Решение № 785 от 01.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 785 гр. София, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20221000500648 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.

С решение № 264760 от 15.07.2021 г., по гр. д. № 16829/2019 г. по описа на СГС, I-6 състав, е осъдена Прокуратурата на Република България (ПРБ) да заплати на А. Л. Й. с ЕГН: ********** сумата от 20 000 (двадесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато и поддържано от Прокуратурата на РБългария обвинение по следствено дело № 49/2004 г. по описа на НСлС, пр.пр. № 1956/2007 г. по описа на СГП в извършване на престъпление по чл.242, ал.1, б.“в“ и б.“д“, вр. с чл.20, ал.4, вр. с чл.26, ал.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 22.08.2017 г.

Присъда № 332 от 08.11.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 1662/2007 г. по описа на СГС, 10 състав, ведно със законната лихва върху горната главница, считано от 22.08.2017 г. до окончателното издължаване, като е отхвърлен като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.10, ал.3 ЗОДОВ, ответната страна е осъдена да заплати и сумата 15 лв. /петнадесет лева/ разноски направени от ищеца пред СГС. С определение от 02.02.2022 г., е оставена без уважение молбата на адвоката на ищеца по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Решението на градския съд е обжалвано със самостоятелни въззивни жалби, както от ищеца в частта, в която исковата му претенция е била отхвърлена, така и от Прокуратурата на РБългария, в частта, в която същата е била уважена.

1

В жалбата на държавното обвинение се сочи, че в отхвърлителната му част, първоинстанционното решение било правилно, но в несъответствие с принципа за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД, на ищеца била присъдена сумата от 20 000 лв. като следвало този иск да се отхвърли изцяло, а в условията на алтернативност – обезщетението за болки и страдания да се намали. В такъв смисъл отправя искането си и към апелативния съд.

В обстоятелствената част на жалбата на ищеца се излага, че решението на СГС е неправилно поради нарушение на материалния закон, оспорвайки изцяло същото в отхвърлителните му части. По отношение обезвредата за неимуществени вреди намира, че е нарушен чл. 52 ЗЗД и следвало да се присъди пълната поискана сума от 100 000 лв., тъй като 20 000 лв. не били достатъчни, за да репарират претърпените болки и страдания. От САС се иска да увеличи обезщетението до сумата, посочена в исковата молба.

От правото на писмен отговор по чл. 263 ГПК относно двете жалби, се е възползвал само ищеца Й., който чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на ПРБ като неоснователна, намирайки, че същата следва да се отхвърли.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, отговарят на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК и са допустими, като пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства.

Според чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК - т.1.

Решението на СГС е валидно и допустимо. Ето защо, на основание чл. 269, изр. второ ГПК, съдът следва да се произнесе само по оплакванията, наведени във въззивните жалби.

Хронологията на фактите в правния спор е следната:

Страните не спорят, а събраните в хода на съдебното дирене пред първата инстанция писмени доказателства - преписи от съдебни актове установяват, че през 2003 г. е образувано дознание № 5439 по описа на СДВР срещу трети за настоящия спор лица-Н. И.

М. и А. И. А.. С постановление от 01.08.2003 г. на районен прокурор при СРП, дознанието е преобразувано в предварително следствие, а с постановление № 6026/2003 г. на Главния прокурор на РБ, разследването е възложено на НСлС и образувано сл.д. № 182/2003 г.

С постановление от 01.03.2004 г. от сл.д. № 182/2003 г. са отделени материали и е образувано сл.д.№ 49/2004 г. по описа на НСлС срещу неизвестен извършител за това, че от 22.01.2003 г. до 18.07.2003 г., при условията на продължавано престъпление е извършил 2 контрабанден внос на стоки през границата на страната-митница Кулата и митница Калотина-над 176 вноса с товарни автомобили, оформени с митнически документи за строителни материали, престъпление по чл.242, ал.1, б.“а“, б.“д“, вр. с чл.26, ал.1 НК.

След приключване на разследването и връщането му от СГП с постановление от 03.01.2007 г. със задължителни указания, на 23.01.2007 г. ищецът Й. е привлечен в качеството му на обвиняем и му е предявено обвинение за извършени престъпления в периода от 19.02.2003 г. до 15.03.2003 г. в условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице, което е в непосредствена връзка с митническата службастарши инспектор в Митница Калотина, изпълняващ длъжността на Митница-Кулата.

Обвиненията са за тежки умишлени престъпления по чл.242, ал.1, б.“в“ и б.“д“, вр. с чл.20, ал.4, вр. с чл.26, ал.1 НК. Мярка за неотклонение не е вземана. На 01.02.2007 г. ищецът се е явил в НСлС за разпит. По досъдебното производство са разпитани над 80 свидетеля, като обвиняеми са привлечени много други лица, събирани множество писмени доказателства, включително и по реда на правната помощ. Назначени са експертизи. На 22.02.2007 г. на ищеца и в присъствието на неговите процесуални представители е предявено разследването.

Т.е. в рамките на развилото се досъдебно производство и в периода от привличането му като обвиняем на 23.01.2007 г. до 22.02.2007 г., когато му е предявено разследването, ищецът се е явил три пъти пред съответните органи.

На 02.03.2007 г. ответникът внесъл обвинителен акт в съда и е образувано н.о.х.д. № 943/2007 г. по описа на СГС, 10 състав, по което е постановено разпореждане от 04.04.2007 г., с което съдебното производство е прекратено, а делото върнато на СГП, поради допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебната фаза на разследването. С постановление от 12.04.2007 г. СГП от своя страна е изпратил производството на ГД „БОП“МВР за допълнително разследване с цел отстраняване на допуснати в досъдебната фаза съществени процесуални нарушения.

На 08.05.2007 г. ответникът повторно внесъл обвинителен акт в градския съд, където било образувано н.о.х.д. № 1662/2007 г. по описа на СГС, 10 състав. В рамките на така образуваното съдебно производство и в периода от 06.07.2007 г. до 08.11.2011 г. са проведени общо 16 открити съдебни заседания, на които ищецът се е явил.

С Присъда от 08.11.2011 г., постановена по н.о.х.д. № 1662/2007 г. по описа на СГС, 10 състав, ищецът е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения.

Оправдателната присъда срещу ищеца е протестирана от Прокуратурата, въз основа на което е образувано в.н.о.х.д. № 155/2012 г. по описа на САС, НО, 2 състав, приключило с Присъда № 25/04.06.2013 г., с която е отменена оправдателната присъдата на СГС по отношение на лицата С. С. и М. Т., а оправдателната присъда по отношение на ищеца е потвърдена. В рамките на това въззивно производство и в периода от 27.03.2011 г. до 04.06.2013 г. са проведени 8 открити съдебни заседания, на всяко от които ищецът се е явил.

Две от насрочените открити съдебни заседания са били отстрочени.

Тази присъда е протестирана от ответника с касационен протест и било образувано 3 к.н.д.№ 1810/2013 г. по описа на ВКС, НК, ІІІ НО. Пред касационната инстанция е проведено едно открито съдебно заседание на 22.10.2013 г., на което ищецът се е явил.

Производството е приключило с Решение № 451/20.02.2014 г., с което ВКС отменил въззивна присъда № 25/04.06.2013 г. в някой части, включително и в тази, с която била потвърдена оправдателната присъда на ищеца и делото било върнато за ново разглеждане в отменените части от друг състав на САС. Било образувано ново в.н.о.х.д.№170/2014 г. по описа на САС, НО, 3 състав. Проведено е едно открито съдебно заседание на 09.05.2014 г., на което ищеца се е явил и в което въззивният съд се произнесъл с Присъда № 23 от 09.05.2014 г., с която оправдателната присъда спрямо ищеца била потвърдена. По протест на прокурора за оправдателните присъди и жалба на осъдените подсъдими С. и Т. било образувано к.н.д. № 266/2015 г. по описа на ВКС, НК, І НО. На 20.04.2015 г. е проведено открито съдебно заседание, на което ищецът се е явил лично. Производство приключило с решение № 174/13.05.2015 г., с което ВКС отменил изцяло въззивната присъда № 23 от 09.05.2014 г. и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на САС от стадия на съдебното заседание. При третото по ред разглеждане на делото от САС било образувано в.н.о.х.д. № 433/2015 г. по описа на САС, НО, 5 състав. В рамките на това трето по реда въззивно производство и в периода от 08.07.2015 г. до 01.11.2016 г. са проведени общо 11 открити съдебни заседания, на които ищецът се е явил лично. Едно от насрочените съдебни заседание е било пренасрочено. Производството пред въззивната инстанция е приключило с Решение № 500/02.12.2016 г., с което отново оправдателната присъда на ищеца е потвърдена. Срещу това решение ответникът отново подал касационен протест и било образувано к.н.д.№ 302/2017 г. по описа на ВКС, НК, второ отделение, производството по което приключило с Решение № 176/22.08.2017 г., с което е оставено в сила Решение № 500/02.12.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 433/2015 г. по описа на САС, НО, 5 състав, с което окончателно и на 22.08.2017 г. оправдателната присъда срещу ищеца влязла в сила. В рамките на третото поред касационно производство, са проведени две открити съдебни заседания съответно на 21.04.2017 г. и 12.06.2017 г., като и на двете ищецът Й. се е явил лично.

Или в рамките на проведените съдебни производства в периода от 06.07.2007 г., когато е насрочено и проведено първо съдебно заседание до 12.06.2017 г., когато е проведено последното съдебно заседание пред касационната инстанция, ищецът се е явил 40 пъти в съда.

По основателността на исковете за обезщетяване на неимуществените вреди:

Държавата отговаря за цвредите, причинени на граждани от органи на прокуратурата от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано – чл. 2, ал.

1, т. 3 ЗОДОВ.

Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са доказателствата необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако 4 намери че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт и поддържа обвинението в съдебната фаза на производството.

Безспорно е в случая, че ищеца е бил оправдан по повдигнатото му обвинение от СОП, като незаконността на обвинението, от гледна точка на приложимия ЗОДОВ, винаги се разглежда от гледна точка на крайния резултат – обявяване за невиновен на подсъдимия с влязла в сила присъда на наказателния съд, а това в случая е факт.

Ето защо, искът за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, намира своето основание в закона.

По отношение на присъденото от СГС обезщетение за морални вреди от 20 000 лв. (при предявена претенция от 100 000 лв.) са налице оплаквания и от двамата въззвиници досежно приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.