Решение № 1511 от 06.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1511 гр. София, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Албена Александрова

Виолета Йовчева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20261100500857 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Кредирект“ ЕООД – длъжник по изпълнително дело № 20258510403202 по описа на ЧСИ М.П. срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство, обективиран в уведомление изх. № 63752/04.11.2025г. на съдебния изпълнител.

В жалбата се поддържа, че в срока за доброволно изпълнение е била заплатена сумата по изпълнителния лист, въз основа на която е образувано изпълнителното производство. Сочи се, че дружеството – длъжник не следва да носи отговорност за разноски в рамките на изпълнението, по арг. от чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като не е дало повод за образуване на изпълнителното производство. Жалбоподателят твърди, че е изразил намерение и готовност да изпълни доброволно задължението си преди започване на изпълнението, а действията на кредитора представляват явна злоупотреба с права, тъй като е било налице отказ за приемане на доброволно изпълнение и последваща цесия на вземането по изпълнителния лист след издаването му. Излага доводи, че е налице хипотезата на забава на кредитора – взискател, който следва да понесе необходимите разноски в тази връзка, по арг. от чл. 95 и чл. 96, ал. 2 ЗЗД. Моли съда да отмени отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, като всички разноски и такси останат в тежест на взискателя.

Взискателят „Тайбрек Уинър“ ЕООД оспорва жалбата в срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК в депозирано писмено възражение.

По делото са депозирани мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК от ЧСИ М.П., с които се заявява становище за неоснователност на жалбата.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на 1 жалбоподателя, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20258510403202 по описа на ЧСИ М.П. е образувано по молба от 13.10.2025 г. на „Тайбрек Уинър“ ЕООД, в качеството му на цесионер, за принудително изпълнение на вземане в размер на сумата 117. 98 лв. по изпълнителен лист от 12.09.2025г., издаден в полза на С.П.С. по гр.д. № 850/2025г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора. Към молбата е приложен договор за цесия от 29.09.2025г., сключен между С.П.С. и взискателя – ответник по частната жалба.

Длъжникът – частен жалбоподател е получил призовката за доброволно изпълнение на 17.10.2025г., а на 23.10.2025г. е заплатена дължимата сума по изпълнителния лист в размер на 117.89 лв.

С молба от 27.10.2025г. е поискано от длъжника прекратяване на изпълнителното производство, поради плащане на дължимата сума по изпълнителния лист и недължимост на начислените такси и разноски по изпълнението, по съображенията, изложени в частната жалба.

С обжалвания акт, обективиран в уведомление изх. №

63752/04.11.2025г., е отказано прекратяване на производството, поради липса на основание, съгласно чл. 433 ГПК и са приети за събиране разноски за изготвяне на уведомлението в размер на 12 лв. с ДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Подадената жалба от длъжника в изпълнителното производство е депозирана в срока по чл.436, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК /отказ да прекрати принудително изпълнение/, поради което се явява процесуално допустима.

Следва да се отбележи, че не е налице обжалваем акт по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК относно разноските по изпълнението. Такъв характер има произнасянето, направено с призовката за доброволно изпълнение, в която са обективирани дължимите такси и разноски по изпълнението. Това изпълнително действие, имащо характер на постановление за разноски, не е предмет на жалбата, отделно от това, същото не е обжалвано в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от длъжника и стабилизирано като влязло в сила. С оглед изложеното, предмет на настоящото производство е само отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.

В случая не се твърди и установява такова плащане, тъй като плащането на сумата по изпълнителния лист е в хода на изпълнителното производство, респ. не е налице хипотезата на чл. 433, ал.1, т. 1 ГПК.

2

Няма спор по делото също и се установява, че не са налице предпоставките на чл. 433, ал. 2 ГПК за приключване на изпълнението, тъй като не са заплатени таксите и разноските в изпълнителното производство. Ето защо обжалваният акт, с който е оставена без уважение молбата за прекратяване на производството, е правилен и законосъобразен.

Доводите в частната жалба за приложение на нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК могат да бъдат релевирани при жалба срещу постановлението за разноски, каквато в случая не е налице. Както бе посочено, произнасянето за разноските е обективирано в призовката за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 17.10.2025г. и стабилизирано като влязло в сила.

Независимо от изложеното, с оглед поддържания в жалбата довод за приложимост на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК досежно предпоставките за прекратяване на производството, следва да се отбележи, че нормата е неприложима, тъй като при наличие на удостоверено с изпълнителен лист подлежащо на принудително вземане, се предполага, че длъжникът е дал повод за образуване на делото. Съгласно чл. 79 ГПК, длъжникът винаги отговаря за разноските по изпълнението, освен ако задължението му е погасено преди образуване на изпълнителното дело или взискателят поиска прекратяването – чл. 79, ал.1, т. 1 и 2 ГПК, а в случая не се сочи някое от визираните изключения.

По отношение доводите в жалбата за злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК от страна на кредитора по изпълнителния лист, поради отказ да приеме предложено доброволно изпълнение и цедиране на вземането на взискателя, следва да се отбележи, че подобна преценка също изисква установяване на факти, настъпили преди образуване на изпълнителното производство /в случая твърденията са за подадена молба по гражданското дело, по което е издаден изпълнителния титул, да бъде посочена банкова сметка от кредитора/. Поради това такава преценка /дали е подадена молба от длъжника за доброволно изпълнение/ не може да бъде извършена от съдебния изпълнител, респ. и от съда в настоящото производство. Отделно от това, дори да е налице злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, това не обуславя извод за отпадане на отговорността за разноски на длъжника по изпълнението, а отговорност за вреди от страната, която упражнява недобросъвестно процесуални права спрямо насрещната страна.

По същите съображения доводите в жалбата за приложение на нормата на чл. 96 ЗЗД вр. чл. 95 ЗЗД също не могат да бъдат преценени в изпълнителното производство, тъй като касаят действия преди образуването му. Извън горното, като длъжник на парично вземане, жалбоподателят може да вложи дължимата от него парична сума по сметка на кредитора, когато последния е в забава, като го уведоми за това, съгласно чл. 97, ал.1 ЗЗД. В случая не са налице твърдения и доказателства длъжникът да е предприел действия по чл. 97, ал.1, изр. 2 ЗЗД.

По изложените съображения, изпълнителното производство е валидно образувано и не са налице предпоставките за прекратяването му, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

3

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290 срещу отказ за прекратяване на изпълнителното производство, обективиран в уведомление изх. № 63752/04.11.2025г. по изпълнително дело № 20258510403202 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 с район на действие – СГС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4