Решение № 177 от 01.02.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Русе, 01.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20244520102775 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по искова молба от Т. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. *** чрез адв. Д. Ж., АК-Русе, с която е предявен против А. П. Д., с адрес: от гр. ***, осъдителен иск с правно основание чл. 59 ал. 1 от ЗЗД: Да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата от 855,00 лв. /след допуснато изменение на първоначалния иск от 857,35 лв./, представляващи остатък от стойността на припадаща му се 1/3 ид.ч. от наследствен дял, след смъртта на баща му Г. Г. Д., ЕГН **********, б.ж. на гр. Русе, поч. на *** г., ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска 21.05.24 г. до окончателното изплащане.

Претендира направените разноски.

В исковата молба се твърди, че след смъртта на баща му ищеца установил, че в притежаваната от него сметка в „Банка ДСК“АД IBAN *** имало към датата на смъртта му сумата 21 972,17 лв., като всеки от тримата наследника по закон: ответницата А. П. Д. преживяла съпруга, ищеца Т. Г. Д. – негов син от предходен брак и сестра му Г. Г. Д. дъщеря на ответницата, следвало да получи по 1/3 ид.ч. от наследствения дял или по 7324,05 лв. С изненада установил към момента на направената от него справка на 03.04.24 г., че сметката на баща му е намаляла с 9821,20 лв., които ответницата изтеглила от АТМ на „Банка ДСК“АД и с 21,20 лв. такси. След проведени разговори му възстановила сумата 6466,70 лв., която изтеглил на 02.05.24 г. Претендира разликата до полагащия му се наследствен дял в размер на 855 лв., с които счита, че ответницата неоснователно се обогатила за негова сметка без правно основание.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез адв. Б. М., като се оспорва, иска по основание и размер. Твърди се, че е направила извънсъдебно прихващане с разходите по погребението на съпруга й общо 2565 лв., за които на всеки от тримата наследници е прихванала от сумата 21 972,17 лв., като ищеца се бил съгласил. Не му прихванала разходи за помен, подавки и ресторант, които оставали за нейна сметка.

1

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв. Д. Ж., като оспорва да е дал съгласие да му се удържа сумата за погребението. Представя писмена защита, като моли да се уважи иска, тъй като ответницата е изпълнила един нравствен дълг към своя съпруг, както и че баба му по бащина линия Т. Д. е дала на ответницата пари за погребението /сумата 2000 лв./, а на него не било дадено нищо.

В съдебно заседание ответницата не се явява, представлява се от адв. Б. М., която моли да се отхвърли иска, тъй като ищеца дал съгласие за разпределение на разходите по месинджър, а сумата която получила от баба му Т. била много по-малко /450 лв./ Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищецът и ответницата са наследници по закон на лицето Г. Г. Д., ЕГН **********, б.ж. на гр. Русе, поч. на *** г., като ищеца е негов син от първия му брак със свидетелката А.

Р., а ответницата А. Д. – негова последна съпруга, с която имат обща дъщеря Г. Г. Д., ЕГН **********.

След смъртта на общия им наследодател Г. Г. Д. ответницата изтеглила 9821,20 лв., от негова банкова сметка в „Банка ДСК“АД IBAN ***, в която имало към дата на смъртта му сумата 21 972,17 лв.

За погребението на Г. Д., с фактури от 01.05.24 г., ответницата заплатила сумата от 2565 лв., включваща 2288 лв. – разходи по погребението и 277 лева – разходи по организация на панихидата на Г. Д..

На 02.05.2024 год. ищеца получил от Банка ДСК“АД сумата от сумата 6466,70 лв., представляваща част от дела му от банковия влог, който бил собствен на общия им наследодател Г. Г. Д..

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства, както следва: банкови извлечения - 2 бр.; операционна бележка от „Банка ДСК“ АД от 02.05.2024 г.; Удостоверение за наследници от 26.03.2024 г.;

Препис-извлечение от акт за смърт от 26.03.2024 г.; удостоверение за банкова сметка; разпечатка от кореспонденция в интернет приложение, фактура, касова бележка и спецификация за 2288 лв.; фактура, касова бележка и спецификация за 277 лв.

От показанията на св. А. Р., майка на ищеца, се установява, че на 22 март вечерта сестрата на Т., Г. му се обадила по телефона и съобщила за смъртта на баща му. На следващия ден отишли с него в с. Б., като смятали, че погребението ще бъде там. Баба му живеела там. Останали при нея и на другия ден разбрали, че съпругата му А. е организирала погребението в гр. Русе, в гроба на нейния баща в ***. Останали с бабата на село и заедно дошли с нея за погребението в гр. Русе. Когато излизали от църквата, бабата извадила кесия с пари и ги подала на А., като казала, че са за погребението на сина Г.. Присъствали дъщеря , св. Р., Т., Х., З., сина й и дъщеря

Т.. С Т. закарали бабата на село след погребението. Когато я оставили, тя казала, че е дала 2000 лв. на А. за погребението. След погребението синът й се разбрал със сестра си да не говорят за наследството до 40-тия ден, но след справка и извлечение от клон на ДСК видели, че А. е теглила още в деня на погребението по 3-4 пъти на ден от сметката общо 10000 лв. Т. се ядосал, защото не спазили уговорката да не се бута от наследството до 40-тия ден. Разговарял по телефона с А. и тя казала, че парите са нейни, че той няма право на тези пари, че си е теглила и носи отговорността си. След 30 дена дошла и дъщеря . Поканили Т. да отиде в тях на среща тримата, за да разговарят за наследството, но А. настоявала пак, че парите са нейни, че той няма право на никакво наследство от баща си. След два дена отишли тримата да вземат от предприятието на бившия й съпруг пари, които им се полагат. Пак го поканили в тях за 2 разговор, но без промяна. А. продължавала да настоява, че тези пари са нейни и тогава казала, че иска синът й да даде пари за погребението. Той казал: „Защо да давам пари за погребението, след като баба ми го плати?“. След няколко дена разбрали, че е върнала част от тях в банковата сметка, но си е удържала към 850 лв. от неговия дял. Бабата, която дала пари за погребението се казва Т., тя ги държала вкъщи, на село. Парите били в найлонова кесийка и се виждали банкноти по 50 лева с дебелина около 3 пръста и когато отишли на село казала, че е дала 2000 лева. Баба Т. държала парите в дрехите си. Не ги е броила на място. Не е давала от тях на Т.. Тя искала да му даде пари за транспорта, но казала, че няма и ще му даде като вземе пенсията. А. прибрала парите и ги сложила в дамската си чанта.

Сестрата на А. също била на погребението. Свидетелката била постоянно с бабата на погребението, не я видяла да разговаря с А.. Т. предложил да поеме изцяло разходите за погребението, ако то бъде в с. Б.. Още като отишли в с. Б. и разбрали, че А. е организирала всичко Г. да бъде погребан в гр. Русе, се обадили в траурната агенция да питат как може да го докарат до с. Б.. Бабата плачела и искала да го докарат до село. Те били против бившият й съпруг да бъде погребан в гроба на бащата на А.. Въобще никой не ги питал за нищо, като изолирани били, не разговаряли по тази тема с тях. На гроба имало някаква плоча, която изместили, после я върнали. След смъртта на баща си, Т. ходил веднъж на гроба около 40тия ден. На струването не ходили, защото отношенията им се развалили.

От показанията на св. Д. С., сестра на ответницата се установява, че познавала съпруга Г. и присъствала на погребението му на *** г. в ***. През цялото време била с А. и Г., заедно излезли от дома на покойника. Баба Т. присъствала на погребението и опелото, после извадила от един плик 50 лв. и ги дала на Т.. Той започнал да я дърпа „Хайде, бабо, хайде бабо, защото тръгнаха колите“. Валяло дъжд. Те изчакали комшията на А. да дойде да ги вземе с джипа. Тогава баба Т. дала на А. плика, от който извадила 50 лв. за Т.. Пликът не останал в А.. Тя й го дала да го съхранява, когато се качвали в джипа. Бабата нищо не казала, тя само плачела. Било студено. Всички били много шокирани. Отишли след това в механа „Райбера“, където заявили маса за 20 човека. Не знаела колко пари има в плика. Извадила плика в механата. В него имало 9 банкноти по 50 лв. Сметката била 392 лв. Дала 400 лв., а другите 50 лв. останали в плика, който върнала на А.. Никой не говорил с нея за това кой е поел разходите за погребението. Не видяла с баба Т. след погребението. През всичките години Г. се грижел за баба Т.. Той ходел даже и по два пъти на ден, ако се наложело нещо да свърши, животните да нахрани. Събота и неделя винаги ходел. Бил военен. Г. имал някакви пари, но Т., А. и Г. си ги поделили. Не знае колко са. Тримата си разделили и сумата от пенсионния фонд. Със сестра й били в близки отношения, но не ставало въпрос какви пари е взела от Г.. Знае, че тази сметка, от която теглила била семейна сметка, защото А. нямала друга. Тя била на името на Г., но двамата оперирали с нея.

При така установената фактическа обстановка по отношение на първия обективно съединен осъдителен иск съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, като ал. 2 на същата разпоредба предвижда, че това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелия може да се защити. Така формулиран общият състав на института неоснователно обогатяване изисква наличие на няколко елемента: обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняването на другото лице; липсата на основание за обогатяването и отсъствието на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия.

В настоящия случай не се спори между страните по делото, че ищеца и ответницата са наследници на лицето Г. Г. Д., б.ж. на гр. Русе, поч. на *** г., заедно с дъщеря му Г. Г. Д., че всеки един от тях е приел наследството на своя наследодател, както и че всеки един от тях притежава по 1/3 ид. част от общото имущество, което не е съпружеска имуществена 3 общност.

Не се спори между страните и че ищеца, след смъртта на общия им наследодател, е изтеглил от неговата банкова сметка 6466,70 лв.

По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 855 лева, представляваща остатъка от неговата 1/3 ид.част от собствения на общия наследодател на страните банков влог в общ размер на 21 972,17 лв., съдът намира същата за основателна и доказана. От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че общият наследодател на страните Г. Г. Д. към датата на смъртта си е притежавал по личната си банкова сметка в Банка ДСК АД сумата 21 972,17 лв., от които делът на ищеца следва да е 7324,05 лв.

По делото се установи безспорно, че ответницата е направила разноски за погребение, като с фактури от 01.05.24 г., заплатила сумата от 2565 лв., включваща 2288 лв.

– разходи по погребението и 277 лева – разходи по организация на панихидата на Г. Д..

В тази връзка направеното с отговора на исковата молба възражение за извършено извънсъдебно прихващане, съобразявайки материалите по делото, съдът намира същото за неоснователно, доколкото посочените разходи са разходи, свързани с погребението на общия наследодател на страните. В същото време обаче това плащане представлява изпълнение на нравствен дълг по смисъла на чл. 55, ал. 2 ЗЗД и поради това ищцата не може да иска връщане на даденото. Съгласно тълкуването на закона, дадено в ППВС №1/1979 год. съзнателното изпълнение на един нравствен дълг съставлява основание на даденото и поради това връщането му не може да се претендира, като нормата не намира приложение, когато за едно лице съществува законово задължение да изпълни нещо, а изпълнението се извършва от друго незадължено лице. Разходите за погребение обичайно се поемат от найблизкия сродник, в случая ответницата, която е съпруга на починалия, но законово задължение за нея в този смисъл не съществува. От друга страна, ответницата е била в брак с наследодателя им и се е грижила за него, а след смъртта му е организирала погребението и заплатила разноските, като за самото погребение и къде да бъде заровен не е съгласувала с ищеца-негов син, който категорично не е бил съгласен баща му да бъде положен в чужд гроб и извън населеното място на баба си в с. Б.. Тези обстоятелства дават основание на съда да счете, че тя е действала със съзнанието за изпълнение на един свой нравствен дълг, поради което не може да търси връщане на даденото.