Решение № 255 от 23.06.2021, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е №

255 гр.Стара Загора, 23.06.2021г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Старозагорският административен съд, VIII състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: СТИЛИЯН

МАНОЛОВ при секретаря Николина Николова и в присъствието на прокурора Петя Драганова, като разгледа докладваното от СТИЛИЯН МАНОЛОВ адм.дело № 158 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл.285, ал.1 и чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба на К.А.В. ***, чрез адв.В.С. ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, за присъждане на основание чл.284 от ЗИНЗС на сумата от 100 000 лева за извършени нарушения по чл.3 ЕКЗПЧ и ЗИНЗС. В исковата молба се сочи, че ищецът за периода от 24.02.2015г. до 16.03.2021г. е пребивавал в различни пенитенциарни заведения, като е държан в пренаселени килии, в които е имало влага и мухъл, дървеници, хлебарки и гризачи, храната била малко и с лошо качество, осветлението било слабо и не позволявало да се чете вестник или книга. В исковата молба са посочени килиите и броят на лишените от свобода, които са били настанени заедно с ищеца. По отношение на периода 10.06.2015г. - 15.06.2016г., при пребиваване на ищеца в Затвора Пазарджик, се сочи липса и на санитарен възел в килията с осигурена в него постоянна течаща топла и студена вода, а достъпът до баня бил два пъти седмично. Излагат се съображения, че на ищеца са наложени две дисциплинарни наказания за инциденти, при които същият не е бил виновен. Сочи се, че цените на стоките в затворническата лавка са по-високи от тези в града, не му е давана работа, не му се сменян режимът на изтърпяване на наказанието. Всички тези обстоятелства се твърди, че са причинили неимуществени вреди на ищеца – обида, възмущение и огорчение, внушаване на чувство за малоценност и незначителност, поради което се моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 лв. обезщетение за тези вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до крайното й изплащане.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.В.С., като двамата поддържат исковата молба и молят съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск.

Ответникът - Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.П.Т.-С., в представения отговор на исковата молба и в съдебно заседание оспорва предявения иск. Моли съда да отхвърли иска като недопустим за периода от 04.04.2018г. до 01.10.2019г., а в останалата част от процесния период се иска отхвърлянето му като неоснователен и недоказан.

Окръжна прокуратура

- Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.286, ал.1 от ЗИНЗС, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за неоснователност на иска за периода от 04.04.2018г. до 01.10.2019г., когато ищецът не е пребивавал в пенитенциарно заведение. В останалата част счита иска за частично основателен и то единствено относно лошите хигиенни и битови условия за периода от 24.02.2015г. до месец май 2016г. Моли съда да присъди размер на обезщетение съобразно чл.52 ЗЗД.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Видно от представените по делото справки от пенитенциарните заведения ищецът К.А.В. *** за периода 24.02.2015г. до 10.06.2015г. Впоследствие за периода 10.06.2015г. до 15.06.2016г. е пребивавал в Затвора – Пазарджик. От 15.06.2016г. до 15.08.2017г. отново се е намирал в Затвора – Стара Загора. След 15.08.2017г. е преместен в ЗО – Стара Загора, където е пребивавал до 04.04.2018г.

На 01.10.2019г. е задържан в Ареста – гр.Стара Загора, където пребивава до 20.12.2019г., когато е преместен в Затвора – Стара Загора, където пребивава и до момента.

От справките се установява също, че за първият от посочените периоди – от 24.02.2015г. до 10.06.2015г., когато ищецът се е намирал в Затвора Стара Загора, не е налична документация относно покилийното му настаняване (л.41). Изкуственото осветление във всяко помещение е реализирано с лампи с нажежаема жичка. Съгласно нормативно утвърдения ред почистването и поддържането на хигиената в спалните помещения е осъществявано ежедневно от самите лишени от свобода, настанени в съответното помещение. Непосредствен контрол относно състоянието на хигиената в общите и спалните помещения на групите е осъществяван ежедневно и от инспекторите по социална дейност и възпитателна работа на съответните групи и надзорно-охранителния състав, в чийто пост попада съответния коридор.

Ежемесечно по групи и коридори са осигурявани необходимите почистващи препарати и санитарно-хигиенни материали – метли, лопатки, стирки, кофи, четки и т.н.

Периодично под контрола на Директора на Медицински център към Затвора са извършвани процедури по дезинсекция и дератизация на помещенията на затвора.

За вторият от посочените периоди – от 10.06.2015г. до

15.06.2016г., когато ищецът се е намирал в Затвора Пазарджик, също не е налична документация относно покилийното му настаняване (л.36-38). В почти всяко спално помещение е имало санитарен възел и изкуствено осветление в тъмната част на деня. Санитарните възли са проектирани и изградени така, че всяко помещение разполага с постоянно течаща студена и топла вода по график, като достъпът до същите е постоянен.

За периода 15.06.2016г. – 15.08.2017г. е настанен в

Затвора Стара Загора в помещение, в което изкуственото осветление е реализирано посредством 2 бр. луминесцентни осветителни тела 2х36 W (л.43). По отношение на хигиенно-санитарните мерки са валидни дейностите описани за периода 24.02.2015г. до 10.06.2015г.

За периода 12.07.2017г. до 04.04.2018г. ищецът пребивава в ЗООТ – Стара Загора (л.40). От постъпването му до напускането му е настанен само в едно спално помещение - №6, което е с големина 47,52 кв.м., като за периода на пребиваването му в помещението са били настанявани между 8 и 11 лица. Изкуственото осветление в това помещение се е осъществявало посредством луминесцентни лампи. Почистването на общите и спалните помещения в общежитието се извършвало от самите лишени от свобода. Спалните помещения се почиствали от лишените от свобода, които са настанени в тях, по график, изготвен от отговорника на помещението, като всеки месец се изписвали хигиенни материали, които се раздавали на отговорниците на всяко спално помещение.

За периода 01.10.2019г. до 20.12.2019г. ищецът е задържан в Ареста – Стара Загора, където е пребивавал в килия №16 с площ 25,63 кв.м., заедно с още три лица (л.35). На задържаните се осигурявала безплатна храна (закуска, обяд и вечеря), достатъчна по химичен и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите, като количеството и вкусовите качества се контролират от медицинският специалист към съответния арест.

За периода 20.12.2019г. до 16.03.2021г., когато е приведен в Затвора Стара Загора, първоначално е настанен в спално помещение №10, което е с площ 28,20 кв.м., от които 2,26 кв.м. е площта на разположения в помещението санитарен възел и където е пребивавал до 08.01.2020г., като в това помещение са настанени между 3 и 5 лица (л.43). Впоследствие е бил настаняван в спални помещения №9 и №14. Спално помещение №9 е с площ 25 кв.м., от които 2,50 кв.м. е площта на разположения в помещението санитарен възел, като за периода на престоя на ищеца в това помещение в него са били настанени между 4 и 5 лица.

Спално помещение №14 е с площ 33,50 кв.м., от които 2,38 кв.м. е площта на разположения в помещението санитарен възел и за периода на престоя на ищеца в него са били настанени между 4 и 7 лица. Изкуственото осветление е реализирано с луминесцентни осветителни тела 2х36 W. По отношение на хигиенно-санитарните мерки са валидни дейностите описани за периода 24.02.2015г. до 10.06.2015г.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели на М.И.М. и П.М.И.. В показанията си свидетелят М. сочи, че познава ищеца от Затвора – Стара Загора, като през определено време двамата са били в една и съща килия. Твърди, че от 2013г. до 2020г. има разлика в състоянието на килиите, като в периода от 2013г. до 2015г. условията били ужасни - стените били мръсни, имало насекоми и дървеници, и лишените от свобода не можели да спят нощем. Заявява, че били по 22 души в спално, изхождали се в кофа, като нямало никакви хигиенични препарати, живеехли в гадни условия. Килиите били с дължина 7-8 метра и ширина 3-4 метра, като вътре се помещавали по 22 човека. Това състояние на килиите било до ремонта през 2016г., а след това килиите били в по-добро състояние, като бил сложен и санитарен възел. М. заявява, че след ремонта не са били в една килия с ищеца, но условията в отделните килии отново били лоши, тъй като въпреки ремонта през 2016г. пак имало мухъл и дървеници. Свидетелят заявява, че от 2013г. до сега имало промяна в храната, като към настоящия момент храната била по-добра, но порционите били намалени. По отношение на осветлението заявява, че преди ремонта било слабо, осъществявало се посредством обикновени крушки – с една крушка за цялото помещение. След ремонта осветлението се осъществявало посредством осветителни тела тип „пури“, като в една килия били поставени 4 пури и осветлението било добро. Свидетелят пояснява също, че през времето, когато е бил заедно в едно помещение с ищеца в килията нямало санитарен възел, в кофа ходили по нужда, като в коридора имало обща тоалетна с две клекала, която се ползвала от 120 човека. В заключение сочи, че в Затвора – Стара Загора условията за пребиваване за всички били еднакви, като пояснява също, че с ищеца са били заедно и в затворническото общежитие през месец май 2015г.

В показанията си свидетелят И. сочи, че е пребивавал в

Затвора – Стара Загора и Затвора – Пазарджик, като в Пазарджик е бил в една килия с ищеца. Описва килията като тясна и дълга, като в нея пребивавали повече от 15 човека. Условията в килията били мизерни, подът бил изкъртен, в дупки, горе таванът също, стените били целите в мухъл, имало и дървеници. Сочи, че в килията имало тоалетна, но тя почти не се ползвала, защото била мизерна, като повечето хора излизали на общата тоалетна. Вода в тоалетната имало, но тя ту идвала, ту спирала. Осветлението било слабо в килията, било тъмно, доколкото си спомня за цялото помещение имало две крушки. По отношение на предстоя си в Затвора Стара Загора свидетелят заявява, че първоначално отново били заедно в една килия в ищеца, като сега вече не било така, тъй като В. е преместен в друга килия. Докато били заедно с ищеца в килията били общо шест човека в нея. Не може да определени с точност размерите на килията, като според него едната й дължина била около 6м. Цялата стена на килията била в мухъл и влага, изронвала се, а от тази постоянна влага имало дървеници. Сочи, че осветлението в килията се осъществявало от две лампи с по две осветителни тела тип „пури“, но само по една „пура“ светела от всяка от двете лампи. Сочи, че храната в Затвора – Пазарджик била лоша, нямала вкус и била мизерна, а в Затвора Стара Загора имало и качествена, и некачествена храна, понякога била добре, друг път - не. По отношение на Затвора Пазарджик сочи, че в килията не можело да се придвижват свободно, защото леглата били направени на карета и не можело да се отиде от едното място на другото, тъй като имало прегради. Осветлението в килията не позволявало да се чете книга или вестник, имало доста мишки и много дървеници в килиите. В Затвора Стара Загора също имало дървеници, като сочи, че се пръскало срещу тях, но дървениците отново хапели, имало и мишки, които ходели по прозорците свободно, особено вечер. В килията, в която се намирал в момента, в която били заедно с К., имало 8 легла, две маси и пет шкафа и можело почти свободно да се движат в нея.

Имало и две лампи, но на неговото легло не можело да се чете, тъй като светлината била слаба. Сочи, че е имало един инцидент в столовата, когато им било дадено свинско със зеле, което миришело отвратително и никой не го ял, като въпреки, че се оплакали на дежурния нямало никакви последствия и си останали гладни, като това се е случвало на два-три пъти и си стояли гладни. Заявява, че си спомня, че ищеца е бил наказан веднъж, защото казал, че храната е лоша, като на друг лишен от свобода сменили храната, а на него – не и впоследствие дори го наказали. Сочи, че топла вода в килията нямало, два пъти седмично имало топла вода в банята и от банята вземали вода и се перат. В килията, в която били двамата с В., вишката с леглото на ищеца била точно до срутената стена, където имало влага и там имало най-много дървеници, като ищецът бил изместен в друга килия след като ходил и се молил 4-5 пъти да го преместят от там. Пояснява, че килиите се заключвали в 19:30ч. вечерта и се отключвали в 6:30ч. сутринта, като през светлата част на деня лишените от свобода можело да се движат свободно по коридора. Не е виждал ищеца да чете в килията, но лично на него осветлението не му позволявало да чете, тъй като било тъмно. Сочи, че имал завършен 4 клас и можел да чете. В заключение заявява, че в Затвора Стара Загора имало график, съобразно който всеки един трябвало да чисти килията, като имало и чистачи, които са също лишени от свобода и които срещу цигари минавали да чистели. Имало възможност да получават храна от близките си, но на свиждането половината храна я спирали, защото имало ограничения и после се налагало от лавката да се купува храна, а там цените били много високи.