Определение № 10604 от 15.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10604 гр. София, 15.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Частно гражданско дело № 20261100104876 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 255 и сл. ГПК.

Образувано е на 11.05.2026 г. въз основа на 2 броя молби на Д. С. Д., както следва:

- с вх. № 142009/05.05.2026 г. с искане за определяне на подходящ срок при бавност за извършване на действия от съда, изразяващи се в произнасяне по молба по § 1 от подадената от молителя частна жалба с вх. № 24335/27.01.2026 г., с която е направено искане по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски;

- с вх. № 142073/05.05.2026 г. с искане за определяне на срок при бавност за извършване на действия по администриране на частна жалба с вх. № 400033/05.12.2025 г. и частна жалба с вх. № 24335/27.01.2026 г. и двете, подадени срещу протоколно определение от 08.12.2025 г., с което на молителя е отказано предоставянето на правна помощ по реда на чл. 95 ГПК;

От страна на молителя се излагат твърдения, че с молба от 27.01.2026 г. е направил искане за освобождаване от такси и разноски, съдържащо се в § 1 от подадена от него частна жалба с вх. № 24335/27.01.2026 г., идентична с частна жалба с вх. № 23993/27.01.2026 г., но до 05.05.2026 г. липсва произнасяне по нея. Посочва се още, че с частна жалба с вх. № 400033/05.12.2025 г. и частна жалба с вх. № 24335/27.01.2026 г., последната идентична с частна жалба с вх. № 23993/27.01.2026 г., е обжалвал протоколно определение от 08.12.2025 г., с което му е отказано предоставянето на правна помощ по реда на чл. 95 ГПК, но до 05.05.2026 г. същите не са били администрирани и изпратени на СГС за разглеждане, независимо, че по тях не се дължи събиране на държавна такса, позовавайки се на чл. 83, ал.

1, т. 6 ГПК. В допълнение се посочва, че по делото е постановено разпореждане № 28989/05.03.2026 г., с което подадените от него частна жалба с вх. № 23993/27.01.2026 г. и частна жалба с вх. № 24335/27.01.2026 г. са били върнати, поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, считайки го за нищожно.

Представеното по реда на чл. 255, ал. 2 ГПК становище на съдията - докладчик е, че по направеното от молителя искане за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 95 ГПК се 1 е произнесъл с протоколно определение от 09.12.2025 г., срещу което Д. е подал 2 броя частни жалби с идентично съдържание с вх. № 23993/27.01.2026 г. и с вх. № 24335/27.01.2026 г., които са върнати с разпореждане № 28989/05.03.2026 г., което все още е в етап на връчване. По отношение на съдържащото се в цитираните частни жалби искане по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски съдията – докладчик посочва, че адресирано до СРС искане в тази насока молителят е направил едва с молба с вх.

№ 142009/05.05.2026 г., по което вече се е произнесъл с определение от 07.05.2026 г. В допълнение са изтъкнати съображения, че сам молителят Д. препятства хода на делото, тъй като отказва да се уведомява за актовете на съда по електронен път, а в същото време разполага с достъп до електронната папка на делото, чрез който се уведомява за движението на същото, подавайки множество молби и жалби. Предвид изложеното се обобщава, че хипотезата на чл. 255 ГПК не е налице, тъй като не е налице конкретно процесуално действие, по което да не е извършено своевременно администриране и съдът да не се е произнесъл по исканията на страните.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на подадена от Добриана Николаева Иванова срещу Д. С. Д. искова молба с вх. № 372021/22.12.2023 г., с която са предявени искове с правно основание чл. 109 ЗС и чл. 45 ЗЗД.

След извършена проверка относно допустимостта и редовността на исковата молба СРС е осъществил размяна на книжа по реда на чл. 131 ГПК, след което с определение от 27.01.2025 г. делото е насрочено за разглеждане в първо открито съдебно заседание на 12.05.2025 г., пренасрочено за 29.09.2025 г. - поради настъпили причини от обективен характер, свързани със здравословното състояние на съдията – докладчик. С молба с вх. № 308402/23.09.2025 г. (л. 496 от делото на СРС) ответникът Д. е поискал предоставяне на правна помощ по реда на чл. 95 ГПК в т. ч. и да не бъдат извършвани процесуални действия по делото до произнасянето на съда, което е станало повод да не бъде даден ход в откритото съдебно заседание на 29.09.2025 г., поради което същото е отложено за 08.12.2025 г. По повод постъпилото на 23.09.2025 г. искане по реда на чл. 95 ГПК, с разпореждане от 26.09.2025 г. съдът е дал указания до ответника за представяне на доказателства за наличие на сериозни хронични заболявания и средствата, които са му необходими за лечението им, като служебно са изискани и справки за съпруга, деца техните месторабота и място на търговска дейност, декларирани недвижими имоти и МПС, получавани пенсии, социални помощи, като с цел процесуална икономия на страните са дадени указания да не водят допуснатите им свидетели в предстоящото открито съдебно заседание на 29.09.2025 г.

Съобразявайки изготвените и постъпили по делото справки, с протоколно определение от открито съдебно заседание на 08.12.2025 г. съдът се произнесъл по направеното с молба с вх.

№ 308402/23.09.2025 г. на ответника Д. искане по реда на чл. 95 ГПК, оставяйки го без уважение. С оглед необходимостта от стабилизиране на така постановеното протоколно определение от 08.12.2025 г. съдът е счел, че по-нататъшни процесуални действия по делото 2 не следва да бъдат извършвани, поради което същото е отложено за 10.02.2026 г., като е определена и резервна дата на 17.03.2026 г.

Срещу така постановеното протоколно определение от 08.12.2025 г. е постъпила частна жалба с вх. № 400033/05.12.2025 г. на ответника Д., като с разпореждане от 09.12.2025 г. съдът е констатирал, че същата е нередовна, поради което на жалбоподателя са дадени указания в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 15 лв. и държавна такса по чл.

102з, ал. 2 ГПК в размер на 0,10 лв. по сметка на Софийски районен съд. Напомнено е , че при неизпълнение на дадените указания, частната жалба ще бъде върната.

По делото са постъпили и 2 броя частни жалби съответно с вх. № 23993/27.01.2026 г. и с вх. № 24335/27.01.2026 г. на ответника Д. срещу протоколно определение от 08.12.2025 г., с което е оставено без уважение направеното от него с молба с вх. № 308402/23.09.2025 г. искане по реда на чл. 95 ГПК, които са с идентично съдържание, като прави впечатление, че в § 1 от същите се съдържа изрично искане по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски в производството.

С ръкописна резолюция от 29.01.2026 г. съдът е констатирал идентичността в съдържанието на двете частни жалби, давайки указания на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 15 лв. Отново е напомнено, че при неизпълнение на дадените указания, частната жалба ще бъде върната.

Видно е от разписката за връчване, че съобщението за дадените указания от 29.01.2026 г. са връчени на жалбоподателя Д. на 07.02.2026 г., като с разпореждане от 05.03.2026 съдът е констатирал, че в предоставения едноседмичен срок той не е изпълнил дадените указания, поради което частна жалба с вх. № 23993/27.01.2026 г. и частна жалба с вх. № 24335/27.01.2026 г. са били върнати.

С последващо определение от 07.05.2026 г. съдът е констатирал наличието на направено с молбата по реда на чл. 255 ГПК искане по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски, произнасяйки се по същество и оставяйки го без уважение.

При така установеното въззивният съд намира, че подадените 2 броя молби съответно с вх. № 142009/05.05.2026 г. и с вх. № 142073/05.05.2026 г. са неоснователни, като съображенията за това са следните: видно е, че действията, свързани с администрираните на подадените ответника Д. 2 броя частни жалби съответно с вх. № 23993/27.01.2026 г. и с вх.

№ 24335/27.01.2026 г. са били своевременно извършени, доколкото същите са постъпили на 27.01.2026 г., а с ръкописна резолюция от 29.01.2026 г. (л. 588 от делото на СРС) съдът е констатирал тяхната идентичност, като е счел, че е налице нередовност, поради което на жалбоподателя са дадени указания за внасяне на дължимата държавна такса в размер на 7,67 евро (с левова равностойност от 15,00 лева) по сметка на Софийски градски съд, след което е счел, че указанията не са били изпълнени от жалбоподателя, поради което с последващо разпореждане от 05.03.2026 г. (л. 592 от делото на СРС) двете частни жалби са били върнати.

3

Следователно, няма основание да се счита, че същият дължи тяхното по-нататъшно администриране и изпращането им на Софийски градски съд, което действие той да не е извършил своевременно, като в този случай защитата на страната е чрез обжалване на разпореждането за връщане. Това е така и по отношение на действието по произнасяне по искането по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски, доколкото същото е инкорпорирано във вече върнатите частни жалби - § 1 от същите, още повече, че съдът е счел, че то не е адресирано до него, поради което да дължи да се произнесе с изричен акт. В тази връзка следва да се отбележи, че в настоящото производство въззивният съд няма правомощия да извършва преценка относно правилността на разпореждането от 05.03.2026 г. за връщане на двете частни жалби съответно с вх. № 23993/27.01.2026 г. и с вх. № 24335/27.01.2026 г., респ. на преценката на администриращия ги съд относно това дали той или въззивният съд следва да се произнесе по съдържащото се в тях искане по реда на чл.

83, ал. 2 ГПК. Отделен е въпросът, че с последващо определение от 07.05.2026 г. съдът вече е сторил това, възприемайки, че същото се поддържа от ответника Д., от което следва, че така твърдяното от молителя за забавено процесуално действие вече е изпълнено, което е допълнително основание да се приеме, че не се налага определяне на срок при бавност по реда на чл. 257 ГПК.

По изложените съображения подадените 2 броя молби на Д. С. Д. съответно с вх. № 142009/05.05.2026 г. и с вх. № 142073/05.05.2026 г. следва да се оставят без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадените 2 броя молби на Д. С. Д., както следва:

- с вх. № 142009/05.05.2026 г. с искане за определяне на подходящ срок за извършване на действия от съда, изразяващи се в произнасяне по молба по § 1 от подадената от молителя частна жалба с вх. № 24335/27.01.2026 г., с която е направено искане по реда на чл.

83, ал. 2 ГПК за освобождаване от такси и разноски;

- с вх. № 142073/05.05.2026 г. с искане за определяне на срок при бавност за извършване на действия по администриране на частна жалба с вх. № 400033/05.12.2025 г. и частна жалба с вх. № 24335/27.01.2026 г. и двете, подадени срещу протоколно определение от 08.12.2025 г., с което на молителя е отказано предоставянето на правна помощ по реда на чл. 95 ГПК;

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4