Решение № 12950 от 17.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12950 гр. София, 17.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110126159 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от името на Д.

Л. л, ЕГН ********** против НюПакинг ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с които се иска осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 3620,50 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месеците юли 2021 г., август 2021 г., септември 2021 г., октомври 2021 г. и ноември 2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 223,06 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.08.2021 г. – 18.05.2022 г., върху главницата за незаплатено трудово възнаграждение; 3/ сумата от 350,00 лева, представляваща дължимо обезщетение за временна неработоспособност за месец декември 2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 14,00 лева, представляваща лихва за забава за периода 18.12.2021 г. – 18.05.2022 г., върху главницата за дължимо обезщетение за временна неработоспособност за месец декември 2021 г.; 5/ сумата от 800,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 и 2021 г., ведно със законна лихва върху 1 горепосочената сума, считано от 19.05.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; 6/ сумата от 32,00 лева, представляваща лихва за забава за периода 18.12.2021 г. – 18.05.2022 г., върху главницата, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 и 2021 г.

С разпореждане № 45794/25.05.2022 г., постановено по гр.д. № 26159/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане, да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като: 1/ по отношение на претенцията за сумата от 350,00 лева, представляваща дължимо обезщетение за временна неработоспособност за месец декември 2021 г., изложи ясни, конкретни и безпротиворечиви твърдения за факти и обстоятелства, на които основава претенцията си, като посочи изрично основанието, на което претендира сумата от 350,00 лева (договорно и/или извъндоговорно - в това число деликт, неоснователно обогатяване и/или друго); 2/ по отношение на претенцията за сумата от 800,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 и 2021 г., посочи изрично размера на платения годишен отпуск за 2020 г., респективно 2021 г. /в дни/, който е останал неизползван към твърдяната в исковата молба дата на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответното дружество.

По делото е депозирана уточнителна молба вх. № 111848 от 02.06.2022 г. от името на ищеца, с която са изпълнени указанията на съда, дадени с разпореждане № 45794/25.05.2022 г. разпореждане № 45794/25.05.2022 г., постановено по гр.д. № 26159/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, като е посочено, че претендираната сума в размер на 350,00 лева, представляваща дължимо обезщетение за временна неработоспособност за месец декември 2021 г. се претендира на договорно основание, като претенцията се основава на обстоятелството, че след като ищцата е представила пред ответното дружество издадения й болничен лист, работодателят не го е обработил, не го е изпратил към НОИ, в резултат от което и на ищцата не е изплатено обезщетение за временна неработоспособност за месец декември 2021 г. По отношение на претенцията за сумата от 800,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 и 2021 г., е посочено, че ищцата не е ползвала 20 работни дни платен годишен отпуск за 2

2020 г. и 20 работни дни платен годишен отпуск за 2021 г., които към датата на депозиране на исковата молба в съда не са изплатени от ответното дружество.

В исковата си молба ищецът твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника по силата на сключен трудов договор, съгласно който заемал длъжността „продавач-консултант“ при ответното дружество.

Поддържа, че на 23.04.2021 г. отправил до ответника предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, но след изтичане на срока на предизвестието не бил освободен от работа, като по молба на ответната страна останал да работи. Ищецът поддържа, че след известен период от време поискал отново трудовият му договор да бъде прекратен, в резултат на което ответникът издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 13.12.2021 г., като ищцовата страна била освободена от длъжност на 18.12.2021 г., без заповедта да й е връчвана. Твърди се в исковата молба, че при прекратяване на трудовия договор ответникът не е изплатил на ищцата дължимите трудови възнаграждения за месеците юли 2021 г., август 2021 г., септември 2021 г., октомври 2021 г. и ноември 2021 г. в общ размер от 3620,50 лева, както и дължимо обезщетение за временна неработоспособност за периода 30.11.2021 г. - 13.12.2021 г. в размер от 350,00 лева, като мотивирал отказа си с аргумента, че не е спазен тримесечният срок на предизвестието по чл. 221 КТ, респективно, че в полза на ищцата не се дължат трудови възнаграждения или обезщетения във връзка с трудовото правоотношение. Ищецът твърди, че ответникът не му е изплатил и сума в размер на 800,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 20 работни дни през 2020 г. и 20 работни дни през 2021 г.

Предвид неизпълнението на главните задължения на съответните падежи, ищецът претендира и сумата от 223,06 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.08.2021 г. – 18.05.2022 г., върху главницата за незаплатено трудово възнаграждение, сумата от 14,00 лева, представляваща лихва за забава за периода 18.12.2021 г. – 18.05.2022 г., върху главницата за дължимо обезщетение за временна неработоспособност за периода 30.11.2021 г. 13.12.2021 г. и сумата от 32,00 лева, представляваща лихва за забава за периода 18.12.2021 г. – 18.05.2022 г., върху главницата, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 20 работни дни за 2020 г. и 20 работни дни за 2021 г.

3

Предвид горното, се моли, за уважаване на предявените искове и за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца суми, както следва:

1/ сумата от 3620,50 лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месеците юли 2021 г., август 2021 г., септември 2021 г., октомври 2021 г. и ноември 2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 223,06 лева, представляваща лихва за забава за периода 01.08.2021 г. – 18.05.2022 г., върху главницата за незаплатено трудово възнаграждение; 3/ сумата от 350,00 лева, представляваща дължимо обезщетение за временна неработоспособност за месец декември 2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 14,00 лева, представляваща лихва за забава за периода 18.12.2021 г. – 18.05.2022 г., върху главницата за дължимо обезщетение за временна неработоспособност за месец декември 2021 г.; 5/ сумата от 800,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 и 2021 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 19.05.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане; 6/ сумата от 32,00 лева, представляваща лихва за забава за периода 18.12.2021 г. – 18.05.2022 г., върху главницата, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020 и 2021 г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от името на ответното дружество не е депозиран отговор на исковата молба.

След изтичане на законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответното дружество е депозиран отговора на исковата молба, с който е изразено становище по предявените за разглеждане в настоящото производство искове. Изложеното е становище се допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не са оспорва наличието на съществувало валидно трудово правоотношение между страните в производството по безсрочен трудов договор, сключен на 31.10.2012 г., по силата на което ищцата е заемала в ответното дружество длъжността „продавач-консултант“.

Излагат се подробни съображения за неоснователност на предявените искове и се представят документи, за които се моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, в това 4 число 6 бр.фишове за начислено трудово възнаграждение за периода м.07.2021 – м.12.2021г. сметки за дневния оборот за периода м.07.2021 – м.11.2021г., 2 бр. болнични листове - скрийншот от приложение Вайбър.

С молба вх. № 215678/13.10.2022 г., подадена от името на ищцата, е релевирано искане с правно основание чл. 214 ГПК, за допускане изменение в размера на предявените искове, както следва: предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ да се счита предявен за сумата от 3610,62 лева в брутен размер /като е посочена чиста сума за получаване в размер на 2804,08 лева/, вместо първоначалния заявен размер от 3620,50 лева; предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума, представляваща лихва за забава върху главницата за неплатени трудови възнаграждения да се счита предявен за сумата от 179,88 лева, вместо първоначално заявения размер от 223,06 лева; предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сума, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск да се счита предявен за сумата от 476,14 лева, вместо първоначалния заявен размер от 800,00 лева; предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 за сума, представляваща лихва за забава върху главницата, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск да се счита предявен за сумата от 18,38 лева, вместо първоначалния размер от 32,00 лева; предявеният иск за главница, представляваща обезщетение за временна неработоспособност за м.12.2021 г. да се счита предявен за сумата от 284,83 лева, вместо първоначалния заявен размер от 350,00 лева; предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 за сума, представляваща лихва за забава върху главницата, представляваща обезщетение за временна неработоспособност за м.12.2021 г. да се счита предявен за сумата от 7,80 лева, вместо първоначално заявения размер от 14,00 лева.

С определение, постановено в проведеното на 17.10.2022 г. открито съдебно заседание по делото, съдът, като е взел предвид, че искането с правно основание чл. 214, ал. 1 ГПК е направено в законоустановения срок по чл.

214, ал. 1, изр. 3 ГПК, е допуснал исканото изменение в размерите на предявените за разглеждане в настоящото производство искове, както следва: предявеният иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ да се счита предявен за сумата от 3610,62 лева в брутен размер /като е посочена чиста сума за получаване в размер на 2804,08 лева/, вместо първоначалния заявен размер от 5

3620,50 лева; предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума, представляваща лихва за забава върху главницата за неплатени трудови възнаграждения да се счита предявен за сумата от 179,88 лева, вместо първоначално заявения размер от 223,06 лева; предявеният иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за сума, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск да се счита предявен за сумата от 476,14 лева, вместо първоначалния заявен размер от 800,00 лева; предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 за сума, представляваща лихва за забава върху главницата, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск да се счита предявен за сумата от 18,38 лева, вместо първоначалния размер от 32,00 лева; предявеният иск за главница, представляваща обезщетение за временна неработоспособност за м.12.2021 г. да се счита предявен за сумата от 284,83 лева, вместо първоначалния заявен размер от 350,00 лева; предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 за сума, представляваща лихва за забава върху главницата, представляваща обезщетение за временна неработоспособност за м.12.2021 г. да се счита предявен за сумата от 7,80 лева, вместо първоначално заявения размер от 14,00 лева.