Определение № 608 от 20.09.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 608 гр. Велико Търново, 19.09.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500467 по описа за 2024 година Производството е по чл. 274 и сл. Вр. чл. 83 ал. 2 от ГПК.

С определение № 832/08.08.2024 г. по гр.д. № 334/2024 г. Русенският ОС е оставил без уважение молбата на ищеца В. А. Н. за освобождаване от задължението му за заплащане на държавна такса по подадената искова молба, въз основа на която е образувано делото.

Недоволен от постановеното определение е останал частният жалбоподател В. А. Н., който го обжалва пред ВтАС като неправилно и незаконосъобразно. Според частния жалбоподател същият е освободен от заплащане на държавна такса по друго дело на ОС Русе, за което е представил доказателства по делото и счита, че следва да е зачетено от съдията докладчик. Посочва, че притежава само един имот –къща, наследена от родителите му, която е запорирана, в който имот живее един от синовете му със семейството си. Посочва, че е притежавал ниви, но те са продадени на публична продан, не притежава МПС, тъй като отдавна са продадени, от осем години е лишен от свобода и от 2015 г. е разделен със съпругата си, въпреки, че не са разведени. Посочва, че не притежава дялове и акции в търговски дружество и не разбира какво се иска от него. Моли се ВтАС да отмени изцяло обжалваното определение и да го освободи от заплащане на държавна такса по исковата молба.

Великотърновският апелативен съд, като прецени доводите в 1 частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От приложеното гр.д. № 334/2024 г. по описа на ОС Русе е видно, че същото е образувано по искова молба /ИМ/, депозирана на 18.04.2024 г. /п.к от 12.04.2024 г./ от В. А. Н. против ЧСИ В. М., рег. № 833 и район на действие ОС Русе, с която е предявен иск за заплащане на обезщетения в общ размер на 30 000 лв., от които 90 лв. за имуществени вреди и 29 910 лв. за неимуществени вреди, нанесени в резултат на незаконосъобразно извършвано принудително изпълнение по изпълнително дело № 23/2024 г. с взискател Община Русе, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумите. Излагат се твърдения за наложен запор върху получаваните парични средства от полаган в затвора труд, които счита за несеквестируеми под размера на МРЗ, както и такива, че получена сума в размер на 90 лв. по сметката му в затвора е удържана на 19.01.2024 г., поради което не може да задоволява елементарните си нужди и да се грижи за здравето си. Твърди, че материалните му вреди се изразяват в лишаване от парични средства по партидата му в затвора, а нематериалните се изразяват в психоемоционален стрес, дискомфорт, психически и физически болки и страдания, чувства на незащитеност, отхвърленост, назачитане на човешкото достойнство, унижение от невъзможността да си осигури елементарни битови принадлежности, застрашаване на здравето му и т.н. Излагат се и неясни твърдения за нарушаване на правото му на собственост. С ИМ са депозирани молба по реда на чл. 83 ал. 2 от ГПК за освобождаване от такси и разноски по делото и чл. 95 от ГПК за предоставяне на безплатна правна помощ по делото. Представена е декларация за семейно, имотно и здравословно състояние на ищеца от 12.04.2024 г..

По делото са приложени изготвени справки от АВ и ОДМВР Русе.

С разпореждане от 13.05.2024 г. на ОС Русе ИМ е оставена без движение и е указано на ищеца да представи пълна декларация за семейно и имуществено състояние, съдържаща данни за доходите му и тези на съпругата му, притежаваните недвижими имоти и ППС, притежаваните дялове и акции в 2 търговски дружества. В разпореждането е посочено, че при неизпълнение на указанията на съда и неотстраняване на нередовностите по ИМ същата ще му бъде върната, а производството по делото прекратено. Разпореждането е връчено на ищеца на 28.05.2024 г..

С определение от 18.06.2024 г. на ОС Русе е прекратено производството по делото, но определението е отменено с определение № 496/30.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 372/2024 г. на ВтАС.

За да отхвърли молбата на ищеца за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, ОС Ловеч е приел, че е налице неизпълнение на задължението на ищеца да представи пълна декларация по чл. 83 ал. 2 от ГПК и противоречие на представената с направените служебни справки.

От представената пред ОС Русе декларация на ищеца по чл. 83 ал. 2 от ГПК се установява, че жалбоподателят е на 58 г., не получава месечен доход, не упражнява дейност като ЕТ и не реализира доходи от друга дейност или услуги, има сключен граждански брак, той и съпругата му не притежават недвижими имоти, МПС и парични влогове, не получава доходи през периода, през който е в затвора.

От справката при АВ към 26.04.2024 г. се установява, че ищецът притежава ¾ и.ч. от недвижими имоти в гр. Русе, ********, дворно място, ведно с жилищна и селскостопанска сграда и.ч. от нива, върху които са наложени възбрани в полза на взискателите ОС Русе, Община Русе и други.

Установява се, че в периода 2017 – 2021 г. други имоти на ищеца са продадени на публични търгове.

От справката при ОДМВР Русе към 08.05.2024 г. се установява, че на името на ищеца са регистрирани мотоциклет, ремарке за автомобил и мотопед, придобити в периода 1998-1996, за които е вписана дата на договор за продажба 12.01.2024 г..

От изготвената служебна справка от ТР от въззивният съд се установява, че към 19.09.2024 г. ищецът, частен жалбоподател няма регистрирано участие в търговски дружества.

Съгласно разпоредбата на чл. 83 ал. 2 от ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Ирелевантно е обстоятелството, че в друго съдебно производство 3 частният жалбоподател е бил освободен от заплащане на държавна такса и в тази насока оплакванията му са неоснователни. Въззивният съд приема, че преценката по чл. 83 ал. 2 от ГПК е индивидуална по всяко дело и се прави към момента за подаване на молбата за освобождаване от държавна такса и разноски, като следва да се съобразят както дължимия размер на държавната такса и разноските в производството, така и конкретните обстоятелства, препятстващи възможността на лицето да я внесе, като съдът следва да направи обоснован извод налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на наличните доказателства за имущественото му състояние, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността да заплати дължимите държавни такси и разноски. В актуалната си практика ВКС приема, че при преценка на обстоятелствата по чл. 83 от ГПК съдът взема предвид средствата необходими за издръжка на едно лице на месец, както и определената от МС линия на бедност за съответната година, която за 2024 г. е 526 лв.. Като съобрази представените пред ОС Русе писмени доказателства относно семейното и имотното състояние на ищеца, частен жалбоподател, възрастта му, както и обстоятелството, че същият е лишен от свобода от дълъг период от време, не работи и не получава трудови или други доходи, въззивният съд приема, че частният жалбоподател не разполага с финансови средства, които да му позволяват да заплати дължимата държавна такса за образувана на делото по подадената от него ИМ в размер на 1 200 лв., както и разноските по делото.

Обстоятелството, че частният жалбоподател притежава идеални части от недвижими имоти, върху които са наложени възбрани в полза на трети лица не е достатъчно за да се приеме, че същият реализира доходи от това имущество.

Няма доказателства по делото същият да има участие в търговски дружества, както и налични средства по сметката му в Затвора Ловеч или той и съпругата му да притежават имущество, от което да реализират доходи, въз основа на които да се направят други изводи.

При съобразяване на гореизложеното въззивният съд намира, че при липса на доказателства по делото частния жалбоподател да разполага с парични средства в размер надвишаващ сумата от 1 200 лв. или поне сумата от 526 лв. за да се обезпечи възможността му да покрива и битовите си нужди в Затвора Ловеч, молбата му за освобождаване от държавна такса и разноски 4 по делото се явява изцяло основателна.

След като е стигнал до други правни изводи, ОС Русе е постановил неправилно и незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което частният жалбоподател бъде освободен от такси и разноски по делото във връзка с подадената ИМ.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 832/08.08.2024 г. по гр.д. № 334/2024 г. на Русенския ОС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83 ал. 2 от ГПК В. А. Н., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Ловеч от заплащане на държавни такси и разноски по гр.д. № 334/2024 г. по описа на Русенския ОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО, но препис от същото следва да се връчи на частният жалбоподател за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5