Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 29.04.2024, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 84/2024
Вид
Решение № 32
Подписан
29.04.2024
В сила
29.04.2024
Състав
Лазар Йорданов Мичев, Светлана Кънчева Чолакова, Емил Димитров Стоев

Цитирани разпоредби

  • чл.57 ал.1 т.3 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл.72, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.216 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.23 · Наказателен кодекс
  • чл.25 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 28, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
  • чл. 343б, ал. 4 · Наказателен кодекс
  • чл.343б ал.5 · Наказателен кодекс
  • чл. 343г · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл.53 · Наказателен кодекс
  • чл.54 · Наказателен кодекс
  • чл.68 · Наказателен кодекс
  • чл.68,ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 319 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.320 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 327 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.1, ал. 3 · Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
  • чл. 3 · Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Разград, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Е. Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Светлана Л. Илиева в присъствието на прокурора Е. Й. Е. като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243300600084 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда №1 от 07.02.2024 г. постановена по НОХД № 248/2023 г. по описа на Районен съд - Кубрат, подсъдимият Б. В. Г. е признат за виновен в това, че на 06.12.2023г. в с.Беловец, обл.Разград, управлява МПС л.а. „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. №*** след употреба на наркотични вещества Канабис -25 установено по надлежния ред с тест „Дрегер Дръг Тест 5000“, идентиф. № S/N ARJF - 0070 и тестова касета "Drager Drug Test 5000 STK 8", фаб. №LOT ARSE-0061/2024-09/ и REF 3706091, проба № 161, съгласно чл. 3, ал. 1,пр. 2, вр. чл.1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, като деянието е извършено повторно, след като е осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК по Споразумение № 27/ 31.05.2023 г. по НОХД № 88/2023г. на Районен съд Кубрат, влязло в сила от 31.05.2023г., с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.343б, ал.4, вр. ал.3 НК, поради което и на основание цитираните, като на основание чл.54 НК му е наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от една година и три месеца, което да изтърпи ефективно при първоначален общ режим на основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС и ГЛОБА в размер на 1 000лв. На основание чл.343г от НК е наложена наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години. На основание чл.68 от НК са приведени в изпълнение наложените на подсъдимия наказания както следва: 1/ Лишаване то свобода за срок от три месеца, по влязла в сила на 10.11.2022г.

1 присъда №5/22.10.2022г., по нохд №167/2022г. на РС-Кубрат за извършено на 02.07.2022г. престъпление по чл.216 ал.1 НК; 2/ Лишаване от свобода за срок от шест месеца по Споразумение №27/31.05.2023г. на РС-Кубрат по нохд №88/2023г. за извършено на 26.120.2023г. престъпление по чл.343б ал.3 пр. 1 от НК, като на основание чл.23 вр. с чл.25 ал.1 НК определено общо наказание най-тежкото: Лишаване от свобода за срок от 6 месеца, което да се изтърпи отделно от определеното за извършеното процесно деяние, ефективно при първоначален общ режим на осн. чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС. На основание чл.53 НК веществените доказателства – тестова касета „Drager Drug Test 5000 STK 8", фаб. № LOT ARSE-0061 /2024-09/ и REF 3706091, проба № 161, да бъде унищожена след влизане в сила на присъдата. Постановено е МПС „Фолксваген“ модел „Пасат“ с рег. №*** да се върне на подс.Г., тъй като е СИО.

На основание чл.343б ал.5 НК подс. Г. е осъден за заплати на държавата сумата 4700лв. представляваща равностойност на МПС-то.

На подсъдимия са възложени и разноските по делото, като е осъден да заплати по сметка на ОДМВР - Разград сума в общ размер на 230,20 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд - Разград сумата 580,80 лева, представляваща разноски в съдебното производство, както и 5 лв. за всяко от вземанията, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от Б. В. Г. чрез адв. Г. М. упълномощен защитник на подсъдимия. Присъдата се атакува като неправилна, постановена при непълнота на доказателствата и в противоречие с материалния закон. С жалбата се моли съдът да отмени присъдата като незаконосъобразна и да постанови друга, с която да признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение. Сочи, че не са нанесени вреди от престъплението, за липса на субективна страна при извършване, отправя критика към аналитичната дейност на районния съд по отношение на събраните доказателства както, че не се събрани всички писмени доказателства на досъдебното производство, не са направени разпити на медицинското лице, при което обв.Г. бил заведен. Не били уважения възраженията му по даване хода на делото в двете съдебни заседания. В допълнение към жалбата отново сочи за несъответствие на присъдата с обществената опасност на деянието и дееца, както че допусната съдебна експертиза, не е дала отражение на съдебния акт. Твърди се, че полицейският служител е компрометирал доказателствата, като тестовия комплект е с продължителност на измерването от 4,15 до 8,30 минути, а свидетелите сочат за повече от 30 минути за вземане на биологичния материал, като това дълго време на вземане компрометирало пробата, неспазване на правилата на Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и или наркотични вещества, или техните аналози.

Както, че теста следва да бъде потвърден чрез кръвен тест или тест на урината, като такова изследване на урина е направил в специализирана лаборатория и резултатът бил отрицателен. Излага доводи за допуснати процесуални нарушения, не е била дадена възможност да представи въпросен лист към вещото лице, отказ на съда да допусне компютърна експертиза на записа на камера пред дома на подсъдимия, която можела да 2 установи как е станала проверката и съответно за нарушения в процедурата по вземане на биологичен материал за изследване. Защитникът не бил допуснат да се запознае с материалите по ДП, поради отказ на разследващия полицай. Твърди се, че в случая са налице многобройни смекчаващи обстоятелства по отношение на подсъдимия.

Препис от жалбата е изпратена на РП-Разград, ТО-Кубрат, като не са постъпили писмени възражения.

Постъпили допълнителни съображения към въззивна жалба по чл.320 ал.4 НПК, в които иска да бъдат допуснати доказателства - инструкция за боравене с полеви тест Дрегер Дръг тест 5000, експертиза, медицински документи, искане за допускане на свидетели, назначаване на съдебно-химическа експертиза.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, жалбата се подържа от защитника на подсъдимия на същите основания и със същите искания.

В лично изявление подсъдимият Г. заявява, че подържа становището на защитника си, в своя защита добавя, че не иска ефективна присъда.

Участващият по делото прокурор намира жалбата за неоснователна. Счита, че обжалваната присъда не страда от сочените в жалбата пороци. Намира, че не са допуснати процесуални нарушения и предлага на съда да потвърди обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна.

В последната си дума подсъдимия Г. заявява, че иска да бъде оневинен.

Съставът на въззивния съд, след запознаване с делото, с оглед характера на предстоящата въззивна проверка, съобразно обхвата й по чл. 314 от НПК, обсъди въпросите по чл. 327 НПК и установи: Жалбата е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което е оправомощено съгласно чл. 318, ал. 3 НПК. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Б. В. Г. е роден на ***. в гр.Кубрат, обл.Разград, постоянен/настоящ адрес ***, български гражданин, женен, с основно образование, работи в търговско дружество ***, осъждан.

Подс.Г. - правоспособен водач, категории „СЕ, В, С, АМ, ТКТ". По НОХД № 88/2023г. на РС-Кубрат е одобрено Споразумение № 27/31.05.2023 г., в сила от 31.05.2023 г. между подс.Г. и РП-Кубрат за извършено престъпление по чл.343б, ал. 3, предл. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на чл.66 от НК, отложено за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 1 000 лв., а на основание чл. 343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца.

На 06.12.2023г. в с. Беловец, обл. Разград, 18.30 ч. подсъдимият управлявал собственото си МПС - лек автомобил марка „Фолксваген", модел „Пасат", per. № ***P, когато бил спрян за проверка от назначените в наряд на същата дата за времето от 08.30 20.30 ч., съгласно утвърден месечен график полицейски служители – свидетелите Д. И. и П.

3

П.. Подсъдимият Г. заявил, че не носи документи за самоличност, а също така е с отнето СУМПС, което се потвърдило от извършената от св. И. справка през работна станция с отдалечен достъп. Бил поканен до служебния автомобил, където св.И. извършил проба за наличие употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, като уредът отчел 0,00 промила. Поведението на подсъдимия било необичайно-видимо притеснен, за това св.И. извършил проба за установяване употреба на наркотични вещества с тест „Дрегер Дръг Тест 5000", идент. № S /N ARJF - 0070, реагирал положително за наличие на Канабис25 с проба № 161 на 06.12.2023г. в 18:57 часа. Св.И. съставил протокол Приложение №17, на който подс.Г. се подписал и му бил връчен екземпляр от същия. Издал и талон за изследване №0145085, връчен на 06.12.2023г. в 19,20 часа, за явяване в болнично заведение – ФСМП Кубрат до 120 минути. Подсъдимият заявил, че не желае да даде кръв за химически анализ, тъй като бил съгласен с отчетените показания на техническото средство. Въпреки това двамата свидетели придружили подс. Г. до филиал на ФСМП - Кубрат, където дежурния мед. специалист съставил приложение № 4 към чл. 14, ал. 2 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието. В същото вписано, че: “лицето Б. В. Г. отказва да даде кръв за хим. анализ за употреба на нарк. в-ва“. В документа е отразено, че подс. Г. обяснил, че е употребил наркотици, вид „марихуана" - т. 2.1, в количество - „1 цигара" - т. 2.2., на „06.12.2023 г. в 09.30 ч." - т. 2.3., по повод - „за удоволствие". Срещу подс. Г. бил издаден АУАН № 843896/06.12.2023 г. по описа на РУ Кубрат, квалифицирано като извършено административно нарушение на чл.5, ал.З, т.1 ,пр. 2 от ЗДвП, които бил предявен и подписан от подсъдимия без възражение.

По отношение на подс. Г. с оглед установеното извършено от него деяние, на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР взета принудителна административна мярка „Задържане под стража" със заповед рег.№ 141/06.12.2023 г. в помещение за временно задържане в РУ Кубрат.

С протокол за доброволно предаване подс.Г. предал лек автомобил марка „Фолксваген" модел „Пасат", per. .№ ***P, оставен на съхранение в сектор „ФОУССД" при ОД МВР Разград. От заключението по назначената оценителна експертиза, пазарната му стойност е в размер на 4 700лв.

От заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно - химическа експертиза, във връзка с обясненията на подсъдимия дадени в о.с.з. на 28.12.2023г. по нохд №248/2023г. на РС-Кубрат, за употреба на лекарствени продукти „Ибупрофен" и „Флажил. таблетки 250мг и дали оказват влияние върху резултата от изследване с тест „Дрегер Дръг Тест 5000 - идентиф. № S/N ARJF-0070, вещото лице дава заключение, че: 1/ Не е възможно да се установи категорично само по писмени данни и теоретични разсъждения дали положителният Дрегер Дръг Тест 5000 STK 8 за ТНС отразява действителното му наличие в изследваната на 06.12.2023г. слюнка на Б.

В. Г., или поради наличие на ибупрофен в неговия организъм с концентрация над 1 Омкг/мл 4 анализаторът е отчел фалшиво положителна реакция за ТНС, по следните причини:

Възможни са много комбинации по отношение честотата на употреба на марихуана и съдържанието на ТНС (тетрахидроканабинол - веществото, което има психотропен ефект върху централната нервна система на човек и поради това се контролира на основание и по реда на ЗКНВП) в нея от една страна, и времето на прием и съдържанието на ибупрофен в перорално приет от Б. Г. лекарствен продукт на 06.12.2023г., които биха довели до различен резултат при провеждане на полевия тест, при липсата на данни от лабораторен анализ на кръвна проба от Б. В. Г., иззета в рамките на два часа от момента на тестване с /ДрегерДръгТест 5000 STK 8 на 06.12.2023г., който да потвърди или отхвърли наличието на ТНС и ибупрофен в неговия организъм. 2/ В специализираната литература няма данни приемът на лекарствен продукт „Флажил - 250мг фИ.рани таблетки", да оказва влияние върху резултата от полевия тест Дрегер Дръг Тест 5000 STK 8 за наличие на ТНС в слюнката на тествания човек. Поради това счита, че приетият на 06.12.2023г. от подсъдимия Б. В. Г. „Флажил -250мг", не е оказал влияние върху отчетения резултат при полевия тест от 18:30ч. същия ден. 3/ Поради строго индивидуалните особености на метаболизма на конкретния човешки организъм и липсата на данни за съдържанието на ТНС в изпушената от подсъдимия Б. В. Г. в 9:30ч. на 06.12.203г. цигара с марихуана, както и доказателства за неговите навици в това отношение и като се вземат предвид времевият прозорец за детекция на ТНС с Дрегер ДръгТест 5000 в слюнка от 4 до 16 часа след употребата на марихуана и отчетеният положителен резултат за ТНС при долен праг на детекция от 25 нг/мл, то може да се предположи, че в конкретния случай излъчването на ТНС от организма на Б. Г. е отнело повече от девет часа, което предположение е валидно, само при условие, че не е налице фалшиво положителна реакция за ТНС, дължаща се на ибупрофен в неговия организъм с концентрация над 10 мкг/мл.