Решение № 5756 от 30.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5756 гр. Пловдив, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20245330119153 по описа за 2024 година

Производството по настоящото гражданско дело е образувано по искова молба, предявена от С. Г. П. против „Профи Кредит България“ ЕООД, като предмет на спора е връщане на сума, представляваща платено възнаграждение по договор за потребителски кредит, който ищцата счита за нищожен.

Ищцата твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на ***, и претендира, че същият е нищожен поради противоречие с добрите нрави съгласно член 26, алинея 1, предл. 3 от ЗЗД, както и поради неспазване на императивните норми на член 11, точка 9 и точка 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) във връзка с член 22 от ЗПК. От договора произтича задължение за доверителката да върне сумата от 1500 лева главница, но в крайна сметка е следвало да върне общо 3497,29 лева, при годишен лихвен процент от 41.00% и Годишен процент на разходите (ГПР) от 48,59%. Ищцата изтъква, че договореното възнаграждение в размер на 1997,29 лева нарушава добрите нрави и води до нищожност на уговорката. Основният довод е свързан с уговорения пакет от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, който, според нея, представлява заобикаляне на разпоредбата на член 19, алинея 4 от ЗПК, ограничаваща размера на ГПР. Твърди се, че тези 1 услуги не са реално предоставени или не могат да бъдат обособени като специфична услуга, а целят единствено набавяне на допълнителна печалба, което противоречи на принципа на добросъвестността и забраната за неоснователно обогатяване. В резултат на тази нищожност, ищцата претендира да бъде осъдено ответното дружество да върне сумата от 664,98 лева/ след допуснато изменение на иска в съдебно заседание на 1.12.2025г/, представляваща част от платеното възнаграждение по пакета от допълнителни услуги. Предвид изложените твърдения за нищожност на договора, съдът квалифицира предявения иск като такъв за връщане на недължимо платено на основание член 55, алинея 1, предл. 3 от ЗЗД.

След като разгледа представените по делото доказателства, съдът намира предявеният иск за основателен и доказан.

Безспорно е установено, че процесният договор е договор за потребителски кредит и като такъв попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Съдът споделя доводите на ищцата, че уговорката за заплащане на пакет от допълнителни услуги, наречени „Фаст“ и „Флекси“, представлява опит на кредитора да си набави допълнителни плащания, които са извън лихвата и разходите, допустими по закон. Тази клауза е недействителна, тъй като противоречи на императивните законови разпоредби и в частност представлява заобикаляне на ограничението в член 19, алинея 4 от ЗПК, което забранява ГПР да надхвърля петкратния размер на законната лихва.

Преценката на съдържанието на тези допълнителни услуги разкрива липсата на реално, самостоятелно икономическо основание за тяхното възмездяване. Услугата „Фаст“, изразяваща се в приоритетно становище, очевидно не може да бъде предоставена, тъй като становището вече е налице към момента на подписване на договора и таксата е предпоставена от отпускането на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искането.

Услугата „Флекси“ пък по същество представлява управление на кредита, съгласно член 10а, алинея 2 от ЗПК, а не допълнителна услуга по смисъла на член 10а, алинея 1 от ЗПК. По този начин, чрез привидно договорените допълнителни услуги, които се събират по начин, идентичен с лихвата, се цели извличане на допълнителна печалба, което нарушава принципа на добросъвестността и води до значително неравновесие в правата и 2 задълженията на страните, накърнявайки добрите нрави съгласно член 26, алинея 1, предл. 3 от ЗЗД.

Поради неспазване на императивните изисквания на закона, свързани с точното определяне на възнаградителната лихва и ГПР, както и поради противоречие с добрите нрави, процесният договор за потребителски кредит се явява изцяло нищожен на основание член 22 от ЗПК. Правната последица от тази нищожност, съгласно член 23 от ЗПК, е че потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, без да дължи лихва и други разходи по заема. Тъй като платеното възнаграждение по пакета от допълнителни услуги представлява именно "друг разход по заема", който е недължим, той подлежи на връщане.

Съдът, обвързан от петитума на исковата молба, намира, че претенцията за връщане на сумата от 664,98 лева е напълно доказана и основателна, поради което следва да бъде уважена.

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1404, район „Средец", ж.к.

„Мотописта", бул. „България № 49, ет. 53 Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ на С. Г. П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 664,98 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение по пакет от допълнителни услуги по нищожен Договор за потребителски кредит № ***, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД във връзка с чл. 23 от ЗПК.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да заплати на адв Е. И. сумата в размер на 400 лева / с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3