Решение № 538 от 26.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 538 гр. Пловдив, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20225300501745 по описа за 2022 година

Обжалвано е решение №1470/03.05.2022г. по гр.д.№3974/2021г. по описа на РС-Пловдив,VIII гр.с-в,с което са отхвърлени обективно съединените искови претенции с правно основание чл.162 от КТ за заплащане на сумата от 12569,96лв.,представляващи възнаграждение за положен извънреден труд за 2964часа за периода 29.10.2015г.01.07.2020г.,с правно основание чл.215 от КТ за заплащане на сумата от 660лв.,представляваща възнаграждение за командироване за общо 60 дни за месеците май и юни 2020г. и с правно основание чл.224 от КТ за заплащане на сумата от 636,52лв.,представляваща обезщетение за неползван платен годишен за общо 24дни за 2019г. и 2020г.Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът в първоинстационното производство и моли първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се уважи.Сочи неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

По отношение на исковата претенция по чл.162 от КТ.

Не е спорно по делото,че ищецът и ответника са били в трудово 1 правоотношение.По отношение на претенцията за заплащане на положен извънреден труд от ищеца съдът намира,че видно от представените ведомости отразеното положено работно време е в размер на 8 часа,като в събота и неделя са били почивни дни.В първоинстанционното производство са разпитани св.Т. и В.,като от показанията на св.Т. не може да се установи дали е полаган извънреден труд,тъй като същия заявява,че понякога се е случвало да работят повече от 8 часа.Между 6.30-7.00ч. се тръгваше сутрин,като те имаха половин час преди това да минат през офиса да се въоръжат.А от показанията на св.В. се установява,че на служителите на инкасо автомобила са необходими 10-15 минути за натоварване.Следователно има разминаване в показанията на свидетелите,като следва да се кредитират показанията на св.В.,който е отговарял за инкасо звеното във фирмата и на когото е била ясна процедурата за товарене и разтоварване на пратките,както и времето за въоръжаване на служителите.При това положение не може да се приеме,че е налице положен извънреден труд,тъй като на първо място няма такъв отразен във водената присъствена форма за работното време,където е отразено,че е полаган труд в размер на 8 часа.На второ място не може да се установи продължителност на претендирания извънреден труд,тъй като от показанията на св.Т. се установява,че само понякога се е случвало да се работи извънредно,а от показанията на св.В. се установява,че са били необходими по 1015минути за товарене.Пред настоящата инстанция беше назначена СИЕ,която по свидетелските показания изготви експертизата и изчисли размера на положения извънреден труд,но претенцията за заплащане на сумата 12 569,96лв. остава недоказана,тъй като при условията на пълно и главно доказване не се установява да е полаган системно извънреден труд от страна на ищеца.Следователно тази претенция е неоснователна и недоказана и правилно районния съд е отхвърлил иска за нея.

По отношение на исковата претенция по чл.215 от КТ.

От назначената СИЕ в първоинстанционното производство се установява,че през процесния период ищецът не е бил командирован извън пределите на гр.****,поради което не му се следва изплащането на командировъчни пари.При това положение настоящата инстанция намира,че решението на първоинстанционния съд и в тази си част се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди,тъй като и тази претенция е отхвърлена,защото не се доказва да са дължими командировъчни пари за извършената работа от ищеца.

По отношение на исковата претенция по чл.224 от КТ.

Видно от заключението на СИЕ от първоинстанционното производство на ищеца са били изплатени суми в размер на 748,44лв. за неизползван платен годишен отпуск за 2019г. и 2020г.,при което и тази претенция се явява неоснователна и недоказана,тъй като претендирания размер е 636,52лв.,а изплатеното такова е в размер на 748,44лв. или обезщетението е изплатено от работодателя и не се дължи,поради което решението и в тази си част се явява правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

И не на последно място следва да се отбележи,че във въззивната жалба името на жалбоподателя е посочено като М. Г. Н.а не като Т. Н. Б.,което вероятно се дължи на 2 техническа грешка,но независимо от това не е поискана поправка на тази грешка от страна на жалбоподателя,а за съда е меродавна жалбата и въз основа на същата се произнася,а не следва да гадае от кого е подадената жалба.

При така събраната фактическа обстановка настоящата инстанция намира решението за правилно и законосъобразно и като такова следва да го остави в сила,а жалбата като неоснователна без уважение.

В настоящото производство са претендирани разноски от страна на въззиваемата страна и такива са направени в размер на 2000лв.,съобразно представения списък по реда на чл.80 от ГПК,поради което следва да се присъдят.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №1470/03.05.2022г. по гр.д.№3974/2021г. по описа на РС-Пловдив,VIII гр.с-в.

ОСЪЖДА Т. Н. Б. с ЕГН-********** от гр.***** да заплати на „Ей Ес Пи“ ЕООД с ЕИК-***** със седалище и адрес на управление:гр.***** направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 2000лв./две хиляди лв./за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3