Решение № 5205 от 09.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5205 гр. София, 09.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева при участието на секретаря Галина Хр. Х.а като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Гражданско дело № 20221100112138 по описа за 2022 година

Иск на основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Предявен от сдружение „Спортен клуб “Искър”" - гр.София, ЕИК 121208009 против Столична община. Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено между страните, че ответникът не е собственик на спортна зала за обща физическа подготовка, находяща се в гр.София, ж.к. „Дружба“, ул. „********, със застроена площ от 313 кв.м., с РЗП 626 кв.м., заснета с идентификатор № *** по КККР на гр.София, построена в имот с идентификатор № ***, стар УПИ I, кв.88 в гр.София, „ж.к. Дружба-1", както и да бъде признат за нищожен съставения Акт за частна общинска собственост № 2119, вписан в Имотния регистър под № 156, том XIII, per. № 6104 от 07.02.2018 г., а при условията на евентуалност да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК. Претендира разноски по списък.

Ответникът счита иска за недопустим и моли производството по него да бъде прекратено, оспорва го и по същество, като моли съда да го отхвърли като неоснователен. Претендира съдебни разноски – заплащане на юрк. възнаграждение.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното.

С подадената по делото на 17.11.2022г искова молба, ищецът посочва, че е идентичен субект и универсален правоприемник на Дружество за 1 физическа култура и спорт Искър - гр. София, учредено с решение № 9/18.02.1985г. на БСФС - Централен съвет към Протокол № А-6, видно от доказателствата по ф.д. № 19920/1992 г. при СГС, Фирмено отделение. След 1989 г. дружествата под шапката на БСФС провели общи събрания и приели свои Устави, за да се регистрират като юридически лица с нестопанска цел съобразно изискванията на Закона за лицата и семейството и Устава на БСФС, а впоследствие и съгласно изискванията на Закона за физическото възпитание и спорта. На 23.06.1992 г. било проведено такова събрание в ДФС Искър и по подадени документи същото била регистрирано п о фирмено дело № 19920/1992г на СГС с наименование Спортен клуб „Искър" - София.

Ищецът заявява, че притежава и се помещава в спортната сграда на ул.

„********, гр.София, която владее и ползва още от построяването й, което било извършено въз основа на сключен от него договор за строителство № 406/1989 г. на обект: Зала за обща физическа подготовка (ОФП) „Искър" и излага подробни обстоятелства и представя писмени доказателства по хода на извършеното строителство, развилите се след това съдебни спорове за дължимост на суми по строителните дейности и постановените съдебни решения – в тях е прието, че ищецът дължи заплащане на спорните строителни работи.

Ищецът продължава, че с акт-образец 15 от 29.04.1992г, който не е представен по делото, построената сграда била предадена от изпълнителя на инвеститора ДФС Искър, а с акт- образец 16, подписан на 30.06.1992 г., л.43 и сл. от делото, Приемателната комисия по чл.40 от Наредбата за държавно приемане на обектите по капитално строителство приела обекта „Зала за ОФП и Административна сграда" – в акта били изброени участвалите лица, сред които ДФС Искър е посочен като „експлоатиращ обекта“, а в заглавната му част е посочен като инвеститор. Поради последното му качество е бил задължен да извърши допълнително посочените в същия акт дейности и да осигури средства за тях, решено е по т.1 обектът да му бъде предаден за съхранение и стопанисване и е отразено, че ДФС Искър е представило справка за кадровото осигуряване и експлоатацията на залата с изх.№ 25 от 20.05.1992г.

Ищецът продължава, че след завършване на строежа, на 06.02.1991г между СК Искър и Издателска къща „Цанко Церковски" - гр.София, находяща се в съседната сграда на ул. „********, бил сключен договор, с който издателската къща разрешила на ищеца да се включи в ременно към нейния трафопост за електрифициране на спортната зала. По-късно тази съседна сграда била придобита от „Дару Кар" ЕАД и през 2014 г. дружеството прекъснало електричеството към спортната зала. Поради това, през следващите години, ищецът продължил да ползва залата само в светлата част на денонощието.

По всичко изложено ищецът заявява, че лично и като правоприемник на ДФС Искър за периода от 1992 г. до 2014 г. ползвал активно, постоянно и 2 необезпокоявано и поради това станал собственик на процесния имот „Зала за обща физическа подготовка", находяща се в гр. София, район Искър, ж.к.

Дружба 1, ул. ********, кадастрален идентификатор ***, брой етажи 2, застроена площ 313 кв.м., разположена в поземлен имот с кадастрален идентификатор *** в кв. 88, УПИ I по ПУП м. „ж.к.

Дружба-1" поради изтекла в негова полза 5-годишна придобивна давност на основание чл.79, ал.2 от ЗС, тъй като е добросъвестен владелец, а при условията на евентуалност е станал собственик, поради изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, като недобросъвестен владелец, без никой да бил оспорвал владението му. Тъй като считал себе си за собственик заприходил сградата в счетоводните си баланси и я декларирал като негова собственост в данъчната служба към Столична община, р-н Искър в срока, указан от Главно управление „Данъчна администрация", а именно до 01.02.1999г.

В исковата молба ищецът излага хронологично и подробно извършените от него грижи за сградата през годините, които само той полагал и предприемал действия за предотвратяване на множество криминални посегателства - взломни кражби, за което уведомявал органите на реда и вземал сам мерки; два пъти констатирал смяна на патрона на ключалката на входната врата на залата, която той на свой ред сменял с негова собствена.

След като ищецът установил, че за сградата има издаден Акт за частна общинска собственост, поискал от Районния кмет на район Искър“ - СО да го отмени служебно, но той отказал. Този акт не бил съобщен на ищеца и Столична община нямала право да се снабдява с акт за собственост върху чужд недвижим имот. Ищецът оспорва издадения акт като нередовен – посоченото основание за издаване на акта било чл. 2, ал. 1 от Закона за общинската собственост, без обаче да се конкретизира в коя от описаните в посочените в този текст 7 хипотези попада процесния имот; н е била взета предвид и разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОС, съгласно която не са общинска собственост имотите и вещите на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако общината е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Поради това ищецът счита, че липсва законово основание за издаване на процесния акт за частна общинска собственост и за претенциите на Столична община, район Искър за собственост върху процесния имот, която не била предприела активни действия да оспори правата на ищеца, например да ги оспори по съдбен ред. Допълнително уточнява, че Актът за общинска собственост му пречи да упражнява правото си на собственост върху процесния имот в пълен обем, защото създава несигурност и неяснота относно това кой е действителният собственик на спортната зала, а в частност пречи на използването на имота по предназначение и неговото поддържане в добро състояние - получава отказ от електропреносното дружество да възстанови електроподаването към имота, поради наличие на титул за собственост на Столична община. Всичко това мотивирало ищецът да потърси съдебна защита против нищожен Акт за частна общинска 3 собственост, който е негова собственост. Допълва, че Актът не бил съставен от надлежно определено за това лице и не били вписани данните по чл. 30, ал. 2, т. 4, чл. 60, т. 1 - 7, чл. 61, ал. 1, т. 5, 7, 9 и 10 и чл. 84, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър. Посочва също, че при съставяне на Акта били нарушени разпоредбите на Наредба № 8 от 17 декември 2009 г. за утвърждаване на образците на актовете за общинска собственост, на досие на имот - общинска собственост, и на регистрите, предвидени в закона за общинската собственост, и за определяне реда за съставянето, воденето и съхраняването им - не е посочено конкретното правно основание, на което се съставя акта, цифрите (арабски и римски), които са вписани в раздел 3 "Вид и описание на имота", не са изразени и словом в скоби след съответното число, както и не е посочена годината на въвеждане в експлоатация на сградата, което представлява нарушения на чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 5 и ал. 7 от Наредбата; в нарушения на чл. 11, ал. 1 от Наредбата не са посочени номер на урегулиран поземлен имот (УПИ) съгласно действащия подробен устройствен план на населеното място, номер на поземления имот (ПИ), жилищен комплекс, улица и административен номер; в раздел 4 не е посочен идентификационният номер по кадастрална карта на процесния имот; нарушен е чл. 12, ал. 1 от Наредбата - в раздел 5 "Граници на имота" се посочват данни относно съседните имоти чрез посочване на номерата им съгласно действащия подробен устройствен план или номерата на неурегулираните поземлени имоти, булеварди, улици, алеи, пътища и др, а такива данни изобщо не са посочени в раздел 5 . При тези констатации приема, че не са били спазени изискванията на последващите алинеи 3, 4 и 5 на чл. 12 от Наредбата, а също и чл. 13 - в раздел 6 от процесния акт не е вписана данъчната оценка на съответния имот, валидна към момента на утвърждаване на акта.

С подадения по делото отговор ответникът на първо място възразява, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес на ищеца от завеждането му срещу Столична община. Позовава се на т. 1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012г на ОСГТК, с което се приема, че при този иск „ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.“ и твърди, че ищецът не посочва фактите, от които произтича правният му интерес и които следва пълно и главно да докаже в хода на процеса, а освен това не били налице и изрично предвидените в същото тълкувателно решение хипотези, обуславящи правен интерес на ищеца.

Възразява за липса на правен интерес у ищеца и по направеното искане да бъде прогласен за нищожен издаденият Акт за частна общинска собственост № 2119, вписан в Имотния регистър под № 156, том XIII, per. № 64104 от 07.02.2018 г., а при условия на евентуалност да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, тъй като константната съдебна практика 4 приема, че не съществува самостоятелен иск за отмяна на акта за общинска собственост. Това прави искането процесуално недопустимо, в който смисъл е Определение № 135 от 16.03.2012 г. по ч.гр.д. № 335/2011г, I ГО на ВКС и Решението по в.гр.д.№ 128/2016 г. на ОС - Пазарджик.

Ответникът оспорва като неоснователни и недоказани и всички твърдения в исковата молба – че ищецът сдружение Спортен клуб „Искър“ София (СК „Искър“) е собственик на спортна зала с административен адрес: гр. София, ул. „********; че сградата на залата е заприходена в счетоводните баланси на СК „Искър“, а и дори това да е така то за ищеца не възниква право на собственост, тъй като той не представя титул за собственост; оспорва сдружение СК „Искър“ е идентично или да е правоприемник на Дружество за физическа култура и спорт Искър, гр. София, за което по делото не са представени доказателства, а и извършеното правоприемство се установява с вписване по реда на охранителното производство, а не с вписването му в Устава на юридическото лице или декларирането му, последното без правна стойност. Според ответника, от представеното от ищеца Решение № 9/18.02.1985 г. към протокол №А-6 на Централен съвет на БСФС се установява, че дружеството за физическа култура и спорт „Искър“ - гр.София не е било самостоятелно юридически лице в нито един момент, а е било спортен клуб (дружество за физкултура и спорт), влизащ в състава на БСФС, който е бил главния обществено-държавен орган за управление на физическата култура и спорта в страната до 1991 г. От своя страна, ищецът СК - „Искър“, бил сдружение, регистрирано по реда на Закона за лицата и семейството със съдебно решение за регистрацията му от 1992 г., поставено от СГС, следователно то било самостоятелно и новоучредено юридическо лице.