Решение № 721 от 27.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 721 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Диана Василева при участието на секретаря Виолета Оск. Медина като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100600029 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 167 от 03.04.2023 г., постановена по НЧХД № 13416/2021 г. по описа на Софийския районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 131-ви състав, подсъдимата В.

Й. Х. е призната за невиновна в това, че на 07.08.2021 г., в гр. София, ул. „********, пред входната врата на жилищен блок, чрез блъскане, стискане в областта на ръцете и одиране, е причинила на частния тъжител Н. С. „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, изразило се в следните травматични увреждания – дъговидно охлузване по страничната повърхност на дясната предмишница; три групирани и разположени едно под друго охлузвания по страничната повърхност на лявата предмишница, както и болка и страдание, поради което и на основание чл. 304 от НПК, подс. В. Й. Х. е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

С присъдата, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, частният тъжител Н. И. С. е осъдена за заплати по сметка на СРС – сумата от 70 лева, представляваща направените по делото съдебни разноски.

Със същата присъда, на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, в тежест на частния тъжител Н. И. С. са възложени и направените от подсъдимата В. Й. Х. разноски, в размер на 2 000 (две хиляди) лева.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от частния тъжител Н. И. С., чрез упълномощения й повереник – адв. Б. Б. – от САК, с допълнение към нея, депозирано от повереника. В така депозираната въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се твърди, че същата е неправилна и незаконосъобразна, а наказателното 1 производство е водено в нарушение на процесуалните правила. В тази връзка се отправя искане към Въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която подс. В. Й. Х. да бъде призната за виновна по повдигнатото й частно обвинение.

Алтернативно, в случай на констатирани съществени процесуални нарушения, се отправя искане за отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първостепенния Съд.

В постъпилото допълнение към въззивната жалба се излагат подробни съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че Районният съд необосновано е приел за достоверни показанията на свидетелите Х. и Б. в насока, че подс. В. Х. е излязла от безистена заедно със сина и внуците си, и в нито един момент не се е обръщала или връщала назад. Твърди се, че тези показания са депозирани от свидетелите преди изготвянето на Съдебно – Техническа експертиза и прилагането на снимков материал по делото, които опровергават посочените твърдения и доказват факта на връщане на подсъдимата и приближаването й към тъжителката.

Излагат се аргументи, че изводът на Районния съд за липса на физическо съприкосновение между подсъдимата и тъжителката противоречи на събрания по делото доказателствен материал, в т.ч. и на показанията на свидетелите на защитата; изготвената и приета по делото Съдебно–Медицинска експертиза и показанията на св. М.. Акцентира се, че според изслушаното пред Съда вещо лице травматичните увреждания по предмишниците на С. могат да бъдат получени по описания в тъжбата начин.

Твърди се, че проверяваният Съд неоснователно не е кредитирал показанията на св.

М., а изводът му за наличие на когнитивен дефицит у свидетелката не намира опора в доказателствената съвкупност по делото. Според изложеното в жалбата, показанията на св.

М. кореспондират със заключението на изготвената Съдебно–Техническа експертиза, от което се установява, че местоположението на домофонната уредба е в непосредствена близост до мястото на инцидента. В тази връзка се излагат съображения, че св. М. е баба на частната тъжителка и е напълно логично тя да е присъствала в жилището на внучката си по време на инцидента, а версията тя да е чула нейните викове и гласа на подсъдимата по домофонната уредба, е много по-достоверна от вероятността свидетелят на защитата Б. да е бил на мястото на инцидента в този момент, да е възприел случващата се, без да бъде забелязан и заснет от тъжителката С..

В заключение се изтъква, че Районният съд не е извършил всестранен и пълен анализ на събраните по делото доказателства, и не е направил обективно изследване на противоречията в доказателствената маса.

Отправя се искане към Въззивния съд да отмени обжалваната присъда и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимата Х. за виновна по повдигнатото й обвинение.

По делото е постъпил и отговор на въззивната жалба от адв. К. С. – от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимата В. Й. Х., в който се отправя искане да бъде оставена без уважение така подадената от частния тъжител Н. И. С. въззивна жалба, която се твърди, че е бланкетна и не сочи каквато и да е конкретика, свързана с неправилно и/или незаконосъобразност на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.

Излагат се съображения, че Районният съд е постановил правилна и законосъобразна присъда; направил е задълбочен анализ на доказателствената съвкупност и е достигнал до правилни, логични и аргументирани правни изводи.

Отправя се искане към Възззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда и да осъди частния тъжител С. да заплати на подсъдимата Х. направените от нея разноски пред въззивната съдебна инстанция.

2

В съдебно заседание упълномощеният повереник на частния тъжител Н. И. С. – адв. Б. Б. – от САК, поддържа депозираната въззивна жалба с допълнението към нея, по изложените в тях съображения. Отправя искане към Съда да отмени атакувания съдебен акт, като неправилен, незаконосъобразен и постановен в нарушение на процесуалните правила.

В подкрепа на искането си повереникът изтъква, че св. Б. не е присъствал по време на инцидента, от който се тъжи С., а показанията му в противния смисъл се оборват от заключението на Съдебно–Техническата експертиза, видно от която подс. Х. не е излязла от безистена със своя син и внуците си, а се е забавила и е била заснета с лице към тъжителката. Развива доводи, че експертното заключение категорично опровергава показанията на св. Б. в насока, че всички са излезли заедно от безистена. Акцентира, че при разпита си в хода на въззивното съдебно следствие, св. Б. прави отстъпление от първоначалните си показания, като заявява, че няма ясен спомен относно основния факт на доказване в производството – дали подс. Х. е излязла заедно със сина си или се е забавила, както и че не е чул викове, тъй като наблизо имало строеж, поради което предлага на Съда да изключи показанията му от доказателствената маса като недостоверни.

По отношение на показанията на св. Х., повереникът развива доводи, че същият е син на подсъдимата. Сочи, че от приложените по делото фотоснимки се установява, че свидетелят извежда децата си и е обърнат с гръб към мястото на инцидента, поради което е възможно да не е възприел развитието на инцидента. Акцентира, че на снимките ясно се вижда как подс. Х. изостава от сина си и се обръща към тъжителката. Развива доводи, че от изготвената по делото Съдебно–Медицинска експертиза се установяват телесните увреждания, получени от тъжителката. Прави извод, че с оглед така събраните доказателства, първоинстанционната присъда се явява постановена в нарушение на процесуалните правила, тъй като вътрешното убеждение на решаващия Съд не е формирано съобразно изискванията на процесуалния закон.

Повереникът отправя искане за присъждане в тежест на подсъдимата на направените от тъжителя разноски по делото, в размер на платения адвокатски хонорар и разноските за изготвената Съдебно–Техническа експертиза.

Преупълномощеният от адв. Б. Б. повереник на частния тъжител Н. И. С. – адв.

М.К. – от САК, се присъединява към становището на адв. Б..

Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на защитника на подсъдимата за участието му във въззивното производство в размер на 3 000 лева, като сочи, че същият не съответства на фактическата и правна сложност на делото.

Частният тъжител и жалбоподател Н. И. С. отправя искане за отмяна на първоинстанционната присъда, поради разминавания в показанията на свидетелите. Развива доводи, че свидетелите Х. и Б. дават показания, че излизат заедно с подс. Х. и двете деца, докато на снимките се вижда, че подс. Х. е в средата на коридора, обърната с гръб, а св. Х. с двете деца е в края на коридора, като самият безистен е с дължина над десет метра. Обръща внимание, че не е възможно св. Б. да е останал извън обхвата на камерата и едновременно с това да е възприел случващото се в безистена. Акцентира, че св. Б. не е в състояние да даде показания за предаването на децата в продължение на осем години, но излага, че има ясни спомени за случващото се.

Защитникът на подсъдимата В. Й. Х. – адв. К. С. – от САК, отправя искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а присъдата на първия Съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Намира, че ангажираните от частния тъжител доказателства не са оборили презумпцията за невиновност на подсъдимата 3 и по делото са останали недоказани авторството и механизма на извършване на инкриминираното деяние.

Пледира показанията на св. Б. да бъдат кредитирани с доверие, като сочи, че са непротиворечиви и кореспондират с тези на св. Х., и с обясненията на подсъдимата. Сочи, че първият Съд е изложил пространни и логични мотиви за произнасянето си, и е обсъдил събраните по делото доказателства.

Отправя искане частната тъжителка Н. С. да бъде осъдена да заплати на подсъдимата направените от нея разноски за участието на защитник пред въззивната инстанция, съобразно представения договор за правна помощ. По отношение възражението на повереника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение излага, че делото действително не е с фактическа и правна сложност, но по същото са проведени редица съдебни заседания с участието на защитника. По отношение искането за присъждане на разноски, сторени от частния тъжител, посочва, че не са представени доказателства за сторени такива разноски.

Подсъдимата В. Й. Х. дава обяснения по повдигнатото й частно обвинение, в които излага, че това, в което е обвинена, не се е случило и няма причина да го извършва. Отрича да е извършвала деянието, за което е обвинена. Сочи, че е стоматолог с отпаднала симптоматика на ръцете, като изпуска дори празна кофичка от кисело мляко и нито може да се бори с едно младо момиче, нито има защо да го прави. Излага, че не разбира защо тъжителката се е развела, нито защо в продължение на осем години води дела със сина й.

Посочва, че не разбира целта на обвинението за нещо, което подсъдимата не е извършила.

Изтъква, че не е имала никакви съприкосновения с бившата си снаха.

При упражняване правото си на лична защита, подс. Х. се присъединява към становището на упълномощения си защитник и моли присъдата да СРС да бъде потвърдена.

В последната си дума моли да бъде призната за невиновна.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, НАМИРА за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил, в качеството им на гласни, писмени и веществени доказателствени средства – обясненията на подсъдимата В. Й. Х., снети в о.с.з. на 03.04.2023 г. (л. 88/гръб от съдебното производство); показанията на свидетелите Н. С. М., снети в о.с.з. на 11.07.2022 г. (л. 49/гръб от съдебното производство); П. Б. Б., снети в о.с.з. на 11.07.2022 г. (л.

49/гръб – л. 51 от съдебното производство) и Г.Л. Х., снети в о.с.з. на 11.07.2022 г. (л. 51 – л.

52 от съдебното производство); писмо от УМБАЛ „А.ска“ ЕАД, „Клиника по съдебна медицина и деонтология“, изх.