Решение № 18701 от 06.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18701 гр. С. 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110140305 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по преда на чл. 124 ГПК

Образувано е по искова молба, подадена от „ББ. В. И. Г. ЕАД срещу С.а.

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че на ... г. в гр. С. водачът И. Г. З., управлявайки лек автомобил „М...., попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, при десен завой от ул. „П.“ към ул. „В.“, вследствие на което на автомобила са нанесени материални щети, изразяващи се в увреждане на задна дясна гума и задна дясна алуминиева джанта. Твърди, че към датата на настъпване на ПТП, автомобилът е имал валидна застраховка „К...т“ при ЗАД „ББ. В. И. Г. по застрахователна полица № .... В исковата молба се сочи, че след настъпване на ПТП е подадено уведомление за настъпване на застрахователно събитие и претенция за обезщетение, въз основа на което при ищцовото застрахователно дружество е заведена щета № .., по която след преглед на предявената претенция автомобилът е отремонтиран в автосервиз „Д...“ ЕООД, като за стойността на ремонта е издадена фактура № ********** от 28.02.2025 г. на стойност 528,00 лв. – цена за изправяне, заваряване, боядисване и „D... cut“ обработка на 20-инчова джанта. С платежно нареждане от 07.03.2025 г., застрахователят е превел сумата от 528,00 лв. на „Д...“ ЕООД по щета № ... С платежно нареждане от 25.01.2024 г. застрахователят е заплатил на собственика на автомобила И. Г. З. сумата от 392,70 лв. обезщетение по същата щета за увредената гума. Излагат се съображения, че процесното ПТП е настъпило на общински път, вследствие на неизпълнението на задължението на общината да поддържа пътното платно в изправно състояние и за 1 сигнализиране на препятствия по него и отстраняването им в най-кратък срок.

Посочва, че до ответника е изпратена регресна покана за възстановяване на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, но ответникът не е изплатил претендираната сума извънсъдебно. При тези твърдения ищецът моли съда да се произнесе с решение с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 528,00 лв., представляваща регресно вземане по щета № .. за заплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „К...т“ за вредите по лек автомобил „М...., настъпили вследствие на ПТП от ... г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2025 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане. Претендира разноски за исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Излагат се съображения, че производството следва да бъде прекратено, тъй като вече има друго висящо дело - гр. д. № 20241110120804/2024 г. по описа на СРС, между същите страни, за същата щета и въз основа на същите доказателства. Твърди се, че в исковата молба не е посочен точен час на ПТП, нито са дадени параметри на дупката (ширина, дължина, дълбочина). Според ответника механизмът на инцидента не е доказан по безспорен начин, тъй като липсва официален протокол за ПТП, съставен от органите на М... Ответникът счита, че представената „Декларация за настъпване на застрахователно събитие“ е частен документ без доказателствена сила за фактите в него, а самият застраховател в доклада си е отбелязал „Неизяснени обстоятелства“ относно регреса. Ответната общината сочи, че ремонтът на джантата е извършен 1 година и 3 месеца след инцидента, което създава възможност тя да е била увредена допълнително при експлоатацията на автомобила през този дълъг период. Ответникът твърди, че не е проявил бездействие, а е положил дължимата грижа за поддръжка на пътя, за което представя документи за извършени текущи ремонти на ул. „П.“ и ул. „В.“ преди датата на инцидента.

Прави се възражение за съпричиняване, като се твърди, че водачът не е съобразил скоростта си с пътните условия и релефа и ако е бил внимателен, е трябвало да види препятствието и да спре. Сочи се още, че обезщетението е изплатено от застрахователя без годно правно основание, а при определяне на сумата не е отчетено овехтяването (амортизацията) на частите и не е доказано, че те са били в изправно състояние преди инцидента. Моли съдът да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Конституираното на страната на ответника трето лице-помагач „Т...“ АД също оспорва основателността на иска и представя документи във връзка с възложените и извършвани дейности по поддържане на пътната инфраструктура.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, за присъждане на сумата от 101,85 лв. регресно вземане по щета № .. за заплатено застрахователно обезщетение по 2 имуществена застраховка „К...т“ за вредите по лек автомобил „М...., настъпили вследствие на ПТП от ... г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2025 г. - датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.

За основателността на предявения иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, в доказателствена тежест на ищеца, е да установи по делото пълно и главно следните правопораждащи факти: наличието на сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило описаното в исковата молба застрахователно събитие, причинено от противоправно бездействие на служители на ответника, както и това, че в резултат на същото събитие са настъпили имуществени вреди в претендирания размер, както и заплащането на застрахователно обезщетение от ищцовото дружество за възстановяване на увредения лек автомобил.

При доказване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже въведените с отговора на исковата молба обстоятелствата, на които основава възраженията и оспорванията си.

По иска за обезщетение за забава, в доказателствена тежест на ищеца да докаже валиден главен дълг за заплащане на застрахователно обезщетение, подаване на застрахователна претенция пред застрахователя и изпадане на застрахователя в забава (изтичане на срока за произнасяне от страна на застрахователя или постановяване на отказ за изплащане на обезщетение).

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението за заплащане на обезщетение за забава.

По делото са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните факти и обстоятелства: 1. към датата на процесното събитие - ... г., за лек автомобил „М.... е налице валидна застраховка „Каско“ - полица № ..., сключена с ищеца; 2. С.а е стопанин на пътя и носи отговорност за неговата поддръжка в посочения участък - кръстовището на ул. „П.“ и ул. „В.“; 2. на 07.03.2025 г. застрахователят е заплатил сумата от 528,00 лв. - цена за извършен ремонт на „Д...“ ЕООД; 3. ищецът е изпратил регресна покана, на която С.а е отговорила с отказ за доброволно плащане с Писмо изх. № .. г.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени във връзка със заключението на САТЕ, съдът приема за установено, че на ... г. при движение на лек автомобил „М.... в гр. С. задното му дясно колело е попаднало в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно.

Разпитан в ходя на производството свидетелят И. З. – водач на процесния автомобил, заявява, че се е движил бавно по малка улица, като дупката не е била обозначена и не е имал възможност да я избегне. Определя приблизителния й размер на около 40 см. и я локализира в дясната част на платното за движение, като непосредствено след преминаването през нея е установил спукване на задната дясна гума, за което е попълнил декларацията за настъпилото застрахователно събитие. Показанията на св. З. относно основните обстоятелства по произшествието се подкрепят и от показанията на 3 свидетеля Д. З., която също установява движение с ниска скорост по малка и тясна улица, преминаване през дупка на пътното платно и настъпила повреда, след което водачът е спрял и е уведомил застрахователя. Съдът съобрази посочените от ответника различия в показанията на двамата свидетели относно конкретното положение на неравността на платното, които не са от естество да разколебаят показанията на свидетелите относно съществените факти. Разпитът е проведен повече от две години и половина след събитието, като свидетелите изрично заявяват, че споменът им за отделните подробности е ограничен. Същевременно показанията им съвпадат относно основния механизъм – движение на автомобила с ниска скорост, преминаване през дупка на пътното платно и непосредствено възприето увреждане на задното дясно колело.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, относно недоказан механизъм поради липсата на съставен от органите на МВР протокол за ПТП, доколкото законът не установява изискване фактът и механизмът на произшествието да подлежат на доказване единствено с официален удостоверителен документ. Същите следва да бъдат установени в процеса чрез всички допустими доказателствени средства, които да бъдат преценени от съда в тяхната съвкупност и взаимовръзка. В конкретния случай липсата на протокол се компенсира от съвкупната оценка на непосредствените свидетелски показания, своевременното заявяване на събитието пред застрахователя, снимковия материал, опис-заключението по щетата, както и от заключението на приетата по делото без възражения от страните САТЕ.

Основният спор между страните е дали увреждането на задната дясна джанта е причинено при процесното ПТП настъпило на ... г.

В тази връзка съдът кредитира изцяло заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. И. Н., като компетентно, подробно и обосновано.

Експертизата съдържа анализ на снимковия материал, характера и локализацията на уврежданията по гумата и джантата, конструктивните особености на монтираната нископрофилна гума, физико-механичен анализ на удара и проверка на възможни алтернативни причини за установените деформации. Вещото лице е установило, че процесният автомобил е бил оборудван с нископрофилни гуми „M..“ с размер 245/40 R20 и 20-инчови алуминиеви джанти тип „D... Cut“. От снимковия материал е установена локална пътна неравност – асфалтова дупка с разрушени остри изходящи ръбове и визуално оценена дълбочина около 80–120 мм. По задната дясна гума е констатирано локализирано срязване на страничната стена в зоната на рамото, характерно за механизма „pinch shock“, а по джантата – пластична деформация на външния флангов ръб в същата контактна зона. Според вещото лице уврежданията са концентрирани в зоната на контакта колело– препятствие и образуват единен увреждащ комплекс. При физико-механичния анализ експертът е изследвал поведението на нископрофилната гума при преминаване през локална неравност с остър ръб. При навлизане на колелото в дупката и контакта му с изходящия ръб гумата се компресира между препятствието и фланга на джантата, при което могат едновременно да настъпят срязване на страничната стена на гумата и пластична деформация на 4 ръба на алуминиевата джанта. При ориентировъчна скорост от около 15–25 км/ч вещото лице е определило енергия на пропадане около 425–715 J и динамична сила върху колелото около 18–30 kN, достатъчни за реализиране на установения механизъм на увреждане. Направена е и съпоставка между механизма и действително документираните увреждания, като експертът е установил морфологично съответствие между разкъсването на страничната стена на гумата, локалната деформация на фланговия ръб на джантата и следите по нейната „D... Cut“ повърхност, като уврежданията са локализирани в една и съща контактна зона на задното дясно колело.