Решение № 97 от 02.04.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Варна, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000023 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД- гр. София, ЕИК 121265113, подадена чрез юрк. адв. П Д от ВАК, срещу решение № 196/03.11.2023г., постановено по т. д. № 284/2022г. по описа на Силистренски окръжен съд, в частта, с което въззивното дружество е осъдено да заплати К.

К. Х. от гр. Силистра, сумата 40 000 лв.- обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес от смъртта на неговата сестра Е К.а Х.а, настъпила в резултат на ПТП от 27.11.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя– 24.01.2022г., до окончателното изплащане на сумата.

Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло. Оплакванията са за неправилност и необоснованост на изводите на първоинстанционния съд за доказана активна материалноправна легитимация на ищеца, респ. за доказана изключителност в емоционалната връзка между него и сестра му, починала в резултат на ПТП, както и за претърпени от него неимуществени вреди, които поради изключителната емоционална връзка 1 надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за родствената връзка.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Въззиваемият К. К. Х. не се е възползвал от възможността за представяне на отговор по жалбата. Преди датата на насроченото открито съдебно заседание в тази инстанция е подадена молба вх. № 1645/06.03.2024г. от процесуалния представител на въззиваемия- адв. Р. М. от САК, в която се заявява бланкетно становище за неоснователност на жалбата.

ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД, конституирано в качеството на трето лице- помагач на страната на ответното дружество, не участва чрез процесуални действия в първоинстанционното и въззивното производство и не изразява становище по спора.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

Силистренският окръжен съд е бил валидно сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, предявен от К. К. Х. от гр. Силистра срещу ЗД „Евроинс” АД – гр. София, за присъждане на сумата от 80 000 лв., претендирана като обезщетение, дължимо от застраховател по застраховка „ГО на автомобилистите“ за претърпени от ищеца неимуществени вредиболки, страдания и психически стрес, вследствие смъртта на неговата сестра Е К.а Х.а, починала в резултат на ПТП, настъпило на 27.11.2021г. Предявена е и акцесорен иск за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на извънсъдебната претенция до застрахователя24.01.2022г., до окончателното погасяване на задължението.

Първоинстанционното решение, с което осъдителният иск е уважен частично за сумата 40 000 лв., ведно с акцесорната претенция за законна лихва, е валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо в обжалваната част- налице са всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно 2 упражняване на правото на иск, включително и специалните такива съобразно приложимия за процесните отношения Кодекс за застраховането, обн. ДВ бр.

102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. Видно от приобщените към доказателствения материал по първоинстанционното дело писмени доказателства, писмена претенция към ЗД „Евроинс“ АД е подадена от името на ищеца, чрез пълномощник, на 24.01.2022г. Не се спори, че в срока по чл.

496, ал. 1 КЗ и към момента застрахователното дружество не е определило и заплатило застрахователно обезщетение.

Правопораждащият фактически състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, както по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от смърт на родственик или друг близък човек, предполага изводи за наличие на: валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите ”, сключено с дружеството, привлечено като ответник, за увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; материално– правна легитимация на ищеца, който следва да е от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и № 2/1984г., или, при доказани изключителни случаи, от разширения кръг съгласно ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС; претърпени неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение.

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования автомобил, за причиняване на смърт по непредпазливост на сестрата на ищеца, не са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, тъй като лицето, посочено в исковата молба като деликвент- В В Ш, е починал при процесното ПТП.

Страните не спорят в тази инстанция и се установява по безспорен начин от събраните доказателства наличието на следните елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск по чл.

432, ал. 1 от КЗ, а именно: валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „ГО на автомобилистите”, обективиран в полица № BG/07/121003254557, валидна за периода от 17.11.2021г. до 16.11.2022г., 3 сключен с ответното дружество за л. а. „Опел Вектра“, с per. № Х ХХХХ ХХ; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договорапътно- транспортно произшествие от 27.11.2021г. , на път „П-23“, на 41 км. + 659 м, в землището на гр. Кубрат, обл. Разград, между л.а. „Опел Вектра“, с per, № Х ХХХХ ХХ, управляван от В В Ш, и л. а. „Фолксваген Туарег“, с per.

№ Р 7182 АК, управляван от Р С Р, в резултат на което ПТП е починала Е Х.а – сестра на ищеца, като пътник на задна лява седалка в л. а. „Опел Вектра“.

Установени са по категоричен начин от събраните доказателства също и противоправно поведение и вина на водача на застрахования при ответника л.а. „Опел Вектра“, с per, № Х ХХХХ ХХ, за настъпване на ПТП- с превишена за пътния участък скорост от 112.5 км/ч В В Ш е допуснал некотролируемо внезапно навлизане в лентата за насрещно движение, при ограничена видимост към другия автомобил, като преди удара се е опитал да се върне в неговата лента за движение, загубил е напречна устойчивост и не е успял да осигури достатъчно странично разстояние за разминаване с насрещно движещия се л. а. “Фолксваген Туарег“, управляван от Р С Р.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбите.

Спорният въпрос, поставен пред въззивната инстанция, е материално– правно легитимиран ли е ищецът да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра Е К.а Х.а, настъпила в резултат на ПТП от 27.11.2021г.

Твърденията в исковата молба относно характера и съдържанието на отношенията между ищеца и починалата му сестра са, че те са израснали в едно домакинство, в добро и сплотено семейство и били силно привързани един към друг. Заради малката разлика във възрастта им двамата станали много близки и задружни, още от малки си споделяли всичко и си имали пълно доверие, често прекарвали времето си заедно в разговори и забавления, винаги се подкрепяли и закриляли в трудни моменти. С времето изградената в детството им силна емоционална връзка се запазила и те продължили да 4 поддържат близки отношения и като възрастни. Често се събирали по различни поводи и празници и контактували редовно, било по телефона, било на живо. Е Х.а била добра и любяща сестра, която винаги била насреща, когато брат й имал нужда от нея.

Досежно конкретните проявления на болките, страданията и стреса, причинени от застрахователното събитие, чието обезщетяване е предмет на иска, в исковата молба се сочи, че след смъртта на сестра му, ищецът станал емоционално лабилен, изпитвал силна мъка и се разстройвал от най-малкото нещо; моралните страдания и претърпяната скръб са определени като огромни, неописуеми и такива, който ще го съпътстват през целия му живот.

За доказване на фактическите твърдения относно характера и съдържанието на отношенията между ищеца и неговата сестра, както и за интензитета, характера и продължителността на претърпените болки, страдания и стрес, пред първоинстанционния съд, както и по делегация, от РС- Кубрат, са разпитани следните лица: посочените от ищеца свидетели Е А Т и А А А- негови приятели от детските години, Е С И- племенник на ищеца, и В М Х- майка на ищеца, както и свидетелите, посочени от ответното дружество С И Х- фактически съжител на пострадалата Е Х.а, и Д А Х - без родствени връзки с ищеца.

В показанията на двете групи свидетели в частите, относими към едни и същи факти, се констатира съществено противоречие, до степен на напълно взаимоизключващи се обстоятелства.

Преди обсъждането на гласните доказателства по правилата на чл. 172 ГПК, следва да се посочи, че релевантни за преценката относно материалноправната легитимация на ищеца, който е извън кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и № 2/1984г., са онези конкретни житейски обстоятелства, на които той основава правото си да получи обезщетение, респ. такива, посочени от него като предопределящи създаване на връзка между него и сестра му, която освен дълбока и трайна, е и изключителна, изключваща отношения с други, поблизки роднини, респ. отличаваща се съществено от отношенията с други роднини, по – близки или със същата родствена връзка. По отношение на втората предпоставка, чието кумулативно наличие следва да бъде установено 5 при искове за обезщетяване на неимуществени вреди от смърт на родственик, предявени от лице от така нар. „широк семеен кръг“, за претърпени болки и страдания над обичайните за съответната родствена връзка, и за трайни последици върху психиката и здравето, в причинна връзка с процесното стресогенно събитие, то те отново следва да бъдат изрично посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, ответникът да има възможност да отговори ответника, а съдът при равнопоставеност на страните да събере доказателства.

В исковата молба, освен твърдения за обичайни отношения между брат и сестра, близки по възраст, израснали заедно в задружно и сплотено семейство, които често са прекарвали времето си заедно в разговори и забавления и винаги са се подкрепяли и закриляли в трудни моменти, и това е създало силна привързаност един към друг, продължила и след като са напуснали родния дом и създали свои семейства, не са изложени други житейски обстоятелства, респ. липсват такива факти и обстоятелства, които, след доказването им, да могат да се окачествят като извънредни и нетипично сложили се в житейски план.

Разпечатката съдържа 33 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/68291b13-2e6b-44a2-a66c-69437a3b06d7