Решение № 13227 от 02.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13227 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110145905 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, предявена от Р. П. Д., представлявана от адв. Е.

И. срещу „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, с която е предявен установителен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че договорът за потребителски кредит от 01.02.2023 г., сключен между страните е недействителен поради противоречието му със закона.

В исковата молба се твърди, че на 01.02.2023 г. между Р. П. Д. в качеството на кредитополучател и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД – в качеството му на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който кредитодателят предоставил на кредитополучателя потребителски заем в размер на 1 000 лв., при лихвен процент по заема 40,91 % и годишен процент на разходите 48,72 % със срок на погасяване 12 месеца. По договора била предвидена застраховка „BANK Защита на кредита“ в размер на 87, 60 лв., така общият размер на кредита ставал 1 087, 60 лв., върху която сума се прилагала посочената лихва. Според ищеца сключеният договор е недействителен и на основание чл. 23 ЗПКр дължи само главницата по него. Твърди, че договорът противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 7 и т. 9 ЗПК. Сочи още, че е нарушена разпоредбата на чл. 11,ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като при изчисляването на ГПР не е включена сумата дължима за сключената застраховка.

В срока по чл. 131 вр. чл. 60, ал. 6 ГПК по електронен път е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, подаден чрез юрисконсулт Запрянов, в който исковата молба се оспорва като неоснователна. Сочи, че сключената застраховка е избрана доброволно, а не е задължителна, а премията е заплатена от кредитора ответник на трето лице – застраховател, нещо повече застраховката може да бъде едностранно прекратена. В тази връзка поддържа, че застраховката не следва да 1 се включва в ГПР, поради което и тя не е включена,. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с установителен, който намира правната си квалификация в чл.

22 във вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит вр. чл.

26, ал.1, предл. 1 ЗЗД – поради противоречие със закона. Основателността на исковата претенция е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на фактите, които обосновават недействителност на договора на заявеното правно основание – противоречие със закона.

От представените писмени доказателства, а и от изявленията на страните се установява, че на 01.02.2023 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Р. П. Д. е сключен договор за потребителски кредит № 310292285, по силата на който ответното дружество се е задължило да предостави на ищцата заемна сума в размер на 1 000 лв. при фиксиран годишен лихвен процент – 40,91 % и ГПР – 48,72 %. Общата дължима сума от кредитополучателя възлиза на 1 343,41 лева, платима на 12 погасителни вноски, от които единадесет в размер на 111,95 лв. и една от тях на стойност от 111,96 лв. при краен срок 05.02.2024г. В чл. 7, ал. 1 в параметрите на договора е отбелязана дължима застрахователна премия от 87,60 лв. В чл. 19 е предвидено, че при сключването на договора потребителят не е длъжен да застрахова изпълнението на основното си задължение чрез застраховка в полза на кредитора. Съобразно чл. 7.2.3 когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата застрахователна премия, се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, за което кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на сделката.

От приетия по делото Сертификат № 170534014702023 се установява, че Р. П.

Д. се е присъединила към Застрахователна програма „Защита на кредита“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, осигуряваща застрахователно покритие при следните рискове: смърт, вследствие на злополука или заболяване, трайно намалена или загубена работоспособност в резултат на злополука или заболяване, временна неработоспособност над 30 дни вследствие на злополука или заболяване, хоспитализация над 3 дни в резултат на злополука или заболяване, полагане на гриба за болен над 30дни, срещу застрахователна премия на обща стойност от 87,60 лева.

2

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено и обстоятелството, че в ГПР не е включена застрахователната премия в размер на 87,60 лв.

От съвкупния анализ на събраните доказателства се установява, че кредитополучателят е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са налице данни същото да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност. В тази връзка, договорната връзка между страните попада в приложеното поле на ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Като порок на облигационното отношение се сочи противоречието му със закона поради неспазването на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК. С разпоредбата на чл. 11 ЗПК е описано задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, като по аргумент от чл. 22 ЗПК неспазването на изискванията по чл. 11, т. 7-12 ЗПК се санкционира с нищожност на договора, доколкото тези реквизити са призвани да обезпечат информираността и правото на свободен избор на стоки и услуги от потребителя. Такъв реквизит се явява общият размер на кредита и условията за усвояването – арг. от чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК. В чл. 7.1 е отбелязано, че общият размер на кредита възлиза на 1 087,60 лв., като в него е включена застрахователната премия от 87,60 лв. Както беше посочено, според чл. 7.2.3 паричните средства, представляващи дължимата застрахователна премия, се превеждат от кредитора за сметка на потребителя в полза на застрахователното дружество, от което се налага извод, че тази сума не се предоставя на разположение на кредитополучателя. С разпоредбата на чл. 3, б. „л“ от Директива № 2008/48 е регламентира легална дефиниция на понятието, според която общият размер на кредита представлява горната граница или общата сума, предоставена по договора за кредит. В общия размер на кредита не се включват сумите, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които реално не се изплащат на потребителя – като административни разходи, комисиони, лихви, в това число и разходите за застраховка /в този смисъл Решение по дело С-744/24 по описа на Съда на Европейския съюз/.

Съблюдавайки гореизложените съждения, настоящият състав намира, че процесният договор за кредит е в колизия с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК, доколкото в размера на кредита е инкорпорирана дължимата застрахователна премия. Характер на главница следва да има единственото заемната сума – паричните средства, които се предоставят за ползване на потребителя. Включвайки сумите по застраховката в главницата, кредиторът не само не предоставя коректна информация на потребителя относно разходите по кредита, но води и до резултата, че върху 3 въпросните суми се начислява възнаградителна и мораторна лихва, каквито не му се следват, и която информация е упомената от кредитодателя в договора.

Съдът се солидаризира с доводите за недействителност на кредитното правоотношение поради несъобразяване на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за годишния процент на разходите. Съобразно чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР предоставя информация на кредитополучателя за общите разходи по кредита – настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Изчисляването му се извършва като се допусне, че кредиторът и потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално определените срокове.

Съобразно чл. 10, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. От данните по делото може да се изведе обоснован извод, че в процесната сделка не е посочен по ясен и еднозначен начин годишният процент на разходите по кредита, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В чл. 10 от процесната сделка, както и в част III, т. 2 от СЕФ е отбелязано единствено стойностният израз на ГПР – 48,72 % и общата дължима сума по кредита – 1 343,41 лева, без да може да се направи извод какви елементи включва последният, не става ясно дали е включена застрахователната премия по сключената застраховка „Bank защита на кредита“. Този пропуск сериозно препятства реалната преценка на потребителя за размера на разходите и общата сума, която подлежи на връщане. В тази връзка, неоснователни се явяват доводите, наведени с отговора на исковата молба, че императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК повелява да бъде посочена единствено стойността на ГПР. Разбираемото и ясното посочване на ГПР с описание за инкорпорираните в него компоненти е от особено същество значение за интересите на потребителите, тъй като чрез регламентацията му се цели да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора, за да се ориентира потребителя при избор на финансов продукт и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Тази цел няма как да бъде постигната, когато бъде отбелязано само стойностното изражение на годишните разходи, доколкото липсва прозрачност какви разходи са включени в кредита. В този смисъл е и съдебната практика на Съда на Европейския съюз, обективирана в Решение от 20.09.2018г. по д. С-448/ 2017г., според която при посочване само на математическата формула на ГПР, без да са предоставени необходимите за изчисляването данни, следва да се приравни на непосочване на ГПР, тъй като не може да се счете, че потребителят е достатъчно информиран с условията по изпълнението на бъдещия договор, като в разглеждания случай дори и формулата 4 не е отбелязана.

Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В този смисъл е и Директива 87/102/ЕИО на Съвета. Настоящият състав намира, че като компонент в ГПР следва да бъде включена и застрахователната премия.

Действително, в чл. 19 от процесната сделка е посочено, че сключването на застраховка или участието в застрахователна програма не се явява задължително условие за сключването на кредита. Тази преценка обаче следва да се извърши, след като са изследвани всички обстоятелства по сключването на въпросния договор, а не само въз основа на съдържанието на предварително изготвените едностранно от банката условия. При съвкупния анализ на представените писмени доказателства може да се изведе обоснован извод, че в разглежданата хипотеза възникването на застрахователното правоотношение е условие за пораждането на кредитното отношение. Аргумент в тази насока е обстоятелството, че размерът на дължимите застрахователни премии е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и включен в погасителните вноски. Отделно, от представения застрахователен сертификат се установява, че застрахователните програми са насочени изключително към покриване на застрахователния риск от неизпълнение, носен от кредитора, но не и чрез тях да се предвижда възможността да бъдат репарирани евентуално възникнали за застрахования потребител вреди. Застрахователната сума е приравнена на баланса по кредита към датата на настъпване на застрахователното събитие, което изключва каквито и да било плащания на застрахователно обезщетение към потребителя и неговите наследници и приравнява застрахователното правоотношение на обезпечение по кредита. Аргумент за задължителния характер може да бъде изведен и от обстоятелството, че във формуляра на договора липсва представени условия относно необезпечен кредит. Този извод не се променя от посоченото в чл. 18, че при сключването на договора потребителят не е длъжен да предоставя обезпечения на кредитора, доколкото както беше посочено, в процесната сделка не се съдържат условия в подобна насока.

Разпечатката съдържа 28 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6828aec9-ba89-4d3a-888d-8b003af1a812