Решение № 43 от 19.12.2025, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20251880200134 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба, подадена от Р. З. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник, против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № 8505627246, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал 3б от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 лева.

В жалбата се твърди, че оспореният фиш е незаконосъобразен, защото са налице съществени процесуални нарушения при издаването му, както и поради допуснати противоречия с материалния закон. Подробни съображения са изложени и в представена по делото писмена молба.

Учреждението, чийто орган е издал електронния фиш: Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощник, излага съображения в подкрепа на законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш.

Към делото е приобщена административнонаказателната преписка по обжалвания електронен фиш и са приети писмени доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 06.08.2022 г., в 17,28 часа, с устройство № 30102, представляващо елемент от електронната 1 система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път 16, км 49+384, е установено нарушение с ППС товарен автомобил ГАЗ 66 01, регистрационен № СО 0219 СМ, с технически допустима максимална маса 5800, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 0, без ремарке, в община Своге, за движение по път 16 км 49+384, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е квалифицирано по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 179, ал. 3б, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 лева.

В електронния фиш е посочено още, че компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП възлиза на 139 лева, а дължимата такава по чл. 10б, ал. 5 от ЗП е в размер на 48 лева. От представеното с молба от 19.11.2025 г. Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“, Национално тол управление се установява, че дължимата, но незаплатена пътна такса за сегмент 1001601134 е в размер на 0,12 лева.

Процесният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 29.08.2025 г., видно от представеното по делото известие за доставяне (л. 9 от делото), както и от справката за проследяване на пощенската пратка (л. 20 от делото), а жалбата е постъпила в АПИ на 09.09.2025 г. (л. 11 от делото).

При така описаното от фактическа обстановка, съдът намира, че подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в законоустановения срок и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издаден процесният електронен фиш), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по соченото място на извършване на твърдяното нарушение). Разгледана по същество е основателна. Съображенията са следните:

В чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидено, че собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от ЗП, се наказва с глоба в размер 2 500 лева. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2 500 лева.

Видно от представената справка за собственост на МПС, собственик на товарен автомобил ГАЗ 66 01, с рег. № ***, е жалбоподателят. По делото не са представени доказателства за сочения от него начин на отчитане и заплащане на пътните такси, поради което съдът приема твърденията в тази насока за недоказани. Ето защо, в настоящия случай, се установява, че не е заплатена изцяло дължимата пътна такса, която за сегмент 1001601134 е в размер на 0,12 лева, компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП възлиза на 139 лева, а дължимата такава по чл. 10б, ал. 5 от ЗП е в размер на 48 лева. Съдът намира, че фиксираният размер на наказанието от 2 500 лева за конкретен вид административно нарушение от категорията на това по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е непропорционален. Предвиденото в посочената разпоредба наказание 2 противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО поради нарушение на изискването за пропорционалност. Изрично в този смисъл е Решение № 272 от 26.02.2005 г. по канд № 216/2024 г. на Административен съд София област.

Съгласно Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/23 на СЕС, с предмет преюдициално запитване, отправено от Административен съд Хасково, член 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Поради гореизложените съображения се налага изводът за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, който следва да бъде отменен.

По разноските:

При този изход на делото и с оглед отправеното от жалбоподателя, чрез пълномощника, искане за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение, като по делото са представени доказателства и за плащането му, Агенция „Пътна инфраструктура“ следва да бъде осъдена да заплати на въззивната страна сторените от нея разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят претендира присъждането на разноски по договор за правна защита и съдействие за сумата от 660 лева, с ДДС. От насрещната страна е направено възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение. Съдът счита същото за основателно, тъй като е налице несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Поради така установената прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 660 лева, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът намалява размера на разноските до размер от 550 лева, съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По делото не са представени доказателства, че адвокатът е регистриран по ЗДДС.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 3 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8505627246, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на Р. З. Ц., ЕГН **********, с адрес: *****, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал 3б от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 500 лева.

3

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, код по БУЛСТАТ 000695089, с адрес: гр. София, бул. „Македония“ № 3, представлявана от председателя, да заплати на Р. З. Ц., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от 550 лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение в настоящото производство, като същото е намалено на основание чл. 63д, ал.

2 от ЗАНН.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Районен съд Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4