Определение № 752 от 20.08.2021, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 752 гр. Пловдив , 20.08.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светлана Ив. Изева

Радостина Анг. Стефанова

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно гражданско дело № 20215300501987 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274 и следващите ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. ИВ. Т., ЕГН: **********, подадена чрез пълномощника адвокат А., против Определение № 3756 от 08.06.2021 г., постановено по гр. д. № 10567 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта, с която на основание чл. 232 ГПК е прекратено производството по иска за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради оттеглянето му.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението в обжалваната му част. Жалбоподателката поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че с молбата си от 07.06.2021 г. същата е оттеглила предявения иск за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Отправя молба за отмяна на прекратителното определение в обжалваната му част.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори от ответниците по частната жалба.

Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от жалбоподателката доводи и се запозна с представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Д. ИВ. Т. , с която против ответниците Т. Н. П., П. Ф. П., Н. АНГ. Н. и Н. ИВ. Н. са предявени искове за прогласяване на нищожността на договор, 1 обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 40 от 28.04.2011 г., том II, рег. № 1961, дело № 225 от 28.04.2011 г., в частта му, с която Н. АНГ. Н. и Н. ИВ. Н. са прехвърлили на Т.Н. П. и съпруга П. Ф. П. правото на собственост върху ½ ид.ч. от недвижими имоти, подробно описани в нотариалния акт, а именно: апартамент № 4, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, и гараж в сграда, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-1848/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, както и иск за признаване на правото на собственост и предаване на владението върху ½ ид.ч. от посочените недвижими имоти. В исковата си молба ищцата се позовава на нищожност на процесния договор поради липса на основание и противоречие на закона. С уточняваща молба от 15.02.2021 г. същата е въвела ново самостоятелно основание за нищожност – заобикаляне на закона. С Определение № 866 от 17.02.2021 г. първоинстанционният съд е прекратил производството по делото в частта, с която се иска да бъде признато за установено, че договорът за покупко-продажба от 28.04.2011 г. е нищожен поради заобикаляне на закона, като е приел, че искът за прогласяване нищожността на договора на това основание е недопустим. Определението като необжалвано е влязло в сила. С Определение № 7325 от 21.04.2021 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищцата да заяви дали поддържа първоначално въведените от нея основания за нищожност на процесния договор. В уточняваща молба от 11.05.2021 г. ищцата е заявила, че поддържа предявения иск за нищожност поради противоречие на закона по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, но не и този по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД. В последваща уточняваща молба от 07.06.2021 г. ищцата е изложила доводи, че договорът е сключен в противоречие със закона относно ½ ид.ч. от процесните имоти, тъй като постановлението за възлагане на недвижим имот от 02.03.2011 г. по изп.д. № 419/2010 г. на ЧСИ А. А., въз основа на което ответниците Н.иН. Н.и се легитимират като собственици на посочената ид.ч., е отменено от съда като незаконосъобразно. В същата молба ищцата изрично е заявила оттегляне на иска по чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД. С обжалваното определение РС – Пловдив е приел, че са налице предпоставките по чл. 232 ГПК и е прекратил производството по делото в частта му досежно предявените искове за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД поради оттеглянето им, като е разпоредил внесената държавна такса в размер на 546,78 лв. да се възстанови на ищцата.

Оттеглянето на иска представлява изявление на ищеца до съда, с което той се отказва от търсената с иска по висящия процес защита, и по този начин десезира съда от спора, като си запазва обаче направените от него правни твърдения, както и възможността да предяви същите с нов иск срещу същия ответник. В случая от съдържанието на уточняващата молба от 07.06.2021 г. следва извод, че изявлението на ищцата за оттегляне се отнася единствено до 2 иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за нищожност на процесния договор поради липса на основание, но не и до иска с правно основание чл.

26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, поради което основателни се явяват наведените в частната жалба оплаквания в тази насока. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че към същата молба в изпълнение на дадените от съда указания ищцата е приложила доказателства за внесена държавна такса по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По изложените съображения частната жалба се явява основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3756 от 08.06.2021 г., постановено по гр. д. № 10567 по описа на РС – Пловдив за 2020 г., в частта, с която на основание чл.

232 ГПК е прекратено производството по иска за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради оттеглянето му.

ВРЪЩА делото на РС – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3