Решение № 1059 от 11.03.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1059 гр. Пловдив, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20225330117210 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Банка ДСК“ ЕАД срещу М. А. Ч., Н. А. Ч., А. А. Ч. и Р. С. Ч., с която са предявени обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки от ответниците дължи на ищеца по ¼ от следните суми: 2000 лева – главница по Договор за кредит овърдрафт от ***, сключен с наследодателя на ответниците А. М. Ч., 89,57 лева – договорна възнаградителна лихва за периода 05.11.2016 г. - 12.03.2017 г., 861,74 лева – наказателна лихва за периода 13.03.2017 г. - 25.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 4259/09.06.2022 г. по ч. гр. д. № 13784/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХII гр. с-в.

В исковата молба се твърди, че н а 10.03.2008 г. ищцовото дружество предоставило кредит овърдрафт в размер на 2000 лева на лицето А. М. Ч., ЕГН **********, наследодател на ответниците. Кредитът се предоставял за 1 ползване по разплащателна сметка № *** за срок от 12 месеца, за което кредитополучателят следвало да заплаща лихва. Процесният договор за овърдрафт се подновявал автоматично до 13.03.2017 г. - дата на прекратяване на договора. Посочено е, че съгласно общите условия за предоставяне на кредити на физически лица, кредитът се отчитал като изискуем поради наличие на следните предпоставки: настъпила смърт на лицето /***/ и липса на плащане на повече от три последователни месеца на дължими суми за лихви, съгласно т. 16.1. от договора за кредит и общите условия, които са неразделна част от него. Сочи се, че на 24.11.2016 г. кредитополучателят починал, а банката, като заинтересовано лице провела производство по чл. 51 от Закона за наследството, в което с изрично волеизявление наследниците приели наследството като съвкупност от права и задължения на н. А. М. Ч..

Твърди се, че след смъртта на последния и приемане на наследството от неговите наследници, съгласно вътрешните правила на банката, разплащателната сметка била закрита, като била отворена нова такава по партида на приелите наследството наследници - Р. С. Ч., А. А. Ч., Н. А. Ч. и М. А. Ч.. Поради липса на доброволно изпълнение от страна на приелите наследството лица, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 13784/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХХII гр. с., срещу която длъжниците възразили, предвид което се обосновава правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове в срока по чл. 415 ГПК.

Поради изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответниците, с който оспорват исковете по основание и размер.

Излагат се съображения, че договор за кредит овърдрафт от *** е недействителен на основание чл. 14, ал. 1 ЗПК /отм./ поради липса на задължителните реквизити съгласно чл. 9 ЗПК /отм./, вр. с чл. 7 ЗПК /отм./.

Възразява се, че ръкописният текст в индивидуалния договор за кредит овърдрафт не изпълнявал изискването на чл. 13 ЗПК /отм./, тъй като съществените условия по чл. 9, ал. 1 ЗПК не били ясно и недвусмислено формулирани, а договорът не бил видим и четлив. Прави се възражение за нищожност на основание чл. 26 ЗЗД поради противоречие на т. 9, вр. с т. 8 от общите условия и на т. 16.1. от общите условия, с разпоредбите на чл. 19, ал.

1 и ал. 2 ЗПК /отм./. Освен това т. 9 и т. 16.1. от общите условия били недействителни и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, като неравноправни клаузи. Твърди се, че през времето на действие на договора наследодателят на 2 ответниците е заплатил сума в размер на 4000 лева в резултат на начисляването на неустойки по чл. 9, вр. с чл. 8 и по чл. 16.1. от общите условия, която сума била получена от ищеца без основание.

На следващо място се твърди недействителност и на чл. 21 от общите условия, като неравноправна клауза по чл. 143, ал. 2, т. 10 до т. 14 ЗЗП.

Поддържа се, че нито в договора, нито в общите условия е посочена съществена информация относно правото на промяна на лихвения процент, а това право е предоставено в зависимост от волята на банката. Считат, че на основание чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143 ЗЗП клаузите за едностранна промяна на лихвата са нищожни.

В отговора на исковата молба е направено възражение за изтекла погасителна давност за вземанията на ищеца по договор за кредит овърдрафт от ***. Ответниците считат, че вземането за главница било погасено по давност с изтичане на пет години, които започнали да текат от датата на прекратяване срока на договора - ***, уговорен в разпоредбата на чл. 3 от индивидуалния договор и от тази дата започнала да тече погасителната давност. В тази връзка възразяват, че разпоредбата на чл. 22.1 от общите условия, предвиждаща автоматично продължаване срока на договора е недействителна, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

По изложени в писмения отговор съображения се твърди, че липсва изискуемост на вземанията на ищеца по отношение на ответниците, включително и предсрочна такава, като е направено искане за отхвърляне на предявените установителни искове. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за кредит овърдрафт от ***, сключен между ищеца, в качеството му на кредитор, и А. М. Ч., като кредитополучател, по силата на който е предоставен стандартен овърдрафт за ползване по разплащателна сметка за срок от 12 месеца, който изтича на 10.03.2009 г. В чл. 4 от договора е предвидено задължение за кредитополучателя да заплаща лихва, формирана от определян периодично от кредитора базов лихвен процент и надбавка, като към датата на сключване на договора базовия лихвен процент е 4,69 %, а стандартната надбавка е 4,26 % или общо лихвения процент по кредита е в размер на 8,95 %. От чл. 7 от договора се установява, че дължимата лихва е с падеж 5-то число на месеца.

С подписване на посочения договор ответникът декларирал, че е получил и приел Общите условия за предоставяне на кредит овърдрафт, подписани на всяка страница от него.

От прието по делото удостоверение за наследници се установява, че кредитополучателят А. М. Ч. е починал на ***, като е оставил като свои наследници по закон ответниците по делото – Р. С. Ч. /с./, М. А. Ч. /с./, А. А.

3

Ч. /с./ и Н. А. Ч. /д./.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 7998/2017 г. по описа на РС – Пловдив, образувано въз основа на подадена от ищеца молба с правно основание чл. 51 от Закона за наследството, наследниците на кредитополучателя А. М. Ч. /ответниците по настоящото дело/ изрично са приели наследството, оставено от наследодателя им, като изявленията им са вписани в особената книга на съда по чл. 49, ал. ЗН.

От приложеното ч. гр. д. № 13784/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХХII гр. с-в., се установява, че е образувано по подадено от „Банка ДСК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 4259/09.06.2022 г. Срещу заповедта в срок е постъпило възражение от всички ответници, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, като в законоустановения едномесечен срок са предявени настоящите установителни искове.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебносчетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че за периода от 10.03.2008 г. до 25.01.2017 г. по процесния кредит овърдрафт са усвоени суми в общ размер на 50 509,81 лева от кредитополучателя под различни форми – теглена на суми на каса и от банкомат; плащани суми при търговци на ПОС – терминал, различни видове банкови такси, погасителни вноски по друг кредит/заем на кредитополучателя, по застраховка „Живот“, за лихва по настоящия кредит. Вещото лице е посочило, че за същия период са постъпили суми в общ размер на 48 464,19 лева по сметката на кредитополучателя от различни източници. Експертът е изчислил, че размерът на неразрешения овърдрафт към 25.08.2021 г. възлиза на сумата от 2045,62 лева, представляваща разликата между усвоените и постъпилите суми по сметката на кредитополучателя. В заключението е отразено, че начислената лихва върху главницата от 2000 лева по процесния кредит овърдрафт е в размер на общо 951,31 лева, от които 89,57 лева е договорна възнаградителна лихва за периода от 05.11.2016 г. до 12.03.2017 г. и 861,74 лева е санкционна лихва за периода от 13.03.2017 г. до 25.08.2021 г. Съдът кредитира приетото по делото заключение по допуснатата ССчЕ като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото не е оспорено и от страните в производството и съответства на останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

От събрания по делото доказателствен материал безспорно се установи, че *** между ищеца „Банка ДСК“ ЕАД, в качеството му на кредитор, и н. на ответниците А. М. Ч., като кредитополучател, е сключен Договор за кредит овърдрафт, по силата на който е предоставен стандартен овърдрафт за ползване по разплащателна сметка за срок от 12 месеца, а именно до 4

10.03.2009 г.

Овърдрафтът е договор за банков кредит по смисъла на чл. 430, ал. 1 от ТЗ, по който банката допуска клиентът да надвишава с плащанията си наличността по сметката, до определен разрешен размер /кредитен лимит/.

Кредитът се усвоява по разплащателна сметка до разрешения размер и сумата може да се ползва изцяло или на части. Погасява се при всяко постъпление по разплащателната сметка с възможност за револвиране до разполагаемия размер в срока на овърдрафта, по желание на кредитополучателя.

Съобразно действащата към сключване на договора нормативна уредба в чл. 3, ал. 4, вр. чл. 9 от Закон за потребителския кредит /отм./ при договори за кредит овърдрафт кредиторът уведомява писмено потребителя преди или най-късно по време на сключването на договора за максималния размер на кредита, за годишната лихва и разходите по кредита, приложими от момента на сключване на договора, както и условията, при които те могат да бъдат променяни, и за начините на прекратяване на договора.

Основателно е възражението на ответниците за недействителност на процесния договор за кредит овърдрафт поради неспазване на изискването на чл. 9, ал. 1 ЗПК /отм./. Съобразно чл. 4 от договора кредитополучателя дължи лихва, която се формира от базов лихвен процент, определян периодично от кредитора, и надбавка, като към датата на сключване на договора базовия лихвен процент е 4,69 %, а стандартната надбавка е 4,26 % или общо лихвения процент по кредита е в размер на 8,95 %. Съгласно чл. 21 от Общите условия банката може да промени базовия лихвен процент и таксите, свързани с предоставения кредит при наличие на някое от следните условия: а) при изменение от поне 1% за месец на стойностите на Leonia, Euribor, Libor; б) при изменение от поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; в) при изменение от поне 0,5% за месец на индекса на потребителските цени за България /CPI/; г) въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и/или върху „Банка ДСК“; д) промени в нормативните актове, както и в регулациите на Централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките; е) при изменение от поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечените депозити от нефинансови институции, обявявани в статистиката на Централната банка; ж) съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване на валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите. Тези клаузи позволяват на банката едностранно и периодично да определя собствения си базов лихвен процент, чрез който се формира размерът на лихвите по договора. Същевременно нито в договора, нито в приложимите общи условия е посочен метод за изчисляване на лихвения процент, който да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Изложеното обосновава извода, че кредитополучателят не е бил уведомен и не е получил конкретна 5 информация при какви условия банката ще може едностранно да променя цената на услугата, от което следва, че процесният договор за кредит овърдрафт е недействителен на основание чл. 14, ал. 1 ЗПК /отм./ поради неспазване на изискванията на чл. 9, ал. 1 ЗПК /отм./.