Присъда № 30 от 22.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

МОТИВИ към присъда №30/22.06.2026г., постановена по НОХД №576 по описа за 2025г. на ОС- Варна.

ВАРНЕНСКА ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА Е ОБВИНИЛА:

З. П. З. и М. К. М. в това, че през периода от 04.04.2016 г. до 16.08.2016 г. в *****, в съучастие като съизвършители, при условията на продължавано престъпление, чрез съставяне (полагане на удостоверяващ подпис от името на възложителя за подс. З. и полагане на удостоверяващ подпис от името на строителния надзор, съгласно договор за строителен надзор BG161P0001/1.5-03/2011/002-U-05 от 04.08. 2014 г., сключен между възложителя „Г. транспорт" ЕАД ***** и изпълнителя „КИМА КОНСУЛТ" ЕООД за подс.

М.) на документи с невярно съдържание (8 бр. протоколи за приемане на строителномонтажни работи и 2 бр. заменителни таблици към протоколи за приемане на строителномонтажни работи по договор за инженеринг BG161P0001-1.5.03-0002-03//2011/0002-S-17, сключен на 06.10.2015 г. между възложителя „Г. транспорт" ЕАД ***** и изпълнителя ДЗЗД „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ - СУПЕРВАЙЗЕР", а именно: протокол № 1.2./04.04.2016 г., с който са приети СМР на стойност с 6 965, 88 лв. в повече от реално извършените ; протокол № 1.5./04.04.2016 г., с който са приети СМР на стойност с 10 556, 52 лв. в повече от реално извършените; протокол № 2.2./11.07.2016 г., с който са приети СМР на стойност с 4 234, 23 лв. в повече от реално извършените; протокол № 3.1./30.06.2016 г., с който са приети СМР на стойност с 44 098, 17 лв. в повече от реално извършените; заменителна таблица към протокол № 3.1./30.06.2016 г., с която са приети СМР на стойност с 31 142, 52 лв. в повече от реално извършените; протокол № 3.7./30.06.2016 г., с който са приети СМР на стойност с 213 390, 53 лв. в повече от реално извършените ; протокол № 3.8./30.06.2016 г., с който са приети СМР на стойност със 153 847, 56 лв. в повече от реално извършените; протокол № 3.9./30.06.2016 г., с който са приети СМР на стойност с 54 504, 14 лв. в повече от реално извършените; протокол № 3.10./16.08.2016 г., с който са приети СМР на стойност с 37 291, 33 лв. в повече от реално извършените; заменителна таблица към протокол 3.13./16.08.2016 г., с която са приети СМР на стойност с 50 778, 23 лв. в повече от реално извършените, съзнателно дали възможност на ДЗЗД „ЕНЕРДЖИ ЕФЕКТ - СУПЕРВАЙЗЕР" да получи без правно основание чуждо движимо имущество (парични средства, собственост на община Варна и на „Г. транспорт" ЕАД Варна) на обща стойност 606 809, 10 лв. (шестотин и шест хиляди осемстотин и девет лева и десет стотинки) без ДДС, като документната измама е в особено големи размери, представляваща особено тежък случай- престъпление по чл. 212 ал. 5 вр. ал. 2 предл. 1 вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението спрямо двамата подсъдими, като счита, че в рамките на ДП и съдебното следствие, безпротиворечиво са установени няколко факта, а именно фактът, че Община Варна и „Г. транспорт“ обявяват обществена поръчка за ремонт 1 на „Г. транспорт“, която обществена поръчка остава без резултат. При повторно обявената такава като кандидат се явява дружеството ДЗЗД „Енерджи ефект - Супервайзер“. Според обвинението това дружество е било създадено специално за нея, предвид това, че не били проучили пазара и условията на обществената поръчка, не били направили преценка за възможността да я изпълнят, установимо от промяната на условията при изпълнението й, поради което приема, че целта е било да бъдат усвоени парите по същата. Сочи, че било налице спиране на строителството, което било оформено проформа заради лоши атмосферни условия, докато за този период на спиране условията не били постоянно такива.

Причината според обвинението обаче била, че според св. A. строителството не било със съответното качество и в съответните параметри, които били заложени в обществената поръчка и започнала да ограничава неоснователни плащания към фирмата-изпълнител.

Счита за категорично установен факта по делото, че служители на „Г. транспорт“ са извършвали ремонтни дейности, които изпълнителя е трябвало да извърши със своя работна сила, потвърждаващо обстоятелството, че това дружество е било създадено за усвояване на парите по обществената поръчка. Счита, че проблемите, които св. A. създала по време на строителството с отказа за плащане довели до своеобразния бойкот на фирмата-изпълнител, която спряла работата заради лоши атмосферни условия в продължение на около 8 месеца, които месеци били включени в заданието, срокът на което е бил в размер на 120 календарни дни, от които 30 за проектиране и 90 за изпълнение на СМР и доставки и т.н. Св. Я. според прокурора констатирала некачествено и непълно изпълнение на строителните ангажименти от страна на дружеството, за което в писмено становище уведомила своите работодатели.

Твърди, че от съдържанието на същото могат да бъдат почерпени конкретни факти за естеството на неизпълнението и некачественото изпълнение на договорните отношения към момента на съставянето на този документ, а именно към началото на 2017г. В рамките на започването на наказателното производство и назначената комплексна експертиза, вещите лица след оглед на място установили в няколко документа – протоколи за приемане на СМР и заменителни таблици, осчетоводяване на дейности на обща стойност 606 809, 10 лв., които не били изпълнени или били некачествено изпълнени, които били недължими на дружеството-изпълнител. Прокурорът дава кредит на доверие на заключението на вещите лица, като счита, че същото не е опровергано от други доказателства в настоящия процес.

Подсъдимите са положили подписи в съответните документи, посочени от обвинението, като твърдението им че били осчетоводени дейности по реално извършена работа, счита, че се опровергава от заключението на комплексната експертиза. Изтъква показанията на св. Я., която при разпита й в съдебно заседание сочи, че полагала подписа си, но не е извършвала проверка на място на съответно извършените дейности, вкл. и скритите работи, които би трябвало да бъдат установени преди да се закрие, което според прокурора е още едно потвърждение, че дружеството-изпълнител било създадено, за да се усвоят парите по обществената поръчка. Потвърждение затова според прокурора са и търговските дела, които започват след спирането на плащанията от страна на Община Варна. По подробно изложените съображения моли съда да приеме за установено, че в посочените 8 протокола и 2 заменителни таблици са осчетоводени СМР на съответна стойност, които не били извършени или били некачествено извършени, следователно остойностяването им е било недължимо, но чрез подписването на тези документи е създадено привидно формално и законово основание дружеството-изпълнител да търси съответното възнаграждение, съответната цена, което осъществява състава на чл. 212, ал. 2 от НК. В тази връзка изразява становище, че правната квалификация по чл. 212, ал. 5 от НК е неправилна, считайки, че случаят не е особено тежък заради чистото съдебно минало на подсъдимите, а от друга страна размера на документната измама, макар да покрива критерия за особено големи размери не е толкова голям, щото само той да обоснове особено тежкия случай. Предвид горното счита, че правилната правна квалификация на Д.ието е по чл. 212, ал.4 от НК, като разликата между големите размери и предмета на престъплението намира, че следва да бъде 2 отчетено като отегчаващо вината обстоятелство. Като смекчаващо вината обстоятелство сочи зрялата възраст на подсъдимите, чистото съдебно минало, както и значителния период от време от извършване на Д.ието до настоящия момент, за който те не могат да носят вина, поради което моли съда възприемайки изложеното да признае подсъдимите за виновни по чл. 212 ал. 4, вр. ал. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и да им наложи наказание „Лишаване от свобода“ в минималния размер, чието изтърпяване да бъде отложено с максимално допустимия от закона срок. Счита, че по този начин би се постигнало възпитателно въздействие върху тях и предупредително върху останалите членове на обществото.

Подсъдимият З. П. З. не се признава за виновен и не дава обяснения по обвинението. В последната си дума пледира за оправдателна присъда. Защитникът също моли за оправдателна присъда. Счита, че от събраните доказателства в хода на ДП и съдебното следствие обвинението не е доказано в така формулираната конструкция в обвинителния акт, поради което не може да доведе до ангажиране на наказателна отговорност на З. З.. В тази връзка се изтъква задължителната практика на Върховния съд, развита в постановление № 3 от 1982 г. на Пленума, в което се приема, че предмет на лъжливо документиране могат да бъдат само удостоверителни документи, каквито инкриминираните намира, че не са.

Навежда доводи, че протоколите за СМР не били в състояние да изпълнят състава на чл. 212 от НК, тъй като не биха могли да послужат като основание за получаване на чуждо имущество. В тази връзка изтъква, че инкриминираните протоколи не са годно средство за извършване на документната измама по чл. 212, доколкото те са част от документация, която е придружавала заявката за изплащане и същите изначално подлежали на контрол от Б. Я., която била ръководител на проект. Счита, че те не били правопораждащ факт за плащане, а част от фактическия състав за извършване на плащането. Развива доводи, че същите били доказателство за извършване на СМР, но не и реално средство, което би послужило на подсъдимия да извърши документна измама. Защитата твърди, че подсъдимият не бил бенефициент на паричните средства и не бил получил чуждо движимо имущество, както и не бил дал основание ДЗЗД „Енерджи ефект“ да получи такова. Основанието за получаване са сключените договори между Община Варна и „Г. транспорт“, като именно въз основа на тях били превеждани средства на ДЗЗД „Енерджи ефект“. Счита, освен от обективна страна, Д.ието не било доказано да е осъществено и от субективна страна, тъй като липсвал умисъл.

Счита, че по делото нито един свидетел, нито съответно приетите по делото експертизи установяват З. З. да е знаел към момента на подписване на инкриминираните протоколи, че отразените СМР са били неизпълнени или са надписани. Напротив – свидетелските показания сочат наличие на реално извършени дейности, което съгласно Решение №153 от 29.06.2011 г. на ВКС изключвал механичния извод за получаване на имущество без правно основание. Част от сумите били предмет на фактуриране на търговски дела, на изпълнителни производства впоследствие, поради което не би могла да бъде доказана пряка причинно-следствена връзка между подписа на З. върху протоколите и твърдяното неоснователно имуществено разместване. Предвид горното счита, че обвинението по чл. 212 не може да бъде заместител на гражданско-правен спор относно изпълнение, качество, количество, остойностяване на СМР. Защитникът изразява становище, че обвинението изцяло почива на свидетелските показания на Б. Я., както и на комплексната експертиза, която обаче била доста противоречива спрямо останалите приети писмени доказателства и изслушаните в хода на съдебното следствие свидетели. Показанията на повечето свидетели според защитата не съдържат конкретика, а сочат на реално извършени дейности, както и на обстоятелството, че проверките, техническия контрол и материалите били работа на други лица. Единствено в показанията на св. Я. според защитата се съдържало подобно твърдение, а именно за завишени стойности или частично изпълнени СМР, а тя не била присъствала реално на обекта, голяма част от проверката била документална и не е имало непременно пряко техническо установяване за всяко СМР на място. Защитата изтъква, че свидетелката 3 уточнявала, че справката била към окончателно плащане на база представени документи, междинни плащания, засичания на протоколи, а проверката относно вложените материали за работа била на надзора. Счита, че същата е изложила свои твърдения, които обаче не доказвали конкретно, че към момента на подписването, З. е знаел, че съдържанието е невярно. Защитникът сочи, че не било доказано и кога З. бил лично уведомен преди подписването на всеки конкретен протокол, че точно тези СМР не били изпълнени и той е знаел за това неизпълнение, но въпреки това е подписал съставения документ. Сочи, че от назначената от съда ССчЕ е видно, че сумата по обвинението не е действителната и реално, ако е било налице плащане по протоколи, то не е за сумата от почти 600 хил. лв., а за около 21 хил. лв. и касае само 3 протокола, а не всички по обвинението. Защитата взема отношение и по свидетелските показания с решаващия извод, че дейности са били реално извършени и в тяхното отчитане и документиране са участвали и други лица, освен З. З.. Т.е. не е налице самостоятелно действие от страна на З. и ако приемането било колективна процедура с участието на строител, надзор, проектен екип и представител на възложителя, счита, че подписът на З. не следва да бъде изолиран като единствен източник за невярно документиране. В заключение изтъква, че според трайната практика на ВКС документната измама не се изчерпва само със съставяне или подписване на документ с невярно съдържание, а този документ следва да бъде използван за въвеждане или поддържане на заблуда относно основанието за имуществено разпореждане и въз основа на него да бъде получено чуждо имущество без правно основание, а от субективна страна – деецът да действа с пряк умисъл и користна цел. Защитата приема, че няма доказателства З. да е знаел кои конкретно СМР не били изпълнени или надписани, поради което и липсвала субективната страна на престъплението. Предвид подробно изложените съображения моли съда оправдае З. З. по повдигнатото обвинение. Алтернативно, ако съдът приеме наличие на вина, то счита, че следва да бъдат взети предвид характеристичните данни – като смекчаващи отговорността обстоятелства възрастта на същия, всички положителни характеристики от свидетелите, участвали в процеса.