Решение № 3281 от 29.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3281 гр. София, 29.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20211110217391 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН .

Образувано е по жалба от ВЛ. АСП. Г., ЕГН ********** срещу наказателно постановление № 21-4332-022458/05.11.2021 г., издадено от Даниела Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП, обн. в ДВ бр. 20 от 5 Март 1999 г., в сила от 01.09.1999 г./ му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за несъответствие на установените от административните органи фактически положения с обективната действителност, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт като неправилен.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, явява се лично, като поддържа жалбата и изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител , който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

1

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 295048/29.10.2021 г., съставен от Р. Н. П. – мл. автоконтрольор при ОППСДВР и в присъствието на свидетеля М. ХР. Т. - очевидец е констатирано, че на 29.10.2021 г. около 10:40 часа в гр. София, на ул. „Лъчезар Станчев“ № 4 /пункт за пререгистрация на ППС/ жалбоподателят Г. управлява лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № №№№№, като при извършена проверка на девети канал е констатирана значителна техническа неизправност на процесното МПС - спукано предно панорамно стъкло.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗДвП, като след съставянето му препис от същия е връчен на Г..

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 21-4332-022458/05.11.2021 г. от Даниела Димитрова Дескова – началник сектор при ОПП-СДВР, с което на основание чл. 179, ал.

6, т. 2 ЗДвП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя Г. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Препис от НП е връчен лично на въззивника на 01.12.2021 г., като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция, е депозирана в законоустановения 7-дневен срок чрез наказващия орган на 2

03.12.2021 г., видно от отбелязването в съпроводителното писмо.

При проведените непосредствени разпити на свидетелите Р.П. и М.Т. детерминираните в акта фактически констатации бяха доказани по безспорен начин. По делото липсват каквито и да било данни за проявена тенденциозност и недобросъвестност от страна на полицейските служители.

Двамата са категорични, че в областта на предното панорамно стъкло на управлявания от Г. автомобил е локализирана „малка пукнатина“, а това опровергава твърденията на жалбоподателя, че стъклото единствено е било „надрано“. На етапа на съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които да компрометират обсъдените релевантни източници на информация, поради което логичните, последователни и вътрешно балансирани показания на представителите на МВР следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че намират пълна подкрепа в инкорпорираните писмени доказателства и писмени доказателствени средства, в т.ч. издадения талон за временно движение на превозното средство с оглед отстраняване на констатираната повреда.

При съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по еднопосочен начин са доказани фактът на извършеното административно нарушение, неговите времеви и пространствени параметри, механизъм и авторство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите 3 функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от представените писмени доказателства за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика са очертани времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. В тази връзка, наказващият орган е отстранил недостатъка в акта, касателно непрецизната правна квалификация на нарушението, упражнявайки правомощията си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, с което правото на зашита на въззивника да узнае юридическите измерения на възведеното административно обвинение е гарантирано в пълна степен.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника ВЛ.

АСП. Г. е ангажирана, като на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

4

По делото е доказано по несъмнен начин, че на 29.10.2021 г. около 10:40 часа в гр. София, на ул. „Лъчезар Станчев“ № 4 /пункт за пререгистрация на ППС/ жалбоподателят Г. управлява лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № №№№№ с техническа неизправност - спукано предно панорамно стъкло. Така очертаната деятелност правилно е квалифицирана като нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, където е ситуирано правно задължение движещите си по пътя пътни превозни средства да бъдат технически изправни, в който смисъл е разпоредбата на чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата /ППЗДвП, приет с ПМС № 36 от 1996 г., обн. в ДВ бр. 25 от 22.03.1996 г., в сила от 01.06.1996 г./.

Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината – пряк умисъл. Нарушителят е предвиждал извършването на деянието и е съзнавал неговия общественоопасен характер, като във волеви аспект е искал и пряко е целял неговото осъществяване. Спорен между страните обаче остава въпросът какъв е характерът на констатираната неизправност, доколкото именно тя предопределя размера на следващото се административното наказание „глоба“.

Разпоредбата на чл. 10 ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които МПС следва да се считат за технически неизправни, като видно от чл. 10, ал. 1, т. 6, б. „в“ сред тях фигурират счупените или повредени външни стъкла. Неизправностите биват незначителни, значителни или опасни, които понятия са дефинирани легално в § 6, т. 71 , 72 и 73 от ДР на ЗДвП, както следва: “Незначителни неизправности”, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително въздействие върху околната среда, както и други незначителни несъответствия; „Значителни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия и „Опасни неизправности“, включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда. В 5 разпоредбата на чл. 37 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства /Наредба Н-32 от 16.12.2011 г., обн. в ДВ бр. 104 от 27.12.2011 г., в сила от 01.01.2012 г., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията/, освен категоризирането на неизправностите като незначителни, значителни и опасни /ал. 1/, същите са разграничени с оглед степента на въздействие върху безопасността на превозното средство или околната среда, в т.ч. наличието или отсъствието на риск за участниците в движението /ал. 2, ал. 3 и ал. 4/. Попадането на дадена неизправност в някоя от трите групи се определя съобразно списъка в Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства – Приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от цитираната наредба. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно т. 3.1., б. „а“ от Приложението към методиката пукнатото стъкло може да се причисли както към незначителните, така и към значителни технически неизправности т.е. преценката за съответния вид неизправност не следва да се извършва априори, а е комплексна и се базира на цялостната оценка на конкретната ситуация.

В контекста на изложеното, съобразявайки относимата нормативна уредба, този съдебен състав намира, че на етапа на съдебното следствие не бяха събрани убедителни доказателства в подкрепа на застъпената от административните органи теза, че констатираната неизправност е значителна по смисъла на § 6, т. 72 от ДР на ЗДвП във вр. с чл. 37, ал. 3 от Наредба № Н32 от 16.12.2011 г. , доколкото липсват фактически данни, изключая декларативните изявления на двамата свидетели по време на разпитите им, че спуканото предно панорамно стъкло е оказало отрицателно въздействие върху безопасността на превозното средство или оказва въздействие върху околната среда, или поражда риск за участниците в движението.

Констатираният доказателствен дефицит и отсъствието на конкретни съображения в очертаната насока, а не обстоятелството, че правоохранителните органи са издали талон за временно движение с оглед придвижването до сервиз, каквато принципна възможност съществува в чл.