Решение № 13795 от 01.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13795 гр*** 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110103460 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от М. Г. С. срещу „ФИРМА осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.

1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 228,83 лева (след допуснато изменение на исковата претенция по реда на чл. 214 ГПК чрез увеличение на размера и с протоколно определение от 23.09.2022 г.), представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем „ФИРМА № *** от 23.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен договор за потребителски кредит от 23.01.2019 г., по силата на който дружеството му предоставило кредит в размер на сумата от 400 лева със срок на погасяване 5 месеца и половина, при годишен процент на разходите 49,30 % и годишен лихвен процент - 40,32 %. Излага, че според клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора за извършена от кредитора допълнителна услуга „експресно разглеждане на заявка за паричен заем“ заемателят дължи такса в размер на 127,16 лева. В чл. 4, ал. 1 било посочено, че същият е длъжен в тридневен срок от получаване на заемната сума да предостави на заемодателя обезпечение: поръчител – физическо лице, което да отговаря на определени условия, или банкова гаранция, издадена след усвояване на парични заем, в размер на цялото задължение, валидна 30 дни след падежа на договора. Съгласно чл. 4, ал. 2 при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 84,81 лева, платима разсрочено на равни части, заедно с всяка от погасителните вноски. Въз основа на посочените клаузи М. Г. С. заплатил в полза на 1

ФИРМА обща сума по кредита в размер на 628,83 лева, включително такса за експресно разглеждане – 127,16 лева, неустойка – 66,09 лева и 35,58 лева – възнаградителна лихва (предвид уточнението на сумите, направено с молбата, представена в открито съдебно заседание на 23.09.2022 г.). Ищецът излага, че не дължи начислената му такса за експресно разглеждане на кредита, тъй като клаузата, с която е договорена, е нищожна. Позовава се на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, като посочва, че заемателят не следва да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Излага съображения, че по същността си таксата представлява печалба за кредитора. Счита, че клаузата, с която е предвидено задължението за заплащане на таксата, е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП поради неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП. В исковата молба се твърди, че клаузите от процесния договор за потребителски кредит не са индивидуално договорени. Изложени са и съображения за нищожност на клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора поради протИ.речие с добрите нрави. Освен това според ищеца чрез нея се достига заобикаляне на закона, доколкото чл. 33, ал. 1 ЗПК предписва, че при забава потребителят следва да заплати само законна лихва върху неплатената сума. М. Г. С. излага, че непредставянето на обезпечение дава основание на кредитора да иска предсрочно изпълнение според чл. 71 ЗЗД, а в случая се променяли последиците от липсата на обезпечение, като кредиторът начислявал неустойка, платима разсрочено. Освен това твърди, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Поддържа, че размера на неустойката, както и на таксата за експресно разглеждане на кредита не е включен в годишния процент на разходите, а подлежи на включване, тъй като по същността си представлява печалба за кредитора. Уточнява, че при включването му размерът на годишният процент на разходите е по-висок от максимално допустимия според ЗПК. Според М. Г. С. клаузата, с която е договорена възнаградителна лихва, е нищожна поради протИ.речие с добрите нрави. Счита, че размерът на лихвата, в който според нето следва да се включи размерът на таксата за експресно разглеждане и неустойката, е изключително висок. Изразява становище, че недействителността на клаузата за възнаградителна лихва води до недействителност на целия договор. В исковата молба се сочи, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК. В тази връзка се поддържа се, че недействителността произтича от нарушаване на нормите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 11, ал. 1, т. 11, чл. 11, ал. 1, т. 9, чл. 11, ал.

1, т. 20 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи се, че кредиторът не е изпълнил задължението си да предостави на ищеца преддоговорна информация, както и информация за условията, при които може да се откаже от договора. Договорът не бил написан на ясен и разбираем начин с еднакъв шрифт с размер не по-малък от 12 и в два екземпляра. Общите условия към него не били предоставени на кредитополучателя, не били подписани от него и той не се съгласил с тях. М. Г. С. поддържа освен това, че в договора за потребителски кредит годишният процент на разходите бил посочен единствено като абсолютна стойност, без описание на основните данни, послужили за неговото изчисляване. Не била разписана методика относно начина на формиране на годишния процент на разходите. Според него посоченият годишен процент на разходите не отговаря на действителния такъв. от 136,42 %, който е над максимално установения праг в ЗПК. Според ищеца посочването на годишен процент на 2 разходите, който не е реално прилаган, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП. В исковата молба се сочи, че в процесния договор не е посочено правото на кредитополучателят да се откаже от него, срокът, в който това може да бъде направено, както и други условия за упражняването му, включително информация за 2 възможността за погасяване на задължението по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК.

Ищецът навежда твърдение, че клаузите от договора не са формулирани по ясен и разбираем начин и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му, поради което договорът е нищожен на основание чл. 146, ал. 1, вр. с чл.

143, ал. 2, т. 19 ЗЗП. С оглед на тези съображения М. Г. С. счита, че сумата в общ размер на 228,83 лева (с оглед изменението на иска, чрез увеличаване на размера му по реда на чл. 214 ГПК), включваща такса за експресно разглеждане в размер от 127,16 лева, неустойка в размер от 66,09 лева и възнаградителна лихва в размер от 35,58 лева е недължимо платена на ответника и подлежи на връщане. Поради това моли да бъде постановено решение, с което ФИРМА да бъде осъдено да му заплати процесната сума, ведно съд законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.01.2022 г., до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът ФИРМА оспорва предявения иск. Признава, че между него и ищеца е сключен процесният договор за кредит, както и че ищецът е заплатил всички задължения по него. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, че договорът като цяло и отделни клаузи от него са нищожни.

Излага съображения, че е спазена предвидената от ЗПК форма за сключване на договора за потребителски кредит. Твърди, че погасителният план е инкорпориран в самия договор.

Сочи, че предвид обстоятелството, че е налице уговорен фиксиран лихвен процент, за валидността на договора не е необходимо да се посочва последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Оспорва твърденията на ищеца, че в договора не е посочен реален годишен процент на разходите, както и, че липсва яснота относно начина на формирането на годишния процент на разходите. Уточнява, че при сключването му на заемополучателя е предоставена изрична, ясна и детайлна информация за начина, по който се изчислява годишният процент на разходите по кредитното правоотношение. Според ответника процесната неустойка не се включва в годишния процент на разходите, тъй като чл. 19, ал. 3 ЗПК изключва при формирането на годишния процент на разходите плащания, възникващи при неизпълнение на задължения на кредитополучателя. ФИРМА оспорва твърденията на ищеца, че клаузата, с която е предвидена такса за услугата „експресно разглеждане на документи“, е нищожна, като излага, че експресното разглеждане на заявката от заемодателя за кратък срок изисква бърза реакция и необходимост от ангажиране на по-голям административен и човешки ресурс, поради което плащането й е дължимо. Счита, че експресното разглеждане на кредита не е действие по усвояване или управление на кредита, а предхожда същите. В отговора на исковата молба е уточнено, че тази услуга не е задължителна за сключването на договора, а доброволно избрана от ищеца. Изложени са съображения за неоснователност на твърденията на ищеца за нищожност на клаузата, с която е договорено плащането на неустойка за 3 неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение. Ответникът поддържа, че неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Уточнява, че уговорената неустойка обезпечава изпълнението на цялото задължение по договора за кредит и не надвишава 20 % от главницата. Според ответника клаузата, с която е договорена неустойката, не нарушава чл. 71 ЗЗД, а овен това същият излага съображения, че нормата на чл. 71 ЗЗД е диспозитивна, а не императивна. С отговора на исковата молба се твърди, че договорената възнаградителна лихва не протИ.речи на добрите нрави. Уточнено е, че клаузата на чл. 5, т. 2 от договора информира потребителя за правото му да се откаже от него, както и за условията за това. Ответникът поддържа, че ищецът е имал възможност да влияе върху съдържанието на договора, поради което не са налице предпоставките на чл. 146, ал. 1 ЗЗП. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между „ФИРМА, в качеството му на заемодател и ответника М. Г. С., в качеството му на заемополучател, е сключен договор за паричен заем „ФИРМА № *** от 23.01.2019 г., по силата на който на същия е предоставена в заем парична сума в размер от 400 лв. срещу задължението на заемателя да я върне на заемодателя заедно с договорна лихва и такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредита в размер от 127,16 лв., чрез 11 равни погасителни вноски, всяка в размер от по 5,39 лева, за срок от 22 седмици. Установен е падеж на първата вноска на 06.02.2019 г. и падеж на последната на 26.06.2019 г., при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40,32 % и годишен процент на разходите от 49,30 % - при положение, че договорът влиза в сила на посочения в него срок, всяка от страните изпълнява задълженията си точно и в срок, при което няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора). Общиятобщият размер на дължимата от заемополучателя сума възлиза на 565,29 лева и представлява сбор от заемната сума и общите разходи по кредита. В договора е отразено, че същият се сключва на основание предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя и стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на същия и посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем или преддоговорна информация, касаеща предоставяне на финансова услуга от разстояние, посочваща индивидуалните условия на договора, с която заемателят се е запознал предварително. Съгласно клаузата на чл. 10 от договора заемната сума следва да бъде предоставена на заемателя в брой, а съгласно ал. 2 от този текст с подписването му заемателят удостоверява, че е получил същата от заемодателя, както и, че в тази част договорът да има характера на разписка за получаването на парите. В клаузата на чл. 1 е отразено, че договорът се сключва на основание стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия 4 паричен заем, както и по предложение за сключване на договора от страна на заемателя. В клаузата на чл. 4 от договора страните са уговорили, че в срок до три дни от усвояване на сумата по същия заемателят дължи да предостави на насрещната страна едно от изброените обезпечения: физическо лице – поръчител, което да отговаря на конкретно посочени условия във връзка с получаваното от него трудово възнаграждение и наличието на други кредитни отношения или банкова гаранция в полза на заемодателя в размер на цялото задължение по договора. Предвидено е, в клаузата на чл. 4, ал. 2, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение ищецът дължи на заемодателя неустойка в размер на сумата от 84,81 лева, която ще се заплаща разсрочено – като част от съответната погасителна вноска, чийто размер в този случай възлиза на 59,10 лева, а общият размер на задължението по договора от 650,10 лева. От клаузата на чл. 8 на договора се установява, че при неизпълнение от заемателя на задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да предприема действия по събирането на вземанията си.