Решение № 154 от 09.05.2022, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Русе, 09.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян при участието на секретаря Ева Димитрова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело № 20224500100174 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД.

Н.Д. Й. е предявила против Община Русе иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 35 000лева, след допуснато изменение на иска в о.с.з. на 01.03.2022г, вследствие претърпяна на 12.12.2020 год. злополука на пешеходна пътека, намираща се пред офиса на ПП Атака на бул. Скобелев в град Русе.

Ищцата твърди, че на 12.12.2020 г. между 13.00часа и 14.00 часа пресичала пешеходната пътека на бул. Скобелев пред офиса на ПП Атака. По това време на деня валял дъжд. Тя пристъпила на маркираната ивица в бялочаст от пътеката, обута в подходящи обувки за сезона - боти, облечена с яке и клин, като стъпвала внимателно, но заради боята на пешеходната пътека и дъжда, участъкът станал хлъзгав без тя да знае, поради което внезапно се подхлъзнала и паднала на дясната страна на тялото си на пътното платно с лице към него. На помощ се притекли двама младежи, които се намирали непосредствено до пешеходната пътека, както и мъж на име А.П. След като се изправила с чужда помощ, ищецът усетила силна и прорязваща болка на десния си крак и осъзнала, че не може да стъпи на него. Мъж от спрял наблизо лек автомобил се обадил на телефон 112. На сигнала се отзовал полицейски патрул, а след няколко минути дошла и линейка. Й. постъпила на същата дата в УМБАЛ с оплакване за травма в oбластта на дясна тазобедрена става, със силна болка и невъзможност за движение и била изписана на 15.12.2020 г. В болницата тя била на постелъчен режим с позициониране на крайника в леглото и на терапия с Фраксипарин, Фамотодин и Перфалган, вливане на физиологичен разтвор. Било препоръчано оперативно лечение в избрана от пациентката болница, поради което била преместена с медицински транспорт в УМБАА Св. Георги АД- Пловдив, където й е поставена диагноза Пентрохартерно счупване, закрито/фрактура пертокантерика феморис 1 декстра/на дясна бедрена кост. Била извършена операция на следващия деннаместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур, като се поставил проксимален бедрен антиротационен пирон в таза. Ищцата била изписана на 21. 12.2020 г., като болката в таза останала, както и ограниченото движение на крака във всички равнини. Предписана била медикаментозна терапия, както и да ходи с помощни средства, което наложило закупуването на проходилка и патерици. След изписването ищецът провеждала домашно лечение в гр. Русе, където били свалени конците от операцията и й се извършили промивки. Осем дни след 22.12.2020 г. тя била в неподвижност поради травмата, след което с помощта на рехабилитатор започнала рехабилитация. От началото на месец януари 2021 г. започнала да сяда за подълго време в леглото си, а до края на февруари- да ползва проходилка или чужда помощ при движение. От началото на месец март използвала т.нар. канадка и започнала да се движи постепенно с нея до началото на месец юни, след което се движи без чужда помощ до настоящия момент, но твърди, че все още няма пълна стабилност в крака при движение. Ищцата заявява, че освен преживените физически болки и страдания в течение на няколко месеца, срещала трудности в обслужването си на чисто битово ниво- не можела сама да пазарува, да ходи до тоалетна, да се къпе и т.н., като предвид факта, че живеела сама, положението й било значително усложнено.

Инцидентът я накарал да се чувства още по- самотна, била емоционално подтисната, не искала да се вижда и говори с никого, изпитвала непреодолимо желание да плаче, изпитвала cтрax, че може пак да се подхлъзне и падне при движение на улицата, по време на болничния си престой се притеснявала, че лекарите не могат да установят с точност травмата й и това може да доведе до евентуални усложнения за здравето й, изпитвала болки в десния крак, включително в коляното, не можела да кляка и да се изправя сама, кракът при движение се клател и не бил стабилен, което създавало дискомфорт при движение по улицата и налагало нови прегледи, рехабилитация и евентуално последващо лечение, страхувала се от повторение на инцидента, дълго време споменът от случилото й се бил като кошмар за нея. Ищцата счита, че ответникът е надлежен такъв, тъй като по силата на закона е длъжен да стопанисва улицата и да я поддържа в изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по нея и да ги отстранява възможно най- скоро. Създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на пътната настилка в населените места, е правомощие на кмета на съответната община, поради което ангажира отговорността на ответника, като претендира и направените по делото разноски.

Ответникът Община-Русе, в писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК , оспорва предявения иск, като моли същият да бъде отхвърлен и да му бъдат присъдени направените разноски. Прави възражение за съпричиняване на претърпените вреди, заявява, че изложеното в исковата молба не е подкрепено с никакви доказателства. Не ставало ясно дали ищцата се е подхлъзнала или друго обстоятелство е довело до падането й, както и че липсват доказателство, че процесната пешеходна пътека действително е била хлъзгава. Смята, че претенцията е в завишен размер и не отговаря на претърпените от ищеца евентуални вреди.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

От извършен в съдебно заседание на 18.01.2022г оглед на представен от 2

МВР, Дирекция „Национална система 112“, отдел „Районен център 112-Русе“ диск се установява, че на 12.12.2020г в 12.55часа е постъпил сигнал за паднала жена върху пешеходна пътека след кръговото в гр.Русе в посока към ул.“Борисова“ преди спирката на СБА, която е заявила, че се е подхлъзнала.

На място е изпратен полицейски наряд, пред който ищцата също е заявила, че се е подхлъзнала на боята на пешеходната пътека. Съставена е докладна записка за посещението/л.109 от делото/. Според докладната върху пешеходната пътека е имало сняг с киша. Жената била откарана в спешното приемно от екип на ЦСМП.

От показанията на св.И.Т. и св.Л. П., които като част от екипа на полицейския наряд са отишли на мястото на инцидента, се установява, че когато отишли на място на пешеходната пътека на кръстовището на ул.“Муткурова“ и бул.“Ген.Скобелев“ в посока ул.“Борисова“ имало мъж, който подпирал една жена. И двамата били прави. Жената казала, че се е подхлъзнала на пешеходната пътека и е паднала. Тогава имало сняг и било кишаво, сняг имало и върху самата пешеходна пътека. Свидетелят Т. не си спомня в момента да е валяло, но според св.П. валял лек дъжд. Според двамата свидетелите обаче имало киша в района на пешеходната пътека и пътното платно не било добре почистено. Върху самата пешеходна пътека имало вода и лед-топящ се сняг. На св. Т. не му е направило впечатление жената да е била с неподходящи за сезона обувки. Жената казала, че много я боли десния крак и го държала във въздуха като казала, че не може да стъпи на него. Бързо дошла линейка и свидетелите помогнали на фелдшера да качи жената в нея. Жената много стенела от болка.

От показанията на св.А. П., който е бил с ищцата по време на инцидента, на 12.12.2020г около 13.30часа на пешеходната пътека на бул.“Скобелев“ пред офиса на партия Атака, изчакали да няма никакво движение, за да минат на пешеходната пътека, тъй като времето било лошо, и тогава тръгнали. Тя стъпила от тротоара на пешеходната пътека, като свидетелят бил до нея, и веднага паднала и изохкала. Ищцата стъпила върху боята на пешеходната пътека. Според свидетеля времето било кишаво, хлъзгаво, валяло дъжд и сняг и дори чадърът им хвръкнал. Имало около 23см. сняг и вода. Нямало лед. Била обута с подходящи зимни обувки, немски боти, устойчиви, нямало и месец от купуването им. Когато купувала ботите в характеристиките им пишело, че са устойчиви. Свидетелят не успял да стъпи на платното, защото ищцата паднала и той се опитал да я вдигне. След като дошла линейка ищцата била откарана в болницата. Оплаквала се от болка в дясната част на таза до долу, не можела да стъпва върху крака си. В спешното й направили рентген и лекар от отделението казал, че има счупена бедрена кост. Приели я в отделението. Докато била там през цялото време пиела болкоуспокояващи, заради болки, казали и три различни диагнози. На 15.12.2020 свидетелят организирал частна линейка от гр.Плевен да я закара в болница „Св.Георги“ в гр.Пловдив. Там направили нови ренгенови снимки и изследвания. Приели я в отделението и я подготвили за планова операция, която била на 16.12.2020г и продължала около час и половина. Поставили и голям пирон. След това изпитвала болки. Веднага след операцията –от 16.12 до 18.12вкл, ищцата провеждала рехабилитационни дейности с физиотерапевт от болницата. През цялото време свидетелят бил с нея.

Върнали се заедно със същата частна линейка на 21.12.2020. През първите дни не можела да стане. Наели лекар-рехабилитатор, който правел процедурите по раздвижванията. На 25-26.12.2020 започнала опити да се 3 придвижва с проходилка и това продължило около месец. В началото на м.февруари 2021г вече се придвижвала с помощта на канадка за период малко повече от месец. Тогава ходили на преглед в гр.Пловдив, където лекарите констатирали видимо подобрение. Въпреки болките, които имала, й определили на 13-14.09.21 да махнат пирона. Махнали го тогава, за да няма болки при промяна на времето и при сгъване на коляното. На 6-7 ден след операцията и махнали конците и превръзките. След м.май 2021г ползвала канадката само когато се придвижвала за по-дълго време, иначе започнала да излиза от дома си сама. Понастоящем, при лошо време, когато се застудява или има промяна във времето, има болки.

Късно вечерта същият ден свидетелят отишъл на мястото, за да види пешеходната пътека и установил, че е много хлъзгава. Според свидетелят, който до 2012 работил като строителен лаборант, боята, която се използва в гр.Русе върху велоалеи и пешеходни пътеки е изключително опасна.

В началото било много трудно да посещава тоалетната и затова около месец ползвала памперс, а след това подлога. Основно свидетелят се грижел за нея. Били наели и приятелка, което да й съдейства при къпане и други дейности, когато него го няма. Много тежко се чувствала, но нейната упоритост и желание да се оправи я стегнали. В момента била в добро психическо състояние, но като види пешеходни пътеки или ги заобикаля или за държи за него, ако са заедно и дори когато са двамата чакат всички коли да минат.

В периода от 12.12.2020г до 15.12.2020г Н.Й. е била на лечение в отделение „клинична ортопедия и травматология“ на УМБАЛ“ Канев“АДРусе с диагноза „ фрактура базицервикалис феморис декстра“. От направената й ренгенография е установено наличие на „ пертрохантерна фрактура на дясна бедрена кост“.

В периода от 15.12.2020г до 21.12.2020г е била на лечение в УМБАЛ“Свети Георги“ЕАД-гр.Пловдив заради същото счупване като на 16.12.2020 и е извършена операция.

Според приетата по делото съдебно-медицинска експертиза Н.Й. е получила счупване на горната трета на дясната бедрена кост. Това счупване следва да се приеме, че е отговаря да бъде получено при падане върху терена.

В УМБАЛ Канев –Русе е проведено консервативно лечение като в деня на изписването й/ четвърти ден след травмата/ е постъпила в УМБАЛ“Св.Георги“-Пловдив, където е проведено оперативно лечение с поставяне на имплант. Според медицинската документация не са нарушени правилата за добрата медицинска практика и медицинските стандарти.

Според вещото лице, нормалният възстановителен период е между осем и девет месеца. При оперативно лечение крайникът не следва да се натоварва около шест месеца. След посоченият възстановителен период следва възстановяване на основната функция на крайника, а именно вървенето.