Решение № 144 от 02.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Пловдив, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Грета Ил. Чакалова при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело № 20235300900353 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове от З. В. Г., ЕГН *********, ****, със съдебен адрес: ** - адв.Р. М. против „ЗАД ДАЛЛОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК 200299615, София, бул.“Г. М.

Димитров“ 1 с правна квалификация чл.432 КЗ и чл.86 ЗЗД във връзка с чл.497 КЗ.

Твърди се в исковата молба, че на 23.04.2022 г. около 21.00 часа в **, в посока на движение от изток на запад, при управление на лек автомобил „ВОЛВО“ ** Д. Д. е нарушил правилата за движение, като се е движел с несъобразена с пътните условия скорост, не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението и е причинил ПТП, при което е пострадал пешеходецът З. Г..

След ПТП на ищеца е проведено оперативно лечение. Изпитвал е силни физически болки, не е бил в състояние да се движи и самообслужва и за личните му битови нужди грижи са полагали близките му.

В периода 07.05.2022 г. – 24.01.2023 г. поради неотшумяващи болки в десен горен крайник и ляв долен крайник и незаздравяващата рана на десния горен крайник е преминал през множество оперативни лечения, изпитвал е силни физически болки, затруднение при самообслужването и придвижването. Дългият период на лечение, невъзможността да се движи и самообслужва и зависимостта от чужда помощ рефлектират негативно върху психиката му, страда от неспокоен сън, станал е тревожен и агресивен.

Изпитва затруднения при извършването на елементарни дейности като 1 обличане, събличане, навеждане, къпане и се налага да разчита на помощта на близките си, което му причинява неудобство. Оплаква се от слабост в ръката и изпускане на предмети. Допълнително неудобство му създава и невъзможността да се движи, тъй като не може да стъпва на левия долен крайник.

Във връзка с проведеното лечение за възстановяне след настъпилото на 23.04.2022 г. ПТП ищецът Г. е извършил разходи в общ размер от 3 044.76 лв.

Със Споразумение по НОХД 131/222 на ** - Пловдив Д. Д. е признат за виновен в това, че на 23.04.22 г. при управление на лек автомобил „ВОЛВО“ ** е нарушил чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.116 ЗДвП и е причинил на З. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в черепномозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица, счупване на лява малкопищялна кост и счупване на дясна раменна кост, довели до трайно затрудняване на движенията на крайниците за период, повече от тридесет дни, като извършеното съставлява престъпление по смисъла на чл.343, ал.3, б.А във връзка с чл.342, ал.1, предл.3 НК.

Към момента на настъпване на ПТП собственикът на лек автомобил „ВОЛВО“ ** е сключил със застрахователя договор по риска „Гражданска отговорност“. На 24.11.2022 г. ищецът е сезирал застрахователя с искане за заплащане на застрахователно обезщетение, като на 02.03.2023 г. застрахователят е изплатил сумата 20 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди и на 11.05.2023 г. застрахователят е изплатил сумата 352.38 лв, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди.

Иска се да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати:

-сумата 250 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на настъпилото на 23.04.2022 г. ПТП, изразяващи се в болки и страдания от телесните увреждания, ведно с обезщетение за забава от датата на уведомяването – 24.11.2022 г. до окончателното изплащане;

-сумата 3 044.76 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпилото на 23.04.2022 г. ПТП, изразяващи се в разходи за лечението, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане.

Не претендира разноски /изявление на процесуалния представител на ищеца Г. адв.П. в с.з. от 06.12.2024 г./.

В срока по чл.367 ГПК ответникът застъпва следното становище:

-признава съществуването на застрахователното правоотношение;

-оспорва исковете като неоснователни, като твърди, че на 2

02.03.2023 г. е заплатил на ищеца сумата 20 000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и на 11.05.2023 г. е изплатил сумата 352.38 лв обезщетение за претърпени имуществени вреди;

-иска в случай, че Съдът намери исковете за основателни, да намали размера им;

-прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в това, че не се е движел по тротоара, а на пътното платно по посока на движението без светлоотразителни елементи в облеклото в тъмната част от денонощието;

-прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа при спазването на лекарските препоръки, назначеното лечение, хигиенен режим, непровеждане на задължителна или препоръчителна рехабилитация и физиотерапия, което е удължило периода на възстановяване;

-оспорва се изключителната вина на водача на лек автомобил „ВОЛВО“ **, като се твърди, че ищецът е пресичал на необозначено място при наличие на пешеходна пътека;

-оспорват се твърдените от ищеца вреди – проблеми със съня, емоционална нестабилност, влошено емоционално състояние от невъзможността да се обслужва сам и ограничена социална активност, настъпилите усложнения след първото оперативно лечение;

-твърди се, че настъпилите усложнения при възстановяването на ищеца се дължат на неправилно лечение в УМБАЛ“ Св. Георги“ ЕАД – Пловдив и неспазване на хигиенен режим от страна на лекарите, извършили първоначалната операция и на вътрешноболнична инфекция;

-оспорва се наличието на причинна връзка между направените разходи за лечение и настъпилите увреждания.

Претендира разноски.

Предвид установено: доказателствата по делото

Съдът намира за

Спазена е процедурата по чл.498, ал.3 КЗ във връзка с чл.380 КЗ, която предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ – изтичането на тримесечен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл.380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод заплащане на застрахователно обезщетение, като разпоредбата на чл.498, ал.3 КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на 3 автомобилистите" на виновния водач, каквато в случая е налице /с Молба вх.

№ 4836/24.11.2022 г. по описа на „ЗАД ДАЛЛБОГГ:ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД ищецът е сезирал застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение за настъпилите в патримонуима му вреди в резултат на ПТП на 23.04.2022 г./.

Разпоредбата на чл.432 КЗ регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по риска "Гражданска отговорност". За да възникне субективното право по чл.432 КЗ, е необходимо наличието на валидно сключен договор по риска „Гражданска отговорност" за МПС към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт с кумулативно изискуемите елементи от неговия фактически състав - деяние, вреда, протИ.правност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя, като последната се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/.

Със Споразумение, одобрено с Протокол от 27.10.2022 г. по НОХД 131/222 на ** – Пловдив, Д. Д. е признат за виновен в това, че на 23.04.22 г. при управление на лек автомобил „ВОЛВО“ ** е нарушил чл.5, ал.2, т.1 ЗДвП, чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП и чл.116 ЗДвП и е причинил на З. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и многофрагментно счупване на костите на лявата подбедрица, счупване на лява малкопищялна кост и счупване на дясна раменна кост, довели до трайно затрудняване на движенията на крайниците за период, повече от тридесет дни, като извършеното съставлява престъпление по смисъла на чл.343, ал.3, б.А във връзка с чл.342, ал.1, предл.3 НК.

Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено престъпление, неговата противоправност и виновността на дееца. Съобразно разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК одобреното от Съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

От показанията на свидетеля З. Т., които Съдът кредитира като непосредствени, като отчита възможната и заинтересованост от изхода на спора предвид обстоятелството, че с ищеца живеят като съпрузи, се установява, че на 23.04.2022 г. З. Г. е пострадал при ПТП. Настанен е за лечение в УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД – Пловдив. В продължение на седем дни е бил в кома и след това не е успял да познае близките си, не говорел, не реагирал.

По време на болничния престой за ищеца грижи полагала св.Т., тъй като той бил неподвижен, отказвал да се храни, оплаквал се от болки.

След приключването на болничния престой на ищеца му е осигурено специализирано легло. Седем месеца е бил неподвижен и за личните му ежедневни нужди - хранене и личен тоалет, грижи полагала св.Т.

Изпитвал силни болки в десния горен крайник, левия долен крайник и тила, 4 имал пробелми със съня, плачел, крещял, станал много раздразнителен и агресивен.

След изтичането на седем месеца, в които З. Г. е бил неподвижен, му е осигурена инвалидна количка и в продължение на девет месеца се придвижвал с нея, но за да успее да се премести в инвалидната количка имал нужда от чужда помощ. Здравословното му състояние не позволявало да се самообслужва и грижи за него полагала св.З. Т.

В продължение на четири - пет месеца след настъпване на ПТП дясната ръка на З. Г. била в критично състояние, тъй като раната не задравявала, кървяла и образувала гноен секрет. Ищецът ежеседмично е настаняван за лечение в болнично заведение за операция и превръзка и след това е провеждал медикаментозно лечение. Поради влошаване на състоянието му е постъпил за лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД София и въпреки проведените три оперативни интервенции не е настъпило подобрение. Ищецът по време на оздравителния процес изпитвал силни болки.

Наложило се повторно лечение в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД София, при което са му поставени планки, но и това не е довело до подобрение в състоянието на ищеца.

След месец и половина ищецът отново е приет в УМБАЛСМ „Н.

И. Пирогов“ ЕАД София, като е извършено инплантиране на кост от таза и лекарите прогнозират, че до две-три години ще се възстановят част от движенията на ръката.

След приключване на болничния престой непосредствено след настъпване на ПТП ищецът се е затруднявал да движи левия долен крайник и е настанен в болнично заведение за провеждане на рехабилитация за раздвиждане. Към настоящия момент не е възстановен пълният обем движения на левия долен крайник, като ищецът успява да движи само пръстите на крака. Придвижва се с помощта на патерица, не може да се движи дълго време. Придвижва се до тоалетната, банята, но св.Т. винаги го придружава. На ищеца му предстоят две операции на крака.

След настъпването на ПТП ищецът е станал неспокоен, страхува се да пътува в автомобил, оплаква се от болки, не може да работи, изолирал се е, поведението му е агресивно дори и спрямо близките му.

От заключението на Комплексната съдебна експертиза с вещи лица **П. и **М., което Съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че:

- З. Г. при настъпилото на 23.04.2022 г. ПТП е е получил черепномозъчната травма, многофрагментно счупване лява подбедрица и многофрагментно счупване на дясна раменна кост.

-Черепно-мозъчната травма е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129 НК.

5

-Многофрагментното счупване на диафизата на лява фибула (малък пищял) и лява тибия (голям пищял) е причинило трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, което съставлява разстройство на здравето, временно опасно за живота, по смисъла на чл. 129 НК.