Решение № 265 от 16.12.2021, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. К., 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20215320100504 по описа за 2021 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 34 от ЗС в първата фаза на делбеното производство.

Ищецът М. ХР. Т. твърди, че с ответниците Н. Н. Ш. и А. М. Ш. са съсобственици на следните недвижими имоти:

1. Дворно място, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, лятна кухня, плевня на два етажа и гараж, цялото застроено и незастроено, с площ от 1160 кв.м (хиляда сто и шестдесет квадратни метра), находящо се в с.В., община К., област П., представляващо ********** (****************************) в квартал 30 (тридесети) по плана на селото, одобрен със Заповед № 187/1979 г, при съседи: Х.К., П.П., М.К. и М.К..

2. Поземлен имот – лозе-терасирано, с площ от 3.934 дка (три декара деветстотин тридесет и четири квадратни метра), девета категория на земята, находяща се в землището на с.В., ЕКАТТЕ 12005, община К., в местността

„К.“, представляващо имот

№

******

(****************************), при граници и съседи: № ********-нива на наследниците на М.С.М.; № ******-дере, овраг, яма на Община К.; № *******- лозе- трасирано наследниците на М. П.Т.; № *******- лозетерасирано на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; № *******- лозе –терасирано на И.К.

Т.а; № ******- дере овраг, яма на община К..

Съсобствеността върху ********** и сградите в него възникна, както следва: Дядото на ищеца, А.Х. Т., ЕГН ********** придобил имота по силата на наследствено правоприемство и давностно владение, продължило повече от 10 години. На същата дата дядо му А.Х. Т., ЕГН ********** 1 сключил с баба му Т.Н. Т.а договор за издръжка и гледане на същия недвижим имот, за което е бил съставен нотариален акт № 22, том І, рег. № 400, дело 200 от 19.01.2006 г. на *** Н.Н.. В резултат на така сключения договор ********** било придобито от баба му и дядо му в режим на СИО, тъй като договорът за издръжка и гледане бил възмезден по своя характер. На 03.02.2006 г. починал дядо му А.Х. Т., което се установявало от представеното удостоверение за наследници № 134/15.12.2020 г. –село В., като оставил наследници по закон съпругата си Т.Н. Т. и сина си Х.А. Т., ЕГН **********. Със смъртта на дядо му, СИО върху ********** и сградите в него се прекратявала като баба му запазила собствената си ½ (една втора) идеална част от прекратеното СИО, а останалата ½ (една втора) идеална част била наследена от баба му и Х.А. Т., ЕГН ********** с равни права или по ½ (една втора) идеална част. При това положение, баба му била собственик на ¾ (три четвърти) идеални части от този имот, а синът й Х.А. Т., ЕГН ********** на ¼ (една четвърт) идеална част. Х.А. Т., ЕГН ********** е бил баща на ищеца, който починал на 15.03.2012 г., след като приел наследството на своя баща А.Х. Т.. След смъртта на баща си, ищецът останал негов единствен наследник по закон, установено с удостоверение № 135/15.12.2020 г. – с. В.. При това положение по силата на наследяване ищецът бил собственик на ¼ (една четвърт) идеална част от този имот. Въпреки, че бил съсобственик с баба си Т.Н. Т.а, същата на 04.03.2020 г. сключила с ответника договор за издръжка и гледане на целия ********** заедно със сградите.

Счита, че прехвърлянето на чужда вещ не е нищожно, но не поражда права спрямо действителния собственик.

По отношение на Поземлен имот- Лозе с № ******, съсобствеността между страните възникнала, както следва: С решение № 10271 от 28.05.1999 г. на Поземлена комисия гр.К., по преписка с вх. № 15854 от 02.08.1992 г. на прадядото на ищеца Х.А. Т., ЕГН ********** било възстановено правото на собственост върху Лозе с № ******. Прадядо му Х.А. Т., ЕГН **********, починал на 28.01.1993 г., като оставил наследници по закон съпругата си Т.П.

Т. и сина си А.Х. Т.. Прабаба му Т.П. Т.а починала на 09.03.1999 г., като е оставила наследник по закон сина си А.Х. Т.. При това положение, след смъртта на родителите си, дядото на ищеца А.Х. Т. придобил правото на собственост върху целия имот. След смъртта на дядо му на 03.02.2006 година, негови наследници по закон останали баба му Т.Н. Т.а и баща му Х.А. Т., ЕГН **********. Същите придобили с равни права – по ½ (една втора) идеална част процесния имот № ******. След смъртта на баща му Х.А. Т., ЕГН ********** на 15.03.2012 г., ищецът като негов единствен наследник по закон, придобил правото на собственост върху този имот. Въпреки че баба му Т.Н. Т.а по никакъв начин не отблъсквала владението, нито на баща му, нито на ищеца, същата се снабдила с нотариален акт № 3, том ІІІ, рег. № 3338, дело №362 от 09.07.2019 г. на *** Т.Р., с който била призната за собственик на основание изтекла придобивна давност на целия поземлен имот. На същата дата 09.07.2019 г. баба му Т.Н. Т.а сключила договор за издръжка и гледане с ответника, като прехвърлила правото на собственост върху целия имот №******. Твърди, че баба му не е придобила идеалната част на ищеца по давност, предвид факта, че не е отблъсквала владението, нито на баща му, нито неговото и в тази връзка оспорва нотариален акт № 3 том ІІІ, рег. № 3338, дело №362 от 09.07.2019 г. –*** Т.Р. за размера над ½ /една втора/ 2 идеална част. След като не е придобила право на собственост върху наследствената му идеална част, разпореждането, което баба му извършила с имота не можело да му бъде противопоставено за частта на ищеца. Години наред на този имот ходили да работят заедно с баща му, като баба му Т. не се държала като едноличен собственик на имота. Винаги били със съзнанието, че го работят като собственици. Преди родителите му да се разведат майка му, баба му и дядо му по майчина линия също помагали на този имот.

МОЛИ съда да постанови решение, с което да допусне съдебна делба на техните съсобствен недвижим имоти, а именно:

1. ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено с площ от 1160 (хиляда сто и шестдесет) квадратни метра, находящо се в село В., община К., област П., представляващо ******** (шестнадесет, отреден от имот планоснимачен номер триста седемдесет и четири) в квартал 30 (тридесети) по плана на селото, одобрен със Заповед №187/1979 г., при съседи: Х.К., П.П., М.К. и М.К., ВЕДНО с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, лятна кухня, плевня на два етажа и гараж, при квоти: ¼ (една четвърт) идеална част за М. ХР. Т. и ¾ (три четвърти) идеални части за Н. Н. Ш. и А.

М. Ш..

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ лозе-терасирано с площ от 3.934 дка (три декара деветстотин тридесет и четири квадратни метра), девета категория на земята, находящ се в землището на село В., община К., област П., ЕКАТТЕ 12005, в местността „К.”, представляващо имот № ****** (сто петдесет и две хиляди и осем), при граници и съседи: № ********-нива на насл. на М.С.М.; № ******-дере, овраг, яма на Община К.; № *******- лозетрасирано насл. на М. П. Т.; № *******- лозе- терасирано на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ; № *******- лозе-терасирано на И.К. Т.а; № ******- дере овраг, яма на община К., който имот понастоящем представлява: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******* (****************************), находящ се в село В., община К., област П. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-609 от 03.09.2019 г. на Изпълнителен директор на АГКК; последно изменение на КККР, засягащо поземления имот: няма данни за изменение; адрес на поземления имот: местност К.; площ: 3916 (три хиляди деветстотин и шестнадесет) кв. метра; трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: лозе; категория на земята: 9 (девета); предишен идентификатор: няма; номер по предходен план:

******; съседи: **************************** при квоти: ½ (една втора) идеална част за М. ХР. Т. и ½ (една втора) идеална част за Н. Н. Ш. и А. М.

Ш..

Ответниците Н. Н. Ш. и А. М. Ш. оспорват иска за делба. Сочат, че:

По силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 134, Том I рег. № 1035, дело № 122 от 2020г. на Т.Р.- *** с район на действие РС К., Т.Н.

Т.а прехвърлила на първия ответник - Н. Н. Ш. правото на собственост върху ПОЗОМЛЕН ИМОТ- ДВОРНО МЯСТО, ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, лятна кухня, плевня на два етажа и гараж, цялото застроено и незастроено с площ от 1160 кв.м, находящо се в с.

В., общ. К., обл. П., представляващо ******** в квартал 30 по плана на селото, срещу задължението да издържа и гледа прехвърлителя, до края на 3 живота й, като й осигурява нормален и спокоен живот, какъвто прехвърлителя е имала до момента, като й осигурява средства за издръжка и медицински грижи и полага грижи за бита й, и при условието, че прехвърлителят си запазва правото на пожизнено и безвъзмездно ползване върху имота. Праводателя им Т.Н. Т.а придобила от съпруга си А.Х. Т. гореописания имот по силата на договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 22, том I, рег. № 400, дело № 200 от 2006г. на Н.Н., *** при Карловски съдебен район с рег. № 118 на НК. А.Х. Т. бил признат за собственик на този имот, за което е се снабдил с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и придобивна давност. А.Х. Т. починал на 03.02.2006г., като е оставил наследници, съпругата си и сина си Х.А. Т.. Х.А.

Т. е починал на 15.03.2012г. Синът на Т. Т.а и А. Т.- Х.А. Т. знаел, че между майка му и баща му бил сключен посочения договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. От момента на сключване на този договор същият знаел, че собственик на имота е неговата майка – Т. Т.а, като не се противопоставял на това. От момента на сключване на посочения договор, Т. Т.а се държала, като собственик на имота и демонстрирала това пред всички, включително и пред ищеца. До момента на разпореждане с имота никой не оспорвал правото на собственост на Т. Т.а, а от друга страна тя осъществявала фактическа власт върху имота. В случай, че съдът приеме, че процесния имот е бил в режим на съпружеска имуществена общност и Т. Т.а не е станала едноличен собственик на имота по силата на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, молят съда да приеме, че същата след смъртта на съпруга си е била собственик на ¾ ид.ч. от имота, и е придобила собствеността върху останалата ¼ ид.ч. от същия по силата на давностно владение, продължило повече от пет години, с начало на придобивната давност 03.02.2006г.- датата на смъртта на съпруга й А.Х. Т.. Налице били всички основания да се приеме, че владението на Т. Т.а върху имота било добросъвестно по смисъла на чл. 70, ал.1 от ЗС. Същата владяла имота на правно основание, годно да я направи собственик, без да знае, че праводателят й не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, поради което е придобила собствеността върху имота с кратката пет годишна давност на основание чл.

79, ал. 2 от ЗС. Съгласно задължителна съдебна практика – ППВС 6/1974г., раздел ІІІ на същото, правно основание за добросъвестно владение по чл. 70, ал. 1 ЗС могат да бъдат всички прехвърлителни (транслативни) двустранни или едностранни сделки, като продажбата, замяната, дарението, завета, както и административни актове с вещноправни последици. В случай, че съдът приеме, че праводателя на ответниците не е била добросъвестен владелец на имота и не е могла да придобие с кратката пет годишна давност останалата ¼ ид.ч. от същия, молят съда да приеме, че Т. Т. е придобила имота по давност , чрез непрекъснато владение, продължило повече от 10 години, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, с начало на придобивната давност 03.02.2006г.- датата на смъртта на съпруга й А.Х. Т.. В случай, че съдът приеме, че Т. Т.а не е придобила нито с кратката, нито с десет годишната придобивна давност собствеността върху ¼ ид.ч. от имота, молят съда да приеме, че ответниците по делото са придобили собствеността върху ¼ ид.ч. от имота, чрез непрекъснато владение, продължило повече от 10 години, на основание чл.