Решение № 7098 от 17.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7098 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20251110115949 по описа за 2025 година

При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и по чл.86,ал.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „ТЕАД е предявил установителни искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи следните суми : 1 285,30 лв, представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район ж.к.„**** с абонатен № ***, по договорни отношения между страните през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г.;

201,34 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на топлоенргията за периода от 15.09.2022г. до 17.06.2024г. ; 27,46 лв, представляващи 1/2 част от цената на услугата „дялово разпределение” за същия имот през периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. , и 6,62 лв, представляващи 1/2 част от мораторната лихва върху цената на услугата „дялово разпределение” за периода от 16.07.2021г. до 17.06.2024г. , заедно със законната лихва върху двете главници от датата на предявяване на заявлението по чл.410 ГПК – 12.07.2024г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед по чл.410 ГПК по гражданско дело № 42859/2024г. по описа на СРС,68 състав.

В хода на съдебното производство ищецът поддържа предявените искове. В заседанието на 18.03.2026г. , в което е даден ход по същество на делото, не се е явил представител на ищеца, но с писмена молба от 17.03.2026г. юрисконсулт на ищеца е предявил искане да бъде постановено решение , с което исковете да бъдат уважени и да бъдат присъдени разноски съобразно приложения списък.

1

Ответникът В. А. Н. оспорва исковете видно от изявленията на пълномощника му в депозирания на 29.04.2025г. отговор на исковата молба. Твърди се , че ответникът не е клиент на топлинна енергия, защото не е собственик на имота през процесиня период , защото е прехвърлил притежавана от него ½ иедална част от имота на друго лице – Г И.а П.а чрез договор за дарение от 04.12.2020г. , въпреки че не оспорва , че е запазил пожизнено право на ползване върху дарената част от имота. Предявено е възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за част от претендираните вземания за главници и за лихви. Оспорват се претендираните от ищеца лихвени вземания , като се сочат доводи за липса на доказателства за изпадане в забава на ответника относно плащането на главните задължения. Оспорва се валидността на договора , въз основа на който е извършвано дяловото разпределение през процесиня период за сградата, в която се намира имота.

В хода на съдебното производство адвокатът на ответника поддържа оспорването на исковете. В заседанието на 18.03.2026г. , в което е даден ход по същество на делото, не се е явил представител на ответника, но с писмено становище от 17.03.2026г. адвокатът на ответника е предявил искане да бъде постановено решение , с което исковете да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени разноски съобразно приложения списък.

Подпомагащата страна – „Ф”ЕООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК – б.с..) не изразява становище по исковете , не изпраща представител по делото и не сочи доказателства.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на исковете :

Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 42859/2024г. по описа на СРС, 68 състав в частта й , с която са присъдени вземания против него. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно възражението за изтекла погасителна давност :

Възражението по чл.120 ЗЗД е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Вземанията за заплащане стойността на потребена топлоенергия (каквито са тези, които са предмет на предявения иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ ) са периодични- независимо, че произтичат от общ правопораждащ юридически факт (договорното правоотношение за продажба на топлоенергия между страните) всяко от тях е САМОСТОЯТЕЛНО и различно от останалите. Ноторно известен факт, регламентиран и в публично оповестените Общи условия за продажба на топлинна енергия от „ТЕАД на потребители за битови 2 нужди в гр.София, приложими и в разглеждания случай е, че топлофикационното дружество предоставя топлоенергията всеки месец, като потребителят заплаща цената на доставената топлоенергия месечно. Касае се за повтарящи се през определен период от време самостоятелни еднородни задължения с общ източник. Обстоятелството, че месечните плащания не са еднакви и не са с предварително фиксиран размер, не променя периодичния характер на вземанията, които възникват за топлофикационното дружество относно плащането на цената за доставената топлоенергия. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.

Следователно предявените от ищеца главни вземания съгласно изричната разпоредба на чл.111,буква"в", предл.3 ЗЗД се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Това е възприетото становище в решение № 168/ 22.12.2009г. по търг. д. № 408/2009г. на ВКС, ТК , което е постановено по реда на чл.290 ГПК и е задължително за съдилищата с оглед изрично посоченото в т.2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

По настоящото дело ищецът не претендира сбора от прогнозните стойности на топлоенергията , удостоверени с издаваните месечни фактури през процесния период (чл.32,ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД на клиенти в гр. София), а претендира окончателния размер на реално потребената топлонергия през този период, изчислен след приключване на съответния отоплителен сезон, удостоверен в съответната изравнителна сметка за всеки отоплителен сезон през процесния период и издадените две общи фактури № 1021557413/31.07.2022г. и № 1027835485/ 31.07.2023г. (чл.32,ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД на клиенти в гр. София) според посоченото в исковата молба.

Съгласно чл.114,ал.1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, от който вземането е станало изискуемо, т.е. от датата на падежа. Падежът на вземането по фактура № 1021557413/31.07.2022г. удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през част от процесния период – от 01.05.2021г. до 30.04.2022г. , е 14.09.2022г. според посоченото в същата фактура. Падежът на вземането по фактура № 1027835485/ 31.07.2023г. , удостоверяваща окончателния размер на реално потребената топлонергия през останалата част от процесния период - от 01.05.2022г. до 30.04.2023г. , е 14.09.2023г. според посоченото в същата фактура. Тези падежи са определени в съответствие с чл.33,ал.2 и ал.3 във връзка с ал.4 и ал.5 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т ЕАД на клиенти в гр. София. Следователно погасителната давност за задълженията по първата фактура № 1021557413/31.07.2022г. е започнала да тече от 14.09.2022г. , и е изтекла на 14.09.2025г. , а за втората фактура № 1027835485/ 31.07.2023г. е започнала да тече от 14.09.2023г. и ще изтече на 14.09.2026г.

Съгласно изичната разпоредба на чл.422,ал.1 ГПК установителният иск по чл.415,ал.1 ГПК се счита предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В конкретния случай заявлението по чл.410 ГПК е предявено на 12.07.2024г., т.е. преди изтичането на давностните срокове.

3

Предвид изложеното възражението на ответника по чл.120 ЗЗД е неоснователно.

Относно основателността на исковете :

Предявеният осъдителен иск по чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ е ОСНОВАТЕЛЕН.

През процесния период от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. е съществувало договорно правоотношение между ищцовото дружество като топлопреносно предприятие и ответникът като „клиент на топлинна енергия” по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ/редакция ДВ, бр.54/2012г./, по силата на което в процесния имот, намиращ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа по реда на чл.133,ал.2 ЗЕ, е била доставяна топлоенергия. Това правоотношение е възникнало при действието на

ЗЕЕЕ/отмм./, но е продължило да съществува при действието на ЗЕ/обн. В ДВ, бр.

107/09.12.2003г. / и на Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ТЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които съгласно чл.150,ал.2,изр.2 ЗЕ влизат в сила 30-дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителя. Ответникът нито твърди, нито представя доказателства за предложени от собствениците и ползвателите на апартамента специални условия по чл.150,ал.3 ЗЕ.

Съответствието на Общите условия за продажба на топлоенергия с отделни клаузи от ЗЗП и с други нормативни актове е без правно значение за възникването на задължението на ответника за заплащане на потребената от него топлоенергия,включително и за сградна инсталация, тъй като това задължение следва от възмездния характер на правоотношението между него като потребител на тази топлоенергия и ищеца като нейн доставчик, както и от основния принцип в гражданското право за недопускане на неоснователно обогатяване (чл.55 ЗЗД и чл.59 ЗЗД). Потребителят на топлоенергия е длъжен да заплати стойността й, тъй като обратното означава да се допусне неоснователното му обогатяване за сметка на топлопреносното предприятие.

Според посоченото в представения по делото нотариален акт № 74 от 04.12.2020г., том ІІ, рег. № 6935, дело № 257/2020г. на нотариус Ксения Белазелкова ответникът В. А. Н. е прехвърлил притежавана от него ½ идеална част от процесния имот на Г И.а П.а , но е запазил за себе си пожизнено вещно право на ползване върху дарената част от имота. Това означава , че през процесния период ответникът е бил ползвател на ½ идеална част от процесния имот. Според съдебната практика когато относно топлоснабден имот има собственик и ползвател , зъдължен за плащане на сумите относно доставката на топлинна енергия е ползвателят, тъй като той упражнява правомоощието ползване по отношение на имота , което е условие за придобиване качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153,ал.1 ЗЕ. Освен това видно от представените по делото фактури № 1021557413/31.07.2022г. и № 1027835485/ 31.07.2023г. те са адресирани до ответника , т.е. той е бил титуляра на партидата за процесния имот.

Като потребител на топлинна енергия през посочения период за ответника като съползвател на процесния имот са възникнали задължения за плащане съответната част от цената на доставената топлоенергия за горещо водоснабдяване и за отопление (чл.140а 4

ЗЕ), включително и за сградна инсталация(чл.140,ал.3 ЗЕ; чл.143 ЗЕ и чл.145,ал.2 и ал.3 ЗЕ), а до месец юни 2006г.включително и за такса мощност (съгласно ПМС № 67/29.03.2002г. –отм./.

Според чл.139,ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда– етажна собственост, се извършва по системата за дялово разпределение въз основа на показанията н а индивидуалните топломери в отделните имоти (чл.145, ал.1 ЗЕ). През процесния период т.нар. услуга ”топлинно счетоводство” за сградата-етажна собственост , в която се намира процесния имот, е извършвана от „Ф”ЕООД въз основа на договор №

264/23.11.2000г. между това дружество и етажните собственици, съгласно решение на Общото събрание (представено по делото-б.с.) , което не е било оспорено в сроковете и по реда на ПУРНЕС/отм./. Решението на Общото събрание на етажните собственици е било постановено при спазването на законово необхидимите кворум и мнозинство, като без правно значение е дали конкретно ответникът е участвал при взимането му, тъй като това не би се отразило на валидността му.