Решение № 6554 от 11.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6554 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело № 20241110151541 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от т срещу В. Л. К., А. Л. К. и С. А. К., с която са предявени субективно и обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да заплати на ищеца сумите, както следва:

1. В. Л. К. – сумата от 1245,45 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от 30.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 229,03 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.08.2024 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата от 8,94 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.08.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.08.2024 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение;

2. А. Л. К. – сумата от 1245,45 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от 30.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 229,03 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.08.2024 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата от 8,94 лева, представляваща 1 главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.08.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,25 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.08.2024 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение;

3. С. А. К. – сумата от 4981,79 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в **, ведно със законната лихва от 30.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 916,11 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2022 г. до 15.08.2024 г. върху вземането за главница за цена на доставена топлинна енергия, сумата от 35,77 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 30.08.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 9,00 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021 г. до 15.08.2024 г. върху вземането за главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение.

Ищецът т твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се в **, аб. № **, но начислените за него суми за цена на същата, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, са останали незаплатени. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответниците не били сторили. При тези съображения претендира процесните суми и заявява претенция за сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Л.

К., с който е заявил, че е заплатил претендираните от него по исковите претенции суми. Представя платежен документ за извършеното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответниците В.

Л. К. и С. А. К..

Със заявление, постъпило на 06.03.2025 г., ответникът В. Л. К. е заявил, че е извършил плащане в общ размер на 1573,89 лева в погашение на претендираните от него вземания. Представя платежен документ за извършеното плащане.

Третото лице – помагач д не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и събраните по 2 делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ:

Основателността на предявените искове за установяване, че ответникът дължи претендираната цена по договор за продажба на топлинна енергия и за дялово разпределение се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, 2) продавачът да е доставил през исковия период топлинна енергия в твърдяното количество и на претендираната стойност на купувача и 3) изискуемост на задължението за плащане на продажната цена. Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е установяване на горните предпоставки при условията на пълно и главно доказване. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията. В случай, че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, ответната страна следва да докаже опровергаващия довода за неизпълнение факт – точно във времево и количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на потребената топлинна енергия за процесния период.

Правната регламентация на правоотношението по продажба на топлинна енергия се съдържа освен в общата уредба по чл. 183 и сл. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД), още в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ). Съгласно последния правоотношението по продажба на топлинна енергия е договорно, сключвано при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - чл. 150, ал. 1 ЗЕ.

Предвидена е писмена форма на договора, която не е форма за действителност, а за доказване. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ), в отклонение от правилото на чл. 16, ал. 1 ЗЗД.

Характерна особеност за правоотношението по продажба на топлинна енергия е обстоятелството, че за възникването на договорната връзка не е необходимо изрично волеизявление, като същото следва по силата на законовата презумпция на чл. 153, ал.

1 от Закона за енергетиката, в приложимата за процесния период редакция, съгласно която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в 3 съответната наредба. Следователно, за да се приеме, че ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия, то достатъчно е да се установи, че същата е собственик/ползвател на недвижим имот и е налице решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

В константната и задължителна съдебна практика безпротиворечиво е изведено, че изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Клиенти (потребители) на топлинна енергия могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

С определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 12.03.2025 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните обстоятелството, че ответникът С. А. К. притежава 4/6 идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот.

От приетите като писмени доказателства по делото – два броя фискални бонове /лист 53 и 98 от делото/ се установява, че на 16.10.2024 г. и 06.03.2025 г. ответниците В. Л. К. и А. Л. К. са извършили плащане в погашение на претендираните срещу тях в настоящото производство вземания. Актът на плащане, съдът намира да съставлява извънсъдебно признание на факти по смисъла на чл. 175 ГПК. А извънсъдебното признание на факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което съобразено в съвкупност с останалите доказателства по делото, води до изясняване на действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.

4

С оглед гореизложеното съдът намира за безспорно установено, че между ищеца и ответниците е налице облигационно отношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение процесния обект.

За установяване на обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на каква стойност, по делото е прието и неоспорено заключение на СТЕ. От последното се установява, че за процесния имот и период стойността на потребената топлинна енергия е в размер на 7472,71 лева.

Съдът при преценка на заключението на СТЕ, съобразно правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като е изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на поставените задачи, като по делото не са установява същото да е заинтересовано от изхода на правния спор или да е недобросъвестно.

С оглед на горното, съдът намира, че претенцията за заплащане на топлинна енергия се явява основателна срещу ответницата С. А. К., като същата дължи сумата от 4981,79 лева, съобразно притежавана от нея идеална част от правото на собственост върху процесния топлоснабден имот.

Разпечатката съдържа 32 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6822f17b-241d-414f-8332-3bc5736bcde9