Определение № 33937 от 18.09.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33937 гр. С. 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20261110116684 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу И. Н. З. с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 947/2020 г. по описа на Районен съд – Г., а именно: 1 218,49 евро - главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 07.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 119,44 евро - мораторна лихва за периода от 15.09.2024 г. до 20.03.2026 г., 18,22 евро - главница за дялово разпределение за периода от 01.10.2023 г. до 30.04.2025 г., ведно със законната лихва за период от 07.04.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 2,98 евро - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.08.2024 г. до 20.03.2026 г., всички претендирани за имот, находящ се на адрес: гр. С. ж. к. „ЗП“, бл. 122, вх. А, ет. 1, ап. 3, с абонатен № 140702.

Ищецът твърди, че ответницата в качеството й на собственик на топлоснабдения имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, през исковия период, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят вземанията, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения по - горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Д.” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор от ответницата И. Н. З.

В хода на заповедното производство ответницата твърди, че е заплатила част от процесните суми в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, като остатъкът ще бъде изплатен в срок до 1

10.06.2026 г., които твърдения са оспорени от „Т.С.“ ЕАД с доводи, че с плащанията са погасени текущи задължения на абоната.

Разпределение на доказателствената тежест:

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, по силата на което правоотношение е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава - уговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия, респективно датата на публикуване на общите фактури, както и отправена и получена от ответницата покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже всички свои възражения, евентуално, че е погасила претендираните вземания, за което не сочи и не представя доказателства.

По исканията на страните:

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на „Д.” ООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши удяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде уважено.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Произнасянето по искането по чл. 190 ГПК на ищеца, както и по исканията за допускане на съдебно - техническа и съдебно - счетоводна експертизи със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде отложено за първото открито съдебно заседание, с оглед изслушване становището на насрещната страна.

Електронното заповедно ч. гр. д. № 947/2026 г. по описа на Районен съд – Г. е свързано към настоящото дело в ЕИСС. Предвид електронния характер на заповедното дело и липсата на хартиено дело, същото няма как да бъде изискано и приложено.

По аргумент от чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, съдът намира, че не са налице основания за препращане на страните към медиация.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице помагач – „Д.” ООД, ЕИК ********* с посочен в исковата молба адрес на управление.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.10.2026 г. от 09,45 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

2

ОТЛАГА произнасянето по останалите искания на ищеца за първото открито съдебно заседание.

УКАЗВА на страните, че следва най - късно в първото по делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по - късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

НАПЪТВА страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3