Решение № 427 от 24.10.2022, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 427 гр. Велико Търново, 24.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20224110200939 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Постъпило е предложение от ВТРП за освобождаване от наказателна отговорност на дееца Г. Е. А. с налагане на административно наказание на основание чл. 78 а от НК.

Представителят на Районна прокуратура редовно призован не се явява в съделно заседание и не заема становище по представеното постановление.

Деецът редовно призован не се явява. Упълномощеният му защитник изразява становище, че не оспорва фактическата обстановка изложена в постановлението на прокурора и няма да сочи други доказателства. Предвид имотното състояние на дееца, след като бъде призната за виновна да е извършила вмененото престъпление, по реда на чл. 78 а от НК да бъде освободена от наказателна отговорност и и бъде наложено административно наказание „Глоба“ в минимален размер.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява следното:

Привлечената Г. А. живеела и работела в *** повече от половин година, като веднъж годишно се прибирала в България.

На **.**.**** г. пристигнала в страната. Посетила ОД на МВР В. Търново, сектор „ПП“ и подала заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Попълнила собственоръчно декларация, в която отразила че е изгубила същото.

Представила медицинско свидетелство и лична карта, от които св. И. – служител в сектор „ПП“ към ОД МВР В. Търново, се уверила в самоличността на привлечената. Съобразно 1 изискуемостта на чл. 151, ал. 5 от ЗДвП, при издаване на СУМПС се изисква представяне на декларация, в която да е отразено обичайното местопребиваване на лицето. Привлечената заявила на св. И., че местопреливаването и е в чужбина. Разяснено и било също така, че следва да поиска издаване на СУМПС от държавата членка на Европейския съюз където е обичайното и местопребиваване. За такова се счита мястото , където лицето живее повече от 185 дни за последните последователни дванадесет месеца. Също така и било разяснено, че за отразяване на неверни данни в декларацията носи наказателна отговорност. На **.**.**** г. привлечената А. попълнила собственоръчно декларация, в която отразила, че обичайното и пребиваване е в ***, гр. ***, ул. „***“, № 14. Декларацията била приета заедно с останалите изискуеми документи, необходими за издаването на СУМПС по чл. 17 от Правилника за издаване на български документи за сомоличност, на дубликат на контролен талон, медицинско свидетелство и платените такси за издаване на същото. Представените документи били предадени на друг служител от ОД МВР В. Търново, който следвало да извърши проверка на декларираните обстоятелства, относно обичайното местопребиваване.

След извършената надлежна проврека се контатирало, че прилечената не пребивавала повече от шест месеца на територията на страната, в песлдната една година, както и че в последната една година, преди подаване на декларацията е бил постановен отказ за издаване на СУМПС от Началник сектор“ПП“ в ОД МВР В. Търново с дата от 10.05.2020 г. и последният не и бил връчен поради неустановяване на адреса.

От представената съдебно-графическа експертиза се установява, че привлечената е попълнила и подписала декларацията. От свидетелството за съдимост се констатира, че А. не е осъждана и не са налице констатации и регистрации на противообществени прояви на същата.

Изложеното от фактическа страна, налага безспорен извод, че А. на **.**.**** г. потвърдила неистина в писмена декларация по чл. 51, ал. 5 от ЗДвП , че е установила обичайното си местопребиваване, по смисъла на параграф 6, т. 46 от ДРЗДвП в ***, като условие за издаване на на СУМПС. Безспорно е потвърдила неистина в декларацията тъй като е категорично установено , че има постоянно местопребиваване не в ***, а в Кралство ***, през последните последователни данадесет месеца и е установено и изискването да е живяла повече от 185 дни, поради лични и трудови връзки. Описаното запълва състава на престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 от НК. От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл – А. е съзнавала, общественоопасния характер на деянието, предвиждала е общественоопасните последици и е целяла настъпването им. Съзнавала е, че потвърждава неистина, но въпреки това е подписала същата декларация, за да удостовери отразените в нея обстоятелства, респективно да се снабди неправомерно със СУМПС, независимо, че е била предупредена от служителя при ОД МВР В. Търново.

Деянието, извършено от А., се доказва по категоричен начин от събраните по досъдебното производство писмени доказателства и изготвени експертизи. Причините и условия за извършване на същото са ниската правна култура на дееца, съответно незачитането на установения правов ред. Като отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха отчетени, а като смекчаващи такива бяха приети чистото и съдебно минало и липсата на регистрирани противообществени прояви. А. е пълнолетна, не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на раздел ІV, Глава 8 от НК.С извършеното престъпление не са причинени имуществени вреди и не са налице пречките за прилагане института по чл. 78 а, ал. 7 от НК.

Предвиденото наказание за извършеното от А. престъпление е лишаване от свобода до три 2 години, или глоба от 100 до 300 лева. В този смисъл са налице всички законови изисквания да бъде освободена от наказателна отговорност, като и се наложи административно наказание – „Глоба“ на основание чл. 78 а от НК, в минималния предвиден от закона размер, а именно 1000 лева.

При това положение и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, А. следва да заплати в полза на държавата по бюджетната сметка на ВТРС сумата от 173.25 лева, представляващи направените по делото разноски, както и 5 лева държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на ВТРС.

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Г. Е. А., родена на *** г. в гр. ***, с постоянен гр. ***, ул. "***", № 14, българско гражданство, със средно образование, неосъждана с ЕГН ********** за виновна в това, че в периода от **.**.**** г. до **.**.**** г. в гр. ***, пред служители на сектор „ПП“ при ОД МВР В. Търново потвърдила неистина в писмена декларация, която по силата на чл.

151, ал. 5 от ЗДвП се дава пред орган на власт, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – а именно, че установила обичайното си пребиваване по смисъл на пар. 6, т.

46 от ДРЗДвП, на адрес гр. ***, ул.“***“, №14, когато е имала обичайно пребиваване в Кралство *** - престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 от НК, като на основание чл. 78 а от НК я освобождава от наказателна отговорност и и налага административно наказание “Глоба“ в размер на 1000 лева.

ОСЪЖДА Г. Е. А., със снета по делото самоличност, да заплати в полза на държавата по бюджетната сметка на ВТРС сумата от 173.25 лева, представляващи направените по делото разноски, както и 5 лева - ДТ, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на ВТРС.

Решението подлежи на обжалване в 15-дневен срок пред ВТОС, счтано от днес.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3