Решение № 33 от 09.01.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Варна, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Шкодрова при участието на секретаря Искрена Г. Иванова като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно наказателно дело № 20223110204713 по описа за 2022 година

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното лице против НП №03-2200803/24.08.2022г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, издадено на основание чл.53 от ЗАНН.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление. Оспорва се фактическата обстановка по делото като въззивникът излага своята позиция, считайки, че е налице неправилна оценка на доказателствата и неправилна квалификация на деянието. Сочи се, че работника се е намирал на обекта за сключване на трудов договор и е следвало да се яви на работа на 08.07.2022г. Алтернативно се изразява позиция за наличието на хипотезата на чл.9 ал.2 от НК.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител.

По същество се иска отмяна на НП като се счита, че са налице основанията за отмяна, наведени с жалбата. Претендират се разноски. Процесуален представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

По същество счита, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.07.2022г. служители на ДИТ Варна, сред които св. Б., извършили проверка на строителен обект- изграждане на силозна база за съхранение на зърно, находящ се в 1 землището на с. Слънчево, общ. Аксаково, обл. Варна, стопанисван от „Онасисс“ ЕООД.

В обекта се изграждала арматурата на първо тяло на силозите.

Проверяващите обявили извършването на проверка, при което присъстващите 11 човека, които били облечени в работно облекло заявили, че не могат да пишат.

Съставен бил констативен протокол, в който било посочено за лицето Г. Ст. С., че работи за „Онасисс“ ЕООД от 2022г. като „общ работник“, с работно време от 08,00 до 17,00 часа и един час почивка по време на работа, както и с почивни дни в събота и неделя.

Отразено било още трудово възнаграждение в размер на 710 лева и наличие на сключен трудов договор. Лицето Г. С. положило подпис в констативния протокол.

На 02.08.2022г. на проверяващите било предоставено копие от трудов договор с лицето от 07.07.2022г., както и копие от уведомление до ТД НАП Варна от 07.07.2022г. с час 15,47,03 часа.

На 02.08.2022г. св. Б. съставил акт за установяване на административно нарушение срещу въззивното дружество за това, че като работодател е допуснал до работа лицето Г.

Ст. С. на длъжност „строител жилища“, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Била посочена правна квалификация на деянието.

Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който вписал в съдържанието му възражения.

По АНП постъпили възражения, но били преценени като неоснователни.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП №03-2200803/24.08.2022г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл.63 ал.2 от КТ. На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ – глоба над минималния размер.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на св. Б., както и приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства – констативен протокол ; трудов договор; уведомление до ТД НАП и др.

За да се произнесе по жалбата, съдът преди всичко взе предвид, че във фазата на събиране на доказателства е било допуснато съществено нарушение, опорочаващо твърденията на актосъставителя и наказващия орган като фактически състав на обвинението, и на следващо място- че не са събрани категорични доказателства да е извършено соченото нарушение.

Видно от показанията на св. Б., депозирани в хода на въззивното производство, лицата, 2 сред които и Г. С., са заявили, че не могат да пишат, при което бил съставен констативен протокол.

Съдържанието на КП, приложен по преписката отразява конкретни данни относно трудово правоотношение и носи подпис на Г. С., но при положение, че липсва отбелязване, че този протокол е бил прочетен като съдържание на С., то положения от него подпис по никакъв начин не удостоверява верността на вписаните данни.

Нещо повече – в протокола се съдържат данни, противоречащи на данните от представения впоследствие трудов договор , по отношение на длъжността, която следва да изпълнява лицето за дружеството. В КП не се посочва дата на наемане на лицето, а данните от представения впоследствие трудов договор сочат, че е сключен трудов договор в деня на проверката.

В противовес на твърдяното с АУАН и НП са твърденията на въззивното дружество, което сочи , че трудов договор е бил сключен с лицето на 07.07.2022г., но лицето, съобразно отразеното в договора е следвало да постъпи на работа на 08.07.2022г.

В изпълнение на задълженията си дружеството е регистрирало трудовия договор в ТД НАП и едва след това е допуснало до работа лицето.

Възникналото противоречие не може да бъде отстранено и води до недоказаност на обвинението, тъй като на практика води до невъзможност да се разбере дали работникът , на 07.07.2022г. на първо място е полагал труд за дружеството /обстоятелство, че на мястото са се намирали множество работници с работно облекло и при обявяване на проверката са отишли при проверяващите не води автоматичен до извод, че визираното с АУАН и НП лице е престирало труд на обекта/, или, както се твърди от страна на въззивното дружество, работникът се е намирал на обекта, за да подпише своя трудов договор.

Както вече беше посочено по- горе е налице и противоречие между описаното в КП и Трудовия договор, което не е обяснимо, ако на работника са били известни елементите от подписан трудов договор. Със самия трудов договор е предвидено работника да започне работа от следващия ден /08.07.2022г./.

Така, въз основа на горното въззивния състав на съда прави извод, че вмененото във вина нарушение – допускане на работника до работа , след като е имал сключен трудов договор, но без да му е връчено копие от Уведомлението до ТД НАП Варна, е недоказано.

За прецизност следва да се отбележи и, че са налице всички основания подобен случай да бъде съотнесен към хипотезата на чл.9 ал.2 от НК, тъй като обществената опасност на деянието е явно незначителна – трудов договор е сключен с лицето на 07.07.2022г. , както и уведомлението до ТД НАП е било подадено на тази дата. Липсват настъпили каквито и да било вредни последици както за самото лице, така и за Държавата.

3

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да отмени наказателното постановление като необосновано.

С решението си съдът присъди възнаграждение на адвокат, съобразно приложеното адвокатско пълномощно, отчитайки разпоредбите на чл.6; чл.18 ал.1 ал. 2 и ал.3 НМРАВ №1 ОТ 09.07.2004г.

Водим от горното, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП №03-2200803/24.08.2022г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на „Онасисс“ ЕООД е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева на основание чл.63 ал.2 от КТ.

ОСЪЖДА Дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна да заплати на „Онасисс“ ЕООД, ЕИК 205136515, направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 650 / шестотин и петдесет / лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4