Определение № 186 от 11.02.2022, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 186 гр. Стара Загора, 10.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20225500500018 по описа за 2022 година Производството е на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК.

По делото е постъпила частна жалба с вх. № 338/07.01.2022 год. от П.С.Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. К., ***, чрез адв. М.Р. И. от АК Стара Загора против Определение с № 1875/16.12.2021 год., постановено по гр. дело с № 5004/2021 год. по описа на СТРС в частта за разноските с правно основание: чл.248, ал.1 от ГПК.

Представят частна жалба против горепосоченото определение, с което е оставена без уважение молбата им по чл. 248 ГПК, с която е поискано съда да измени решението си в частта за разноските, като намали сумата от 918 лв. на 56 лв. касателно размера на дължимата държавната такса по чл. 7, т. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК /ТДТГПК/, представляваща 2% върху стойността на дела определен за П.С.Й..

Съгласно чл. 7, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при споразумението за имуществените отношения се дължи държавна такса от 2 % върху стойността на всеки дял. Под „дял“ трайната съдебна практика разбирала стойността на поставеното в дял на всяка от страните имущество, като в това понятие не се включвала стойността на получено от страна парично уравнение на дела и върху което уравнение не следва да се начислява посочената такса по чл.7, т.1 от ТДТГПК, както е приел съда.

В настоящия случай, П.Й. е получила в дял МПС със застрахователна стойност от 2800 лв., която стойност е и стойността на дела й, поради което дължимата държавна такса от 2 % върху стойността на дела от 2800 лв. е равна на 56 лв. Сочат практика на различни съдилища в страната.

1

Със същата жалба, жалбоподателката моли съда на осн.чл.248, ал.1 от ГПК да се отмени обжалваното определение и да се измени същото, като се намали и определената държавна такса по чл. 7, т. I от Тарифата за държавните такси върху дела на П.Й. до размера на сумата от 56 лв.

Подробните съображения са изложени в частната жалба на жалбоподателката Й., депозирана по реда на чл.274, ал.1 във връзка с чл.248, ал.1 от ГПК.

По делото не е постъпил писмен отговор на частната жалба по чл.276, ал.1 от ГПК от другата страна С.Т.Й..

По отношение на искането по чл.248 от ГПК, заявено и с частната жалба на жалбоподателката, съдът счита за изяснено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал.(1) от ГПК в срока за обжалване, ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

В конкретния случай, с Решение под № 541/30.11.2021г., постановено по гр. дело с № 5004 / 2021 г. по описа на Районен съд Стара Загора съдът е прекратил гр. брак между страните по делото по взаимно съгласие и е одобрил постигнатото между страните и молители споразумение по гр.д. с № 5004/2021г. по описа на РС – Стара Загора. Със същото Решение първоинстанционният Районен съд Стара Загора е поставил в дял на жалбоподателката П.Й. и тя е получила в нейн дял МПС марка Фолксваген, модел “Пасат” със застрахователна стойност от 2800 лв.. Освен това жалбоподателката Й. е получила и като уравнение на дела си и още сумата от 44500 лева, която сума другият молител С.Т.Й. е заплатил изцяло по банковата й сметка в ОББ АД.

Налага се извода, че цялата и реална стойност, която жалбоподателката е получила в нейн дял е в размер на сумата от 47 300 лева, която стойност следва да послужи за определянето на дължимата ДТ върху стойността на този дял. В тази насока съгласно чл. 7, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при споразумението за имуществените отношения се дължи държавна такса от 2 % върху стойността на всеки дял. Под „дял“ трайната съдебна практика разбира стойността на поставеното в дял на всяка от страните имущество, като в това понятие следва да се включвала и стойността на получено от страна парично уравнение на дела и върху което уравнение също следва да се начислява посочената такса по т.1 на чл.7 от ТДТГПК, както е приел и първоинстанционният съд. Според константната практика на ВКС на РБ /Определение с № 686 от 5.10.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 579/2012 г., IV г. о., ГК, с докладчик съдията С.С./ според същото Определение поради това съдът е стигнал до извод, че по смисъла на чл. 7, т. 1 от Тарифата за държавните такси по ГПК под "стойност на всеки дял" се има предвид делът по споразумението по чл. 50 СК, с което се уреждат имуществените 2 отношения между съпрузите, а досежно разпоредбата на т. 8 от посочената тарифа е прието, че тя е неприложима, тъй като тя е относима към дяловата съсобственост. Следва извода, че в дела на съответната страна следва да се включат всички имущества, като движимите и недвижимите вещи, така и паричните суми за уравнението на съответните дялове в натура, получени от другия вече бивш съпруг. Според същото Определение на ВКС на РБ в конкретния случай разпоредбата на чл. 7, т. 1 от Тарифата по категоричен начин сочи заплащане на държавна такса по 2% върху стойността на всеки дял, т. е. за всеки от двата дяла на общността, след прекратяване на брака, се следва заплащане на държавна такса. В случай, че изключителен собственик на имота е само единият съпруг, то той дължи тази такса върху всеки от дяловете.

В аналогичен смисъл е и Определение с № 270 от 4.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 214/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.Б.. Със споразумението по чл. 51 СК бившите съпрузи са уредили всичките си лични и имуществени взаимоотношения от брака, като жалбоподателката е получила в изключителен дял определено имущество. Именно върху този бъдещ дял, формиран със самото споразумение след одобряването му от съда с решението за развода по взаимно съгласие се събира и държавната такса в размер на 2%, а не върху половината от ликвидиращата се съпружеска имуществена общност, която престава да съществува с прекратяването на брака, а и по своята правна природа е бездялова. Именно въз основа на изложеното с обжалваното решение е приложена разпоредбата на чл.7,т.1 от Тарифата, като жалбоподателката е осъдена да заплати 2% върху стойността на имуществото, предоставено в неин дял с одобряване на споразумението по чл. 51 СК.

Следва заключението, по “дела” на жалбоподателката следва да се разбира не само поставения й в нейн дял МПС, но и съответните суми именно за допълването и уравнението на нейния дял. Поради което дължимата държавна такса от 2 % върху стойността на дела следва да се приложи не само върху процесното МПС със застрахователна стойност от 2800 лв., която е равна на 56 лв., но и върху останалите суми за уравнението на този дял на жалбоподателката, като дължимата ДТ възлиза именно на присъдената и дължима ДТ от 918 лева. Сочената в частната жалба практика на различните районните съдилища в страната не може да бъде ангажираща и водеща за настоящия въззивен съд, още повече, че е налице и практика на ВКС на РБ по същия въпрос, която е в противоположния смисъл.

Също така настоящата инстанция следва да отбележи, че възраженията на молителката, изложени в настоящата й частна жалба, са били известни на съда още преди и при постановяването на обжалваното определение, обсъдени са своевременно и надлежно в него от съответния съдебен състав първостепенния съд и са приети от същия съд за неоснователни.

Поради гореизложеното, съдът счита, че следва да остави без уважение 3 частната жалба на П.С.Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. К., ***, чрез адв. М.Р. И. от АК Стара Загора, против Определение с № 1875/16.12.2021 год., постановено по гр. дело с № 5004/2022 по описа на СТРС, в частта му относно разноските по делото, като неоснователна и недоказана.

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 338/07.01.2022 год. подадена от П.С.Й. с ЕГН **********, с постоянен адрес с. К., ***, чрез адв.

М.Р. И. от АК Стара Загора против Определение с № 1875/16.12.2021 год. постановено по гр. дело с № 5004/2021 год. по описа на Старозагорски районен съд в частта му за разноските по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на касационно обжалване с частна касационна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ съгласно чл.248, ал.3 във връзка с чл.274, ал.2, т.3 и във връзка с чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4