Решение № 828 от 14.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 828 гр. Бургас, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА

Административно наказателно дело № 20242120202226 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на Р. Г. Р., ЕГН: **********, адрес гр. .... против НП 24-0769-000457/08.05.2024г., издадено от началника на група към ОДМВР гр. Бургас, упълномощен с 81213-1632/02.12.2021 г, с което за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и за нарушение на чл.

123, ал. 1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца.

С жалбата се моли за отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Изпраща представител. Последният поддържа жалбата. Не ангажира доказателства. Прави искане за разноски.

За ответника по жалбата - АНО, редовно призовани, представител не се явява в съдебно заседание пред настоящия съд. Не изразяват становище. Не ангажират доказателства. Не правят искане за разноски.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

На 28.01.2024 г. около 20:02 часа в гр. Бургас, на бул. „Димитър Димов“, на около 50м. след кръстовището с ул. „Атанасовско езеро“, в посока хотел Милано, жалбоподателят като водач на лек автомобил – „МЕРЦЕДЕС С 350 Л“, с per № .... управлявала автомобила, като навлязъл частично в лява пътна лента и допуснал ПТП с л.а „Лексус“, с рег.№.... който от своя страна се движел в съседна лява пътна лента. Жалбоподателят не спрял да установи последиците от ПТП и напуснал мястото на инцидента.

За констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на административно нарушение, в присъствие на жалбоподателката, която го подписала, без възражения.

Административнонаказващият орган е приел, че нарушенията са установени от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 25, ал.

2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и за нарушение на чл.

123, ал. 1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца.

При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на него НП, не се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като на нарушителя е връчен препис т.е. началото на административно - наказателното производство е поставено по регламентираната в ЗАНН процедура. В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на нарушителя и съответно до порочност на административно - наказателното производство.

Съдът кредитира показанията на разпитания по делото актосъставител като обективни и непротиворечащи със събрания по делото доказателствен материал.

Фактическата обстановка в АУАН се оспорва от жалбоподателя в подадената до съда жалба. Същият твърди, че е станало недоразумение, че не е разбрал за настъпилото ПТП, тъй като по автомобила му, не е имало следи. Разпитаният по делото свидетел – съпруга на жалбоподателя е заинтересована от изхода на делото. Поради което съдът намира, че показанията и следва да бъдат кредитирани в частта, в която съответстват на събрания по делото доказателствен материал. За настоящия състав, с оглед липсата на доказателства, подкрепящи тази теза, гореизложеното не е основание за отпадане на административно наказателната отговорност, по отношение на жалбоподателя и съдът ги възприема като защитна теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност.

С оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, Съдът намира, че горепосочените нарушения са безспорно установени.

Съгласно разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, „пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, 2 товар или други материални щети.

В конкретния случай, по делото пред съда се доказа вината за съприкосновението между автомобила, управляван от жалбоподателя и автомобила, посочен в НП.

Процесните нарушения са извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е осъзнавал, че поведението му е обществено вредно и укоримо, т.е. това, че чрез деянието си нарушава установения ред на държавно управление и въпреки това се е стремил към този резултат.

С поведението си ответникът е нарушил ЗДвП и правилника за приложението му, а именно: при извършване на маневра, свързана изцяло с навлизане в съседна пътна лента, не пропуснал пътното превозно средство, което се движи по нея - чл. 25, ал. 2 изр. 1 от ЗДвП, като при предприемане на изпреварване не се убедил, че има видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение при изпреварване и навлизане в пътна лента, предназначена за насрещно движение, е бил длъжен да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея.

Санкционната норма - чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е приложена правилно, а наказанието е с фиксиран размер и не може да бъде изменено от съда.

По отношение разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП, „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен:…. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието“.

Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Няма спор, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят е управлявал автомобила, като с действията си е допуснал причиняване на ПТП.

Законът е предвидил отговорност в нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за всеки който е нарушил задълженията си като участник в ПТП, а именно лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 /един/ до 6 /шест/месеца и „Глоба” от 50 лв /петдесет лева/ до 200 лв /двеста лева/. Съдът намира, че санкционната норма е определена правилно от АНО. Относно размера на наложената санкция и с оглед липсата на предишни нарушение, от страна на жалбоподателя, Съдът намира, че същата следва да бъде намалена до предвидения в закона минимум, а именно „глоба”, в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 /един/ месец в минимален размер, предвиден в Закона. Настоящият състав намира, че така определено, наказанието е адекватно на тежестта на извършеното, съответства на степента на обществена опасност на деянието и е достатъчно за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН, а именно биха имали възпитателно - възпиращо и коригиращо въздействие върху нарушителя.

3

Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че и за двете нарушения, не е налице маловажност на случая и в случая, не следва да намери приложение, разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед обстоятелството, че по настоящото дело, не е направено искане за разноски, от страна на АНО, настоящият състав не дължи произнасяне и същите остават както са направени от страните.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 24-0769-000457/08.05.2024г., издадено от началника на група към ОДМВР гр. Бургас, упълномощен с 81213-1632/02.12.2021 г. против Р. Г. Р., ЕГН: **********, адрес гр. .....с което за нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, вр.чл.179, ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената санкция по чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП, а именно „глоба” от 200 /двеста/ лв. на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС от 4 месеца на 1 месец.

ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0769-000457/08.05.2024г., издадено от началника на група към ОДМВР гр. Бургас, упълномощен с 81213-1632/02.12.2021 г. против Р. Г. Р., ЕГН: ********** в останалата част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4