Решение № 222 от 13.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. София, 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й.А НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110202874 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

С Наказателно постановление (НП) № 817 от 05.08.2021г., издадено от Директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗ), за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, на Н. К. Н. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал Н. К. Н., който подава жалба в срок. В нея твърди, че обжалваното Наказателно постановление е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Съставеният на Н. Акт № 764397 бил с форма за водачи на МПС и за нарушение по ЗДвП. Н. се жалва и че, никъде в магазин „БИЛЛА“ не му била предоставена предпазна маска. Според жалбоподателя в законодателството не съществувала разпоредба, с която да се предвижда носене на отговорност за административен акт, който има действие по отношение на неопределен кръг субекти и да поражда съответните правила за поведение без да е спазено задължителното изискване за влизане в законна сила на неговото действие. На следващо место в жалбата се твърди, че е недопустимо основанието за издаване да е по чл.63 от ЗЗ при положение, че привръзката по чл.61 от ЗЗ е категорична и не била приложена в случая.

Упреква се наказващия орган, че превишавал правомощията си. Жалбоподателят посочва, че в ЗМВР не е записано, че СДВР може да се произнася дали дадено лице е болно, контактно или дали представлява заплаха за другите субекти. Н. заявява и че за да породи правно действие дадена Заповед на Министъра на здравеопазването трябва да е спазила задължителните условия, за да добие изпълнително действие и сила. По тези съображения се 1 иска СРС да отмени процесното Наказателно постановление.

Жалбоподателят се явява лично пред СРС и се представлява сам. В съдебно заседание на 13.07.2022г. той заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 13.12.2022г. Н. К. Н. моли за отмяна на Наказателното постановление, тъй като нито на входовете, нито на изходите на МОЛ „София“ и магазин „БИЛЛА“ не били предоставени лични средства за защита, каквото е изискването на закона. Жалбоподателят изтъква, че НП се основава на отменена Заповед на Министъра на здравеопазването и без в момента да е налице извънредно положение. Липсвала дерогация на основни права със Заповедта на Министъра на здравеопазването.

Пред СРС, НО, 10 състав въззиваемата страна Директор на СДВР се представлява от юрк. .... и юрк. ..... В съдебно заседание на 13.07.2022г. юрк. .... заявява, че оспорва жалбата.

По време на съдебните прения пред СРС на 13.12.2022г. юрк. .... пледира за потвърждаване на Наказателното постановление като правилно и законосъобразно, отговарящо на изискванията на чл.57 от ЗАНН и издадено без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Според юрк. .... жалбоподателят доказано е извършил вмененото му нарушение и в тази връзка процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава на показанията на разпитаните от СРС свидетели. Иска съдът да потвърди Наказателното постановление и да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :

На 04.05.2021г. Н. К. Н. и Д.Д.И. били заедно в магазин „БИЛЛА“ в МОЛ „София“ на бул. „Александър Стамболийски“ в гр. София. Н. Н. бил без поставена предпазна маска, покриваща носа и устата. По това време в страната била обявена извънредна епидемична обстановка с Решение на Министерски съвет /МС/ № 325 от 14.05.2020г., удължена последователно с Решения на МС № 378 от 12.06.2020г., № 418 от 25.06.2020г., № 482 от 15.07.2020г., № 525 от 30.07.2020г. , № 609 от 28.08.2020г. , № 673 от 25.09.2020г., № 855 от 25.11.2020г., № 72 от 26.01.2021г. и № 395 от 28.04.2021г. Действала и Заповед № РД-01-273 от 29.04.2021г. на Министъра на здравеопазването.

Служителите в магазин „БИЛЛА“ отказали да обслужат Н., тъй като не носи маска в закрития търговски обект и подали сигнал до 03 РУ – СДВР. Във връзка с подадения сигнал на място се явили свидетелите К. и Е. – полицейски служители при 03 РУ – СДВР. И пред тях Н. продължил да бъде без маска. Казал на полицаите, че няма маска и отказал да си сложи такава с обяснението, че „това са пълни глупости“. В търговския център, където свидетелите К. и Е. извършили проверка на жалбоподателя Н. не било организирано предлагането на предпазни маски на посетителите.

На 04.05.2021г. св. К., в присъствието на св. Е., съставила срещу Н. К. Н. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 817/04.05.2021г. (с бланков № 764397) за това, че на 04.05.2021г. около 12.40 часа в гр. София, в магазин „БИЛЛА“, находящ се в МОЛ „София“ - бул. „Ал. Стамболийски“ № 102, в закрито обществено място, 2

Н. не е поставил защитна маска на лицето си, покриваща носа и устата, в условията на обявена в Р. България извънредна епидемиологична обстановка с Решение № 325 от 14.05.2020г. на МС, удължена с Решение № РД-01-273 от 29.02021г. на основание чл.63, ал.1, т.7 от ЗЗ, с което е нарушил чл.209а, ал.1 от ЗЗ.

Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и му бил връчен екземпляр от него срещу подпис на дата 04.05.2021г.

Въз основа на този АУАН Директорът на СДВР е издал срещу Н. К. Н. процесното Наказателно постановление № 817 от 05.08.2021г., с което на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева. Фактически нарушението било описано в НП по следния начин : „на 04.05.2021г., около 12.40, в гр.

София, се е намирал на закрито обществено място в магазин „Билла“ в МОЛ София, бул.

„Ал. Стамболийски“ № 101 и не е поставил защитна маска на лицето си или друго средство, покриващо носа и устата му, в условията на обявена в Р. България извънредна епидемиологична обстановка с Решение № 325/14.05.2020г. на МС, удължена с Решение № 273/29.02021г. на МС и въведена противоепидемична мярка на основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето, с т.7 и т.8 от заповед № РД-01-609/21.10.2020г., с която всички лица, които се намират на закрити обществени места са задължени да носят защитна маска за лице или друго средство с аналогична функция“.

Наказателното постановление е връчено на Н. на 09.02.2022г., след което е обжалвано с жалба, входирана в СДВР на дата 16.02.2022г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства. Относими към настоящия правен спор се явяват показанията на свидетелите К., Е. и И., както и писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК (АУАН № 817/04.05.2021г.; писмо от 03 РУ – СДВР с вх. № 67935/05.04.2022г.; Заповед № 513з-7383/27.03.2020г. на Директора на СДВР; удостоверения от Отдел „Човешки ресурси” при СДВР на лист 34, 35, 47 и 48 от делото и писмо от „ДОРАДО 1“ ЕООД с вх. № 210897/07.10.2022г.).

Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира приложените по делото Докладни записки, тъй като според трайно установената съдебна практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО и други) Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на извършването му. Поради това съдът не подложи на анализ Докладната записка, приложена на лист 15 от делото.

Настоящият съдебен състав не анализира и Възражението на Н. срещу АУАН, тъй като по своето естество то съдържат становище на жалбоподателя по съществото на спора и няма белезите на гласно или писмено доказателство.

При така направеното уточнение СРС – 10 състав прие, че следва да кредитира 3 изцяло показанията на свидетелите К. и Е., дадени пред СРС, тъй като са еднопосочни, непротиворечиви, звучат достоверно, обективно и непредубедено. Освен това намират опора в АУАН.

Съдът условно раздели показанията на св. И. на две части – на относима към правния спор част и на неотносима. Към относимите към решаването на процесното дело обстоятелства, заявени от св. И., съдът отнася това, че свидетелката е била с жалбоподателя в магазин „БИЛЛА“ в МОЛ „София“, че Н. е бил без маска, че му било отказано да бъде обслужен, че на място пристигнали служители на 03 РУ - СДВР и че на входа и изхода на магазина и на търговския център не са се предоставяли предпазни маски. Относно тези (релеванти за спора) обстоятелства показанията на св. И. намират опора в показанията на свидетелите К. и Е., констатациите от АУАН и писмото от „ДОРАДО 1“ ЕООД с вх. № 210897/07.10.2022г. Поради това СРС ги кредитира. По отношение на това къде била поставена маската на служителката на магазин „БИЛЛА“, имала ли е Денка И. маска, как са се отнасяли с нея и какво си бил купил Н., респ. кой платил продуктите в магазина - СРС счита, че в тази част показанията на св. И. са ирелевантни за решаването на спора по същество, поради което прие, че като неотносими към предмета на спора – не следва да се обсъждат.

Приложените на лист 33, 34, 35, 47, 48 и 60 от делото Заповед № 513з-7383 от 27.03.2020г. на Директора на СДВР и удостоверенията от Отдел „Човешки ресурси” при СДВР са издадени от държавен орган и разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и установява, че В. е старши полицай в група „Охрана на обществения ред, Сектор „Охранителна полиция” към 03 РУ - СДВР, а Калоян Иванов Милтенов е назначен на длъжност Директор на СДВР. Това означава, че на основание чл.209а, ал.3 от Закона за здравето, Заповед на Директора на СДВР № 513з7383/27.03.2020г. и чл.142, ал.1, т.1, вр. чл.14, ал.2, вр. ал.1 от ЗМВР св. Валя К. (като полицейски орган от Група „Охрана на обществения ред“, Сектор „Охранителна полиция” при 03 РУ - СДВР) е имала правото да състави АУАН, а на основание чл.209а, ал.4 от Закона за здравето - К.М. като Директор на СДВР е имал правото да издава Наказателни постановления, включително и оспореното НП. Поради това съдът приема, че конкретните АУАН и НП изхождат от компетентни лица.

Писмата от 03 РУ – СДВР с вх. № 67935/05.04.2022г. и от „ДОРАДО 1“ ЕООД с вх.

№ 210897/07.10.2022г. имат достоверна дата и са обективни. Освен това писмото на 03 РУ – СДВР с вх. № 67935/05.04.2022г. се потвърждава и от попълнената разписка за връчено НП на лист 20 от делото, а писмото от „ДОРАДО 1“ ЕООД с вх. № 210897/07.10.2022г. намира потвърждение в кредитираните по-горе показания на св. И.. Поради това СРС кредитира тези писма и съответно приема, че НП е връчено на Н. на 09.02.2022г., както и че в търговския център, където е извършено деянието, не са били предоставяни маски.

Доколкото констатациите от АУАН намират потвърждение в показанията на свидетелите, съдът се доверява и на това доказателство.

Приетите за относими към този правен спор писмени и гласни доказателства са 4 еднопосочни и предвид нормата на чл.84 от ЗАНН, вр. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране.

При така установената фактическа обстановка и при този доказателствен анализ, съдът формира следните правни изводи :

Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда административни актове. Жалбата е депозирана пред СДВР в преклузивния (към февруари 2022г.) процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса. Поради това тя се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Според чл.209а, ал.1 от Закона за здравето (в сила към 04.05.2021г.), както и според сегадействащата норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени от Министъра на здравеопазването или от Директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 или ал.7 и чл.63а, ал.1 или ал.2 от ЗЗ, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лева. Съгласно чл.63, ал.4 и ал.7 от ЗЗ (в сила към 04.05.2021г.) при обявена извънредна епидемична обстановка Министърът на здравеопазването въвежда със Заповед временни противоепидемични мерки по предложение на Главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Такива мерки може да се въвеждат и със Заповед на Директора на съответната регионална здравна инспекция, съгласувано с Главния държавен здравен инспектор за територията на отделна област, община или населено място. Според чл.63а, ал.1 и ал.2 от ЗЗ при епидемично разпространение на заразни болести Министърът на здравеопазването може да въвежда със Заповед противоепидемични мерки по предложение на Главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област за определен период от време.