Решение № 281 от 27.10.2021, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Р., 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анета Георгиева

Членове:

Татяна Черкезова

Николинка Чокоева при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 2021*500500500 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази :

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

НАП - София е обжалвала Решението на Р.нския районен съд, постановено по гр. д. № 291/2021г., с което предявеният иск с правно основание чл. 270 ал.2 от ГПК е отхвърлен.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и се иска отмяната му и уважаване на предявения иск.

Ответникът по жалбата АЛ. М. Ц. я оспорва, моли съда да не я уважава и да потвърди атакуваното решение.

Жалбата е допустима – подадена е от страна по спора в законния срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

На основание чл.272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите на районния съд в обжалваното решение, както относно установените фактически положения, така и досежно развитите правни доводи и счита, че същото следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.

Предмет на делото е иск с правно основание чл. 270 ал.2 от ГПК, за 1 прогласяване нищожността на Решение № 569/18.05.2020г., постановено по гр.д.№6605/2019г., с което Р.нският районен съд признал за установено по отношение на ТД НАП -Врана, че поради изтекла погасителна давност на задължението АЛ. М. Ц. не дължи сумата 509.56 лв. по АУЗД № ПО-О3001818059857-091001 от 11.07.2018 г. на ТД НАП-Варна, с който било констатирано, че към 11.07.2018г. има задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2017 г., в размер на 5*2 лв.

Първоинстанционният съд е отчел, че основанията за нищожност на съдебното решение трябва да се основават на неговата процесуална валидност, а не на материалната му незаконосъобразност, която е основание за отмяната му по реда на чл.27* ал. 1 или по чл. 28* т.3 от ГПК.

Не са възприети доводите, че атакуваното по реда на чл. 270 ал.2 от ГПК решение е нищожно, поради това, че съдът се е произнесъл извън своята материална компетентност, тъй като делото е следвало да бъде разгледано от административен съд, по друг процесуален ред – ДОПК. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 29.09.2016 г. на ВКС и ВАС по тълк. д.

№ 1/2015г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС, разрешаването на спорове, произтичащи от регулирани от закон властнически правоотношения, е от компетентността на административните съдилища, и съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим, а не нищожен. Спорът за компетентността на граждански или административен съд да разреши конкретно дело е спор за подсъдност, a не за подведомственост и при спор, повдигнат пред граждански съд, който е родово компетентен на административен съд, както и обратно, постановеното съдебно решение подлежи на обезсилване като недопустимо, a делото следва да бъде изпратено за разглеждане на административния, респ. на гражданския съд, по правилата на родовата и местната подсъдност.

Ако съдебното решение не е обжалвано, какъвто е настоящият случай /като постановено по реда на чл.238 ГПК е необжалваемо /, то формира сила на присъдено нещо и поражда правни последици, независимо, че спорът е бил родово компетентен на административния съд.

Изложеното сочи, както правилно е заключил и първоинстанционният съд, че решението не е нищожно и предявеният иск се явява неоснователен.

По идентични на наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на обжалваното решение първоинстанционният съд вече се е произнесъл, като ги е отхвърлил като неоснователни.

Като е достигнал до горните изводи, районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция.

В тежест на жалбоподателя са направените от насрещната страна във 2 въззивното производство разноски в размер на *00 лева – адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран и на основание чл.272 от ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № *26/1*.06.2021г., постановено по гр. д. № 291/2021г.по описа на Р.нския районен съд.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, със седалище : гр.София, бул.“Княз Дондуков-Корсаков“ №52, ДА ЗАПЛАТИ на АЛ. М. Ц., ЕГН **********, от гр.Р., ул.“Д.Г.“ №* вх.*, ет.* сумата от *00 лева – адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3