техническа експертиза, което първоинстанционният съд кредитирал в цялост, като от него се установявало времето и мястото на извършване на втория акт на домашно насилие на 21.12.2022 г. , както и обстоятелството, че ответникът отказвал да напусне семейното жилище.

Съдът не обсъждал представената искова молба, вх. № 82503/26.04.2022 г., тъй като същата не съдържала твърдения, касаещи предмета на делото, тъй като актовете на физическо домашно насилие са извършени месеци по-късно. Също така, при психологическото изследване молителката твърдяла, че по време на съжителството си с ответника той проявявал вербална агресия към нея, а едва след раздялата им имало скандали в присъствието на децата, а информация за други актове на физическо насилие хронологически е споделена след фактическата им раздяла.

Първоинстанционният кредитирал и заключението на допуснатата съдебно психологическа експертиза, според което молителката имала негативни преживявания в следствие на процесното поведение на ответника.

При тази фактическа установеност, първоинстанционният съд постановил обжалваният съдебен акт.

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното :

Въззивният съд изцяло споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на относимите доказателства по делото, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към нея на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК, правейки я по този начин част от своя съдебен акт. Същата се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, а именно от декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, удостоверение за сключен граждански брак, удостоверения за раждане на децата Симона и Огнян и съдебно медицинско удостоверение № 549/2022. Останалите, представени от страните документи, в това число нотариален акт за продажба на недвижим имот и искова молба, вх. № 82503 от 26.04.2022 г. по описа на СРС, по която било образувано гражданско дело № 21833/2022 г., въззивният съд не обсъжда като неотносими към предмета на спора.

Въззивният съд не обсъжда като негодни доказателствени средства, представените със становището на въззивника, вх. № 69680 от 14.03.2023 г., имейл от 09.05.2022 г., както и извлечения от съобщенията между страните по вайбър за периода ноември 2022 г. – март 2023 г., тъй като същите нямат характера нито на писмени, нито на гласни доказателства по смисъла на ГПК и ЗЗДН, а отделно от това същите не установяват релевантни на спора факти и обстоятелства по делото.

Въззивният съд приема заключенията на допуснатите от първоинстанционния съд съдебно техническа, съдебно медицинска и съдебно психологическа експертизr, като дадени обективно, компетентно и безпристрастно, като ги кредитира в цялост.

Същите не са оспорени от страните и установяват релевантни на спора обстоятелства досежно подадения от въззиваемата страна на 21.12.2022 г. сигнал на телефон за 3 спешни повиквания 112, като обективира в писмен вид съдържанието на телефонните обаждания, досежно механизма на възникване на травматичните увреждания, отразени в СМУ № 549/22 г., разположението на лицата едно спрямо друго в момента на причиняване на уврежданията, вида на удрящата повърхност на предмета, причинил уврежданията и какъв е той, силата и посоката на действие на предмета и възможността установените травми да са в резултат на самонаряване; както и досежно психологическите травми на въззиваемата в резултат на сочените актове на домашно насилие.

Други относими доказателства за твърденията на страните не са ангажирани в настоящата въззивна инстанция.

При тази фактическа установеност, въззивният съд достигна до следните изводи от правна страна :

Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя прецизните правни изводи на първоинстанционния съд, касаещи осъществяването на актове на домашно насилие от страна на ответника над молителите, изложени в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК.

С оглед оплакванията в жалбата, следва да се отбележи следното:

Доводите в жалбата са неоснователни, доколкото са изцяло базирани на произволен анализ на доказателствената съвкупност. Твърди се недоказаност на извършените актове на домашно насилие, както и несъответствие на правните изводи на съда с установената фактическа обстановка. Въззивникът сочи, че били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и на материалния закон. Жалбата е основно мотивирана с обстоятелството, че съдът е основал правните си изводи на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, чиято доказателствена стойност преценил по чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, а същата не съответствала на изявленията на пострадалата при прегледа й на 19.12.2022 г., при който тя съобщила, че на 18.12.2022 г., около 22-22.30 часа, била ударена с бутилка за вода по левия лакът от съпруга си.

Същевременно, в молбата и в декларацията като час на акта на насилие било посочено, че същият инцидент станал около 21.30 часа. Поради това счита декларацията за невярна и нелогична що се касае до първата посочена дата. Обосновава недоказаност на молбата и по отношение на втората посочена дата, доколкото независимо от това, че въззиваемата потърсила помощ на телефон 112, тя съобщила единствено, че той отказва да си тръгне, не се оплакала да я е блъскал или удрял, като счита, че на тази дата няма осъществен акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.

Тези доводи са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими към предмета на доказване доказателства, като приетата за установена фактическа обстановка кореспондира на същите, както и на направените правни изводи за установяване на сочените актове на домашно насилие. Следва да се отбележи, че в становището си от 14.03.2023 г. въззивникът не оспорил, че на процесните дати е в бил в посоченото от пострадалата жилище, като макар да твърдял, че посещенията му са се развили по различен от твърденията на въззиваемата начин, той не се сочел никакви подробности за това. Самият въззивник не сочи часовете на пристигането си и на тръгването си от дома на въззиваемата на процесните дати, а твърденията му за действията му и тези на съпругата му са крайно общи. Твърденията му не се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото и съответно не са 4 достатъчни за да опровергаят декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от пострадалата. Съответно няма пречки тя да породи действието по чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, като послужи за достатъчно основание за издаване на заповед за защитата на молителката. Фактът, че в същата декларация не е посочен конкретния час на осъществяване на първия сочен акт на насилие не е основание за изключването й от доказателствената съвкупност. Следва да се отбележи, че нито в молбата, нито в декларацията, молителката не е твърдяла, че този акт на насилие е осъществен в 21.30 часа. Внимателния прочит на сезиращата съда молба и на декларацията, сочи, че изложените твърдения свързват този посочен час с единствено с времето, когато децата на страните си легнали, като едва тогава страните започнали да обсъждат развода си и подялбата на общото си имущество, скоро разговорът им прераснал в спор, въззивникът станал агресивен, започвал да я обижда, а след това да хвърля предмети по нея. Втория хвърлен предмет представлявал бутилка от ½ литър, пълна с вода, която уцелила пострадалата в областта на левия лакът и тя изпитала силна болка и излязла на терасата, а въззивникът си тръгнал. При прегледа си на 19.12.2022 г., пострадалата е уточнила, че травмиращото събитие е станало около 22-22.30 часа, като по убеждение на въззивния съд не се касае за противоречие между декларацията, молбата и съдебно медицинско удостоверение № 549/2022 г., доколкото разговорът на страните започнал след като децата им си легнали в 21.30 часа, а сочения акт на насилие е осъществен след като те известно време разговаряли, след това спорили, при което въззивникът започвал да я обижда, като все повече се ядосвал, като едва след известно време той започнал да я замеря с предмети. Съобразно това, може да се приеме, че агресивните действия на въззивника, изразили се в обиди и замеряне на пострадалата с предмети са се осъществили около 22-22.30 часа. Въззивникът оспорил издаденото на пострадалата съдебно медицинско удостоверение, като за проверката му била назначена съответна съдебно медицинска експертиза, чието заключение на практика не е оспорено от страните и било кредитирано от съда. Неоснователни са оплакванията в жалбата досежно тази експертиза, доколкото същите се основават единствено на това, че вещото лице коментирало еднолитрова бутилка с вода, като средството, чрез което са причинени установените травми на молителката, но страната не се е ползвала от възможността при разпита на вещото лице да изясни въпроса за обема на същата бутилка, както и дали отразения обем на същата на първата страница от заключението е в резултат на техническа грешка или изводите на вещото лице са формирани при съобразяване на този обем. Освен това, въззивникът не е направил искания за допускане на допълнителна или повторна експертиза, а само формално е заявил, че оспорва заключението на това основание. Съответно оспорването на посочения документ е неуспешно и същият правилно е ценен от съда. С оглед това правилно първоинстанционният съд е приел, че установените с експертизата и същото съдебно медицинско удостоверение травми са настъпили по времето и начина, съобщен от пострадалата, а самоличността на лицето, причинило същите, е установен с подписаната от пострадалата декларация. Следва да се отбележи, че заключението на приетата съдебно психологическа експертиза също установява факта на претърпяно от въззиваемата домашно насилие и настъпилите в резултат от него последици за психическото и емоционалното й състояние. Ето защо въззивният съд намира, че изводите на първоинстанционния съд за осъществен на тази дата акт на домашно насилие от въззивника спрямо въззиваемата са правилни, кореспондират на относимите към предмета на доказване писмени и гласни доказателства, и не се опровергават от други, приети по делото доказателства, като ги споделя в цялост. С оглед пълнота на изложението, следва да се отбележи, че признанието на въззиваемата, 5 направено в исковата молба и при психологическото й обследване за нуждите на съдебно психологическата експертиза, че по време на брака не е била обект на насилие от страна на съпруга си, е ирелевантно в настоящото производство, не само защото касае периоди от време, различни от процесния, но и защото то не изключва възможността поведението на въззивника да ескалира до актове на домашно насилие на процесните дати.