Решение № 10745 от 21.06.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 10745 гр. София, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.А като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20221110118224 по описа за 2022 година

Производство е образувано по искова молба, подадена от Б. Т. Л. срещу Н. Б. Ц. , с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС, с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответника да предаде владението на сграда с идентификатор *** със застроена площ 51 кв.м., брой етажи 1, предназначение жилищна сграда – еднофамилна в с. Чепинци, район Нови Искър, община Столична, ул. „Стара планина“ № 10, както и на части от поземлен имот с идентификатор *** в с.

Чепинци, район Нови Искър, община Столична, *** – площ от около 40 кв.м., която представлява парче земя с формата на триъгълник, заключено между следните линии и точки: югоизточния ъгъл на сградата с идентификатор *** по линия, насочена към имотната граница на имоти с идентификатори *** и ***, в крайната си част, съвпадаща със северната стена на сграда с идентификатор *** до пресичането й с имотната граница и линия обратно от пресечната точка по имотната граница до североизточния ъгъл на сграда с идентификатор *** и площ от около 10 кв.м. откъм улицата успоредно на имотната граница между имоти с идентификатори *** и ***. Частите са повдигнати с цифри на приложената към исковата молба комбинирана скица.

Ищецът твърди, че е собственик по наследство на поземлен имот, находящ се в с.

Чепинци, Столична община, район Нови Искър, съставляващ съгласно КККР, одобрени със заповед РД-18-10/16.01.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК поземлен имот с идентификатор *** с адрес с. Чепинци, ***; площ 976

1 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, номер по предходен план 504, квартал 46, парцел VII, съседи ***, ***, *** и ***, заедно с построените в същия поземлен имот 6 сгради, вкл. сграда с идентификатор *** със застроена площ 51 кв.м., брой етажи 1, предназначение жилищна сграда – еднофамилна. Излага, че ответницата е собственик на съседния поземлен имот с идентификатор *** и че е установила фактическа власт върху част от поземления имот на ищеца с площ от около 40 кв.м., която представлявала парче земя с формата на триъгълник, заключени между следните линии и точки: югоизточния ъгъл на сграда с идентификатор *** по линия насочена към имотната граница на имоти с идентификатори *** и ***, в крайната си част съвпадаща със северната стена на сграда с идентификатор *** до пресичането й с имотната граница и линия обратно от пресечната точка по имотната граница до североизточния ъгъл на сграда с идентификатор ***. Сочи, че сграда с идентификатор *** е построена в северозападната част на поземлен имот с идентификатор *** така, че част от северната стена на сградата е разположена на имотната граница с поземлен имот с идентификатор *** с вход откъм север. Твърди, че ответницата е установила фактическа власт върху жилищната сграда. Поддържа, че за да влиза в жилищната сграда, ответницата е завладяла и част от имота на ищеца с площ от около 10 кв.м. откъм улицата, успоредно на имотната граница между имоти с идентификатори *** и ***, осигуряваща достъп до входа на къщата. При тези твърдения, моли съда да осъди ответницата да предаде владението на съответните части от имотите. Претендира разноски.

В подадената на 04.01.2023г. молба-уточнение ищецът развива съображения, че с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 40, том 2, дело № 5471/1968г. от 29.01.1969г., неговите наследодатели Траян Г. Л. и Е. С. Л.а били признати за собственци по давностно владение на 1/2 ид.ч. от дворно място, цялото от 1218 кв.м., съставляващо част от имот с пл. № 114, вклчен в парцел IV от кв. 46 по плана на с. Чепинци-София, целият парцел от 1600 кв.м. с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 382 кв.м., заедно със застроените в южната половина на мястото едноетажна жилищна постройка от две стаи и антре, лятна кухня и две бараки. С нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 39, том 2, дело № 5470/1968г. от 29.01.1969г. Цветан Борисов Л., Н. Б. Л.а и Йорданка Петрова Л.а били признати за собственици по давностно владение на останалата 1/2 идеална част от същото дворно място, заедно със застроената в северната половина на мястото едноетажна жилищна сграда от две стаи, антре и паянтова кошара, също с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 382 кв.м. Съсобствениците участвали в съдебна делба за разпределяне на собствеността, за което било образувано гр.д. № 3646/1970г. по описа на Софийски районен съд, 5-ти район, 9-ти участък. Страните постигнали спогодба, одобрена съгласно протокол от 18.03.1971г. и вписана в Службата по вписванията. Съгласно постигнатата спогодба, наследодателите на ищеца Е. С. Л.а и Траян Г. Л. получили в свой дял и изключителна собственост имот, съставляващ парцел IV-114 от кв. 46 по плана на с.

2

Чепинци-София, целият от 846 кв.м., заедно с едноетажна полумасивна сграда с мазе от около 50 кв.м. и лятна кухня, с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 274 кв.м.

Ответницата Н. Б. Ц.а и нейният брат Цветан Борисов Л. получили в дял и изключителна собственост парцел IV-a – 114 от кв. 46 по плана на с. Чепинци-София, целият от 754 кв.м., заедно с полумасивната сграда с мазе от около 50 кв.м. с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 108 кв.м. С Решение № 256 от 29.10.1971г. по гр.д. № 1458/1971г. на Софийски народен съд, така описаният втори дял бил поставен в дял единствено на ответницата Н. Б. Ц.а. Съгласно Нотариален акт № 116, том 17, дело № 2662/1971г. наследодателите на ищеца уредили сметките по регулация за своя парцел. Траян Г. Л. починал на 25.11.1993г. и оставил за наследници ищеца Б. Т. Л. и Верка Трайкова Л.а.

Е. С. Л.а починала на 01.11.1999г. и оставила за наследник ищеца, а Верка Трайкова Л.а починала на 18.02.2013г. и също оставила за наследник ищеца Б. Т. Л.. Сочи, че между имотите на ищеца и ответницата била поставена ограда, чието местоположение не съответствало на имотните граници. В тази връзка на 10.04.2007г. ответницата Н. Б. Л.а подала искане за изменение /поправка на кадастралния план и изменение на регулационния план до Кмета на район „Нови Искър“ с вх. № 0103-45/10.04.2007г., вследствие на което границата на имотите по кадастрален и регулационен план, която до този момент преминавала през процесната масивна жилищна сграда, била изменена с влязла в сила Заповед № РД-09-57/28.01.2010г. на Кмета на район „Нови Искър“. Така допуснатата корекция била възпроизедена и в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-1810/16.01.2012г. на изп.д. на АГКК. Твърди, че процесната жилищна сграда с идентификатор *** била собственост на неговите наследодатели по силата на извършената делба, както и че имотната граница минавала по линията, уточнена с изменението на кадастралния и регулационния план от 2010г., а не по линията на съществуващата ограда.

Оспорва твърденията на ответницата за наличие на сграда-близнак в имота.

В срока за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от ответника, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Ответницата счита, че исковата молба е нередовна и развива съображения в тази насока. Сочи също, че искът е недопустим и счита, че ищецът не е изложил обстоятелства относно собствеността върху процесните имоти. Ответницата не оспорва, че е собственик на съседния имот с идентификатор ***, както и факта, че владее претендираните от ищеца части от поземлен имот с идентификатор ***, както и част от процесната сграда с идентификатор ***. Оспорва твърдението на ищеца, че владее имотите без правно основание. Твърди, че претендираните от ищеца части никога не са били собственост на ищеца. Във връзка с последното излага, че на 21.12.1968 г. е сключен договор за доброволна делба между Цветан Борисов Л.а /брат на ответницата, починал/, нея, Йорданка Митрова Тарушкова /майка на ответницата/, Траян Г. Л. /баща на ищеца/ и Е.

С. Л.а Тарушкова /баба на ищеца/, на недвижим имот, представляващ имот с планоснимачен номер № 114 от 1409 кв.м., за който е отреден парцел IV от кв. 46 по плана на с.Чепинци, целият с площ от 1600 кв.м. и с неуредени сметки по регулация за 3 придаваемите се 382 кв.м., заедно със застроените в парцела постройки: 2 едноетажни постройки-близнак от по 2 стаи и антре, лятна кухня, една кошара и 2 бараки. Сочи, че договорът за делба е сключен със заверка на подписите от общинския председател на Чепинска община. Поддържа, че съгласно сключения договор за доброволна делба, в дял на Цветан Борисов Л., Н. Б. Л.а-Ц. е поставена 1/2 ид.ч. от описания по-горе имот, заедно със застроените в северната половина на парцела постройки, а именно: едноетажна постройка от 2 стаи и кухня и кошара. Сочи, че в дял на Траян Г. Л. и Е. С. Л.а е поставена 1/2 ид.ч. от описаното по-горе дворно място, заедно със застроените в южната половина на парцела постройки, а именно: едноетажна постройка от 2 стаи и антре, лятна кухня и 2 бараки. Въз основа на постигнатата доброволна делба, Цветан Борисов Л., Н. Б. Л.а-Ц. и Йорданка Митрова Тарушкова, се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 39, том II, дело № 5470/1969 г. на нотариус при Софийски народен съд.

Ответницата излага, че видно от посочените договор за доброволна делба и нотариален акт, в целия недвижим имот са били изградени две едноетажни постройки, допрени една до друга /къща-близнак/, лятна кухня и две паянтови кошари. Излага, че в имота са отразени масивна сграда, която днес съществувала и била нанесена в кадастрално-информационната система на АГКК с идентификатор ***, като посочената сграда била отразена като лятна кухня в договора за доброволна делба от 21.12.1968 г. и в нотариалния акт за собственост на недвижим имот по давност. В нотариалния акт Траян Г. Л. и Е.

С. Л.а били признати за собственици на 1/2 ид.ч. от поземления имот, заедно със застроените в южната половина на мястото едноетажна жилищна постройка от две стаи и антре, лятна кухня и две бараки. Излага, че е нанесена и втора масивна сграда, която представлявала къщата-близнак, разделена между страните с договора за доброволна делба от 21.12.1968 г., като впоследствие били признати за собственици – едните на северната част на къщата близнак /Цветан, ответницата и Йорданка/, а другите били признати за собственици на южната част на къщата-близнак /Е. и Траян/. Посочената къща-близнак днес съществувала и била нанесена в кадастрално-информационната система на АГКК като две сгради с идентификатор *** и кадастрален идентификатор

***. Ответницата излага, че през 1970 г. е заведено гражданско дело с предмет съдебна делба на дворното място, по което дело сочи, че е постигната съдебна спогодба, която била утвърдена от съда с протокол от 18.03.1971 г. по гр.д. № 3646/1970 г. Съгласно последния Н. Б. Ц. и Цветан Борисов Л., получавали реален дял от дворното място, което представлявало парцел IV-a-114 от кв. 46 по плана на с. Чепинци-София, целият от 754 кв.м., заедно с полумасивната едноетажна сграда с мазе около 50 кв.м. Сочи, че към дата на постановяване на съдебното протоколно решение, другият съсобственик – Йорданка Митрова Тарушкова била починала. В реален дял на Е. С. Л.а и Траян Г. Л., бил поставен другият отделен имот, представляващ парцел IV-114 от кв. 46 по плана на с.

Чепинци-София, целият от 846 кв.м., заедно с едноетажна полумасивна сграда с мазе около 50 кв.м. и лятна кухня. С оглед описаното ответницата поискала на основание чл. 288, ал. 2 ГПК /отм./, отреденият на нея и брат й недвижим имот, да бъде поставен в нейна изключителна собственост, в която връзка сочи, че е и приложеното по делото решение № 4

256 от 29.10.1971 г. на Софийски народен съвет. Ответницата излага, че поради разделянето на общия имот между съсобствениците и получаването им на реални части от него през 1971 г., било направено изменение на кадастралната карта, за което прилага комбинирана скица за пълна или частична идентичност. В обобщение ответницата сочи, че след извършването на реално обособяване на два самостоятелни недвижими имота, съсобствеността върху общия недвижим имот била прекратена и от този момент собствениците започнали да владеят реално обособения им парцел. В този период /1971 г./ била изградена масивна ограда /зидария/, която била построена на границата на двата обособени парцела по тогава действащия кадастрален план. От тогава до момента, ищецът не бил предявявал претенции, поради което и оградата никога не била премествана. Сочи, че видно от представените от страна на ищеца скици, е имало изменение в кадастралната карта, като границата на поземлени имоти с идентификатори *** и *** била преместена, като не ставало ясно на какво основание. Ответницата отново сочи, че не става ясно на какво основание ищецът е придобил собствеността, т.к. не бил посочил дали се касае за наследство по закон, или на такова по завещание, като излага и подробни съображения в тази насока. Сочените от ищеца два имота били части на един общ поземлен имот, представляващ имот с планоснимачен № 114 от 1409 кв.м., за който бил отреден парцел IV от кв. 46 по плана на с. Чепинци, целият с площ от 1600 кв.м. и с неуредени сметки по регулация. Поддържа, че е придобила имота като парцел IV-a-114 от кв. 46 по плана на с. Чепинци – София, целият от 754 кв.м., заедно с полумасивна едноетажна сграда с мазе на около 50 кв.м. с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 108 кв.м. при съседи: улица, Е. С. Л.а и Траян Л., Бойко Тарушков и Кирил Ангелов, като полумасивната сграда, днес съществувала и била нанесена като две сгради с идентификатор *** и ***. Сочи, че от приложените от страна на ищеца доказателства, не се установява същият да е бил някога собственик на цялата описана сграда, която представлявала къща-близнак и се намирала на границата на съседните поземлени имоти, така както било правилно отбелязано в стария регулационен план. Впоследствие била извършена промяна на кадастралната карта и границата на поземления имот била преместена на сегашното й място, което обаче не представлявало способ за придобиване на собственост. Ответницата излага, че масивната зидария, която разделя двата съседни имота и която е построена през 1971 г., не е местена от тогава, а върви по границата на поземления имот от 1971 г. Сочи, че дори да не е била собственик на претендираните части от недвижимия имот, то тя е станала такъв на основание изтекла в нейна ползва придобивна давност, която до момента на завеждане на иска била повече от 40 години. Във връзка с последното прави изрично изявление, че се позовава на изтекла в нейна придобивна давност и развива подробни съображения в тази насока. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.