Решение № 70 от 05.05.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Варна, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Соня Н. Дичева в присъствието на прокурора И. Хр. Н. като разгледа докладваното от Десислава Ст. Сапунджиева Наказателно дело за възобновяване № 20233000600049 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.424,ал.1 от НПК.

Образувано по искане на Главния прокурор на РБългария за възобновяване на наказателното производство по НОХД№391/2021г. на Районен съд Провадия,отмяна на присъда №27/01.07.2022г. и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат основанията по чл.422, ал.1, т.5 , във вр. с чл.348,ал.1,т.1 от НПК. Главният прокурор на Република България оспорва законосъобразността на постановената присъда, тъй като в нарушение на чл.49,ал.2 от НК на подсъдимия е определено наказание „лишаване от право за управлява МПС“ за срок по-кратък от срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

Главният прокурор изтъква, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на закона, тъй като първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Варна поддържа изцяло искането на Главния прокурор, което счита за основателно и моли за неговото уважаване.

Осъденото лице Б. Ш. и неговия защитник се явяват лично, като изразяват становище за основателността на искането.

1

Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на Главния прокурор, съобрази устно изразеното становище на прокурора от апелативна прокуратура и осъденото лице и провери материалите по делото, направи следните констатации:

С Присъда №27/01.07.2022г. постановена по НОХД№391/2021г. на Районен съд Провадия осъденият Б. Р. Ш. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б,ал.3 от НК, за което при условията на чл.54 от НК му е наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, при първоначален „строг“ режим и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от десет месеца.

Присъдата е била обжалвана от подсъдимия по повод на което е образувано ВНОХД №915/2022г., с решението по което актът на първата инстанция е бил потвърден.

Настоящият състав съд намира, че искането е подадено от процесуално легитимирано лице, имащо съответното право и в законния срок по чл.421, ал.3 от НПК, срещу съдебен акт, непроверен по касационен ред, поради което е допустимо. Разгледано по същество е основателно по следните съображения.

Изложените в искането на Главния прокурор на РБ аргументи се споделят напълно от настоящия състав. Първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, като е определил срокът на кумулативното наказание "лишаване от право да управлява МПС" в нарушение на чл.49, ал.2 НК за срок, по-кратък от срока на наложеното наказание "лишаване от свобода". В чл.49,ал.3 от НК е предвидено, че срокът за лишаване от права започва да тече от влизане на присъдата в сила, но осъдения не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието "лишаване от свобода". При кумулативното налагане на "лишаване от свобода" и "лишаване от права", срокът на последното може да надвишава второто най-много с три години. Ето защо следва да се приеме, че при кумулативното налагане на тези две наказания, срокът на "лишаването от права" не може да бъде по-нисък от срокът на "лишаване от свобода".

Същото произтича и от задължителните указания, дадени с Постановление №1/1983г. на Пленума на ВС и ТР№61/1980 на ОСНК на ВС. Аналогично е даденото тълкуване в редица решения на ВКС: Решение №70/1997г. на трето н.о., Решение №75/1986 на първо н.о. и др. Това тълкуване на закона важи и при наложено наказание, при условията на чл.66 от НК. Това е така, тъй като при извършено престъпление от дееца в изпитателния срок, при условията на чл.68 от НК отложеното наказание може да бъде реално изтърпяно. В същото време законът установява идентичен режим при определяне на кумулативното наказание "Лишаване от права по чл.37,ал.1,т.7 от НК и при условното наказание. В този смисъл са: Решение №212 от 21.05.1987г. по н.д.

№173/87г., трето н.о. и Решение от 25.10.2005г., по н.д.№15/2005г. на трето но.о..

2

Въззивният състав е констатирал този пропуск, но не е могъл да упражни своите правомощия, поради забраната за влошаване положението на подсъдимия.

Настоящият състав на ВАпС намира, че цитираната присъда разкрива особено съществени нарушения на закона и процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, с оглед на което са налице основания по чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на производството и отмяна на съдебния акт. Настоящата инстанция не е процесуално легитимирана да се произнесе директно по акта след възобновяване на производството, тъй като отстраняването на допуснатите нарушения не е в полза на осъдения. Делото следва да бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание от друг състав.

Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1 т. 1 от НПК, Варненският апелативен съд,

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД №391/2021 г. по описа на РС гр. Провадия.

ОТМЕНЯ присъда №27/01.07.2022г. по НОХД №391/2021г. на Районен съд Провадия и Решение №235 от 16.11.2022г. по ВНОХД №915/2022г. на Окръжен съд Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3