Решение № 67 от 27.11.2024, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Карнобат, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Т. Добрев при участието на секретаря Марияна Д. Тасева като разгледа докладваното от Георги Т. Добрев Административно наказателно дело № 20242130200196 по описа за 2024 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано по постъпила жалба от ЕТ „ДИМИТЪР БОЖЕРИКОВ – 92“ ЕИК ****, със седалище и адресна управление гр. ****, представляван от Д.П.Б., чрез адвокат С. Р. К.- АК Сливен със съдебен адрес: гр. Сливен, ул. Джордж Уошбърн № 5, ет. 1, против НП № 24-0282-000054, издадено на 19. 03. 2024 г. от Началник група в ОДМВР - Бургас, РУ – Карнобат, с което за нарушение на разпоредбите на чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т.1 от КЗ му е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Жалбоподателят е останал недоволен от така наложената на имуществена санкция, твърди, че при издаване на обжалваното наказателно постановление е допуснато неправилно приложение на материалния закон. Желае постановяване на решение, с което да се отмени изцяло обжалвания акт. В жалбата се твърди, че процесния автомобил, който е бил управляван без задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ е бил закупен от жалбоподателя на 02. 06. 2023 г., след което се е наложило ремонт на същия в гр. Бургас. При вземането на автомобила от ремонт на 26.

01. 2024 г., жалбоподателят е установил, че за същия е изтекла застраховката 1

„Гражданска отговорност на автомобилистите“, поради което се е обадил на свой близък в гр. Сливен и го е помолил да сключи такава и малко по късно е потеглил за гр. Сливен. В гр. Карнобат е бил спрян за проверка от служители на РУ- Карнобат, които при извършената проверка са установили, че управляваното от жалбоподателя МПС, няма сключен действащ договор задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, след което са му съставили АУАН, въз основа на който е издадено и обжалваното НП. Излагат се доводи, че жалбоподателят не е искал настъпването на общественоопасните последици, въпреки, че като управител и законен представител на ЕТ, собственик на автомобила е бил длъжен да ги предвиди. Сочи се, че извършеното нарушение не е довело до каквито и да било вреди и е отстранено непосредствено след приключване на проверката, поради което следва да се приеме, че се касае за маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.

Към жалбата са приложени писмени доказателства, които се приети от съда и разгледани в контекста на цялостната преценка на събраните доказателства по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява, не се явява и процесуален представител.

За административнонаказващия орган редовно призован, не се явява негов законен или процесуален представител в съдебно заседание, не е взето становище по жалбата

Свидетелят Н. В. Х.- актосъставител разпитан в съдебно заседание потвърждават изцяло обстоятелствата посочени в АУАН.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение сер. АД бл. № 085900 от 26. 01. 2024 г. съставен от мл. автоконтрольор Н. В. Х. при РУ Карнобат, срещу ЕТ „Димитър Божериков – 92“ ЕИК ****, със седалище и адресна управление гр. ****, в присъствието на двама свидетели- очевидци на установяване на нарушението, за това, че на 26. 01. 2024 г.около 10, 40 часа в гр. Карнобат, на бул. Москва до СБА управлява товарен автомобил „****“ с 2 рег. № ****, собственост на фирма ЕТ „Димитър Божериков – 92“ Булстат ****, гр. ****, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение във връзка с чието притежаване и ползване няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на управление. След извършена справка с ОДЧ при РУ- Карнобат се установи, че Д.П.Б. ЕГН ********** е собственик на фирма „Димитър Божериков – 92“ Булстат ****.

Като нарушена норма е посочена разпоредбата на чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ.

Видно от така съставеният АУАН, в същия са отразени всички обстоятелства имащи значение за установяване и реализиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя- посочено е времето- час, дата, месец и година на извършване на нарушението, мястото на извършване на същото, обстоятелствата при които е извършено нарушението/ управление на конкретно посочено МПС и собственик на същото, липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите/, нарушената правна норма. Съдът приема за обективно отразена в АУАН фактическата обстановка, която се потвърждава от актосъставителят, като съдържанието на акта не е оспорено от нарушителя, той и жалбоподател по делото. Освен това следва да бъде коментирано, че така съставения АУАН е подписан от жалбоподателят и в същия е записано, че няма възражения. АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели очевидци при установяване на нарушението. АУАН е връчен на представляващия ЕТ Д.П.Б. на 26. 01. 2024 г. , което е удостоверено с подписа му, който не е оспорен.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН не са допуснати сериозни процесуални нарушения водещи до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя.

Въз основа на така съставеният АУАН, АНО е издал и обжалваното пред настоящия съд НП, като в същото е пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган счел, че горното деяние нарушава разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, поради което и на основание чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ е наложил посочената в този текст единствена и конкретизирана по размер имуществена санкция в размер на 2000 лева. НП е връчено на жалбоподателя на 12. 06. 2024 г. лично.

3

Съдът кредитира всички представени по делото писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

Съдът кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските показания на свидетелят Н. В. Х. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Не е оспорено по делото, а и от приложените по делото Заповед № 251з5637 / 10. 10. 2023 г. се установява компетентността на наказващия орган, а компетентността на актосъставителя произтича директно от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 КЗ.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. АУАН е съставен на 26. 01. 2024 г., а НП е издадено на 19.

03. 2024 г., много преди изтичане на давностните срокове, предвидени в чл. 34 от ЗАНН.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение- време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна- управление на автомобил, който е собственост на едноличен търговец и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, което не се оспорва по никакъв начин от жалбоподателят или неговия процесуален представител.

4

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ. В разпоредбата на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ е предвидено, както правилото за поведение, което жалбоподателят е нарушил, така и предвидената за това санкция, като обвързването с други правни норми не е необходимо.

В чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е предвидено, че задължението за сключване на застраховка гражданска отговорност тежи само върху собственика на автомобила, но в същия текст е предвидено, че това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор. Чл. 638, ал. 1 от КЗ обаче въвежда задължение за всеки водач преди да предприеме управление на МПС, което не е негова собственост да се убеди, че за автомобила има сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и да се откаже от управлението, ако такава не е налице.

Съдът не споделя твърдението на жалбоподателят, че в случая жалбоподателят не е искал настъпването на общественоопасните последици от извършеното нарушение, въпреки, че е бил длъжен да ги предвиди. В тази насока са и показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Йд.П.Д. и Щ.Н.Щ., които съдът кредитира, но даже и да се приеме, че деянието извършено от жалбоподателя е непредпазливо, в ЗАНН съществува разпоредбата на чл. 7, ал. 2, в която изрично е посочено, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Както в ЗАНН, така и в КЗ, не е предвидено липсата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите да не се наказва в определени случаи, поради което настоящият съдебен състав намира, че за това допуснато нарушение следва да бъде наложено и съответното административно наказание.

Съдът намира, че не е налице и претендираният от пълномощника на жалбоподателя „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Преценката на АНО за „маловажност„ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя, се прави по законосъобразност и съответно подлежи на съдебен контрол. Преценката относно дали случая е маловажен следва да се извърши съобразно разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, 5 където е посочена легалната дефиниция за маловажен случай: „е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“ . Действително от неизпълнението на задължението на едноличния търговец не може да се направи изводът, че от деянието липсват вредни последици и същото е с по– ниска степен на обществена опасност от други нарушения от съответния вид.

Предвид събраните доказателства по делото, съдът счита, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същия не е маловажен. Извършеното административно нарушение е обществено опасно, тъй като се касае интереси защитени от правото и свързани с цялостната регламентация на ползването на МПС и движението по пътищата, а следователно и с цялостния правов ред на Държавата. В случая Кодекса за застраховането е постановил, че само с осъщественото от жалбоподателя бездействие е достатъчно за извършването на административно нарушение, вследствие на което да възникне съответната административнонаказателна отговорност. По посочените причини съдът намира, че извършеното от жалбоподателя е административно нарушение и същото не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът счита, че изпълнението на законовото предписание на чл. 483, ал.

1, т. 1 от КЗ не изключва административната отговорност на нарушителя, както и не е предпоставка за приемане, че нарушението съставлява маловажен случай. В случая е изпълнена разпоредбата на закона, която е задължителна при ползването на МПС, а и освен това неизпълнението и би довело до лишаване на нарушителя от възможността да управлява МПС, тъй като видно от приложената към материалите по делото ЗППАМ № 24-0282-000017 / 26.