Решение № 2039 от 09.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2039 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110217317 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "*****" ЕООД с ЕИК ********** чрез адв. М. от САК срещу наказателно постановление (НП) № 22-2500573/05.11.2025 г., издадено от директора на дирекция "Инспекция по труда" – София, с което на основание чл. 413, ал. 3, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) на дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева за нарушение на чл. 60, ал. 1 Наредба № 2/22.03.2004 г. /.

В жалбата се претендира незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че АНО не е обсъдил дали извършеното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН и налице ли е основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Поддържа се още, че в АУАН и НП липсват ясно и недвусмислено описани кои точно СМЕР са се извършвала; кои лица са работили, в какво точно се е състояло твърдяното „необезопасяване“. На следващо място се сочи, че правната квалификация е обща, бланкетна и некоректна. Твърди, се, че няма доказателства за наличие на повторност. На последно място се сочи, че липсват мотиви за размера на наложената санкция.

1

Иска се отмяна на НП, алтернативно намаляване на наложената имуществена санкция /неправилно посочена като глоба/. Претендира се присъждане на сторените в производството разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от адв. М., надлежно упълномощен. Същата пледира за уважаване на подадената жалба. В депозираните писмени бележки са преповторени доводите в сезиращата жалба, като акцент е поставен на липсата на СМР. Иска се отмяна на НП, алтернативно приложение на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

Претендира се присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна – директорът на дирекция "Инспекция по труда" – София редовно призована се представлява от юрк. Б. с представено пълномощно, която счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а извършеното нарушение е безспорно доказано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

С наказателно постановление № 10-2500087/09.07.2025 г., на основание чл. 416, ал. 5 от КТ вр. чл. 413, ал 2 от КТ на дружествотожалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания към ЗБУТ при извършване на СМР. Наказателното постановление влязло в сила на 22.07.2025 г.

На 29.09.2025 г. свидетелят С. К. и Е. Б. и Н. В. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство, като посетили строителен обект "Жилищна сграда" , гараж, ПГ и ТП, УПИ II, 1242 кв. 70, находящ се в ***********. Строежът се изграждал от "*****" ЕООД с ЕИК **********. На място контролните органи констатирали, че не са обезопасени против падане на хора и предмети чрез съоръжения, изградени от бордова лента за краката, средно и главно перило за ръцете или друго алтернативно решение, контурите на етажните плочи от кота 0 до кота 14, 50 м. На място били заварени да полагат труд лица.

2

Свидетелят К. съставил акт за спиране извършването на СМР на обекта, с изключение на дейностите, свързани с обезопасяването му.

С оглед констатираните при проверката обстоятелства на 11.09.2025 г. свидетелят К. съставил в присъствие на представител на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 22-2500573/29.09.2025 г. за нарушение на чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. Актът бил предявен за запознаване на представителя на дружеството, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН .

Въз основа на така съставения АУАН на 05.11.2025 г. директорът на Дирекция "Инспекция по труда" – София издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на "*****" ЕООД имуществена санкция в размер на 15 000 лева за извършено административно нарушение на чл. 62, ал.

1 от Наредбата.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства - показанията на разпитаните по делото свидетели, протокол за извършена проверка от 29.09.2025 г., Акт за спиране на СМР от 11.09.2025 г., декларация от работещо по трудово правоотношение лице във връзка с извършването на проверка по спазване на трудовото и осигурителното законодателство от лицата, заповед № 3-0693/25.08.2022 г. и заповед № ЧР – 1304/27.08.2024 г. и двете на изпълнителния директор на ИА "ГИТ", длъжностни характеристики.

Съдът кредитира показанията на свидетелите К., Б. и В., тъй като същите са обективни, информативни и добросъвестно депозирани. Свидетелите подробно изложиха пред съда личните си възприятия относно извършената проверка и направените констатации, като същите изясниха, че при посещението си в проверявания обект на място са констатирал, че работодателят не е обезопасил контурите на етажните плочи от кота 0 до 14, 50 м,, поради което е съставен акт за спиране на строежа, с изключение на дейностите, свързани с обезопасяването. Свидетелите подробно пресъздаде начина на извършване на проверката и направените от тях констатации. Видно от заявеното от свидетелите при проверката на строежа заварил да полагат 3 труд като изграждат кофраж няколко лица, които в нарочни декларации декларирали отношенията си с дружеството-жалбоподател. По делото са приобщени декларациите от посочените лица. И тримата са категорични, че са се извършвали СМР/връзване на арматура/, което се потвърждава и от снимковия материал по делото.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Й.а, доколкото същият не е присъствал на проверката и излага твърдения, съобщение му от трето лице, а именно техническия ръководител, който е бил на място. Освен това свидетеля излага предположения, а не факти, че проверката е била преди започване на работния ден, което се опровергава от снимковия материал, видно от който се виждат лица с работно облекло, поради което и противно на изложеното от него на обекта са се извършвали СМР.

Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред на чл. 283 НПК като обективни и информативни. От представеното наказателно постановление от Д „ИТ“ - Кюстендил се установява, че дружеството и преди е било санкционирано за същото по вид нарушение, както процесното, като наказателното постановление е влязло в сила на 22.07.2025 г. – по-малко от година преди процесното.

От приетите заповеди на изпълнителния директор на ИА "ГИТ" съдът извлече данни относно компетентността на актосъставителя и АНО.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на преклзивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН , в настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от 4 компетентни за това административни органи, видно от приложените и приети по делото заповеди. При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

На следващо място АУАН и НП съдържат всички реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението е описано ясно, точно и недвусмислено, като съдът намира за неоснователно възражението, изложено в жалбата за противоречие между фактическо описание и правна квалификация - посочената в АУАН и НП като нарушена правна норма съответства напълно на описаните факти. С оглед изложеното съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на защита на санкционираното лице или да са опорочили съставените АУАН и НП до степен, налагаща отмяната на санкционния акт на формално основание.

Съдът намира, че по делото по категоричен начин беше установено извършеното от жалбоподателя нарушение.

Отговорността на дружеството-жалбоподател правилно и законосъобразно е ангажирана в качеството му на работодател за неизпълнение на задълженията, предвидени съгласно чл. 60, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г., доколкото последните уреждат изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, при работа на височина, и имат за цел осигуряване на безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства. Нормата на чл. 60, ал. 1 от Наредбата поставя изискване работите на височина да се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване.

Съответните изисквания, въвеждащи специални правила за безопасни и здравословни условия на труд, в случая не са били изпълнени от страна на жалбоподателя, предвид което нарушението, осъществено чрез бездействие от страна на работодателя, категорично е осъществено от обективна страна.

Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, въпрос за субективната страна на деянието не може да се поставя.

5

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. Алинея 3, т. 2 на същия член предвижда налагане на имуществена санкция или глоба в размер от 15 000 до 20 000 лева за нарушение по ал. 2, извършено повторно.

Съгласно чл. 416, ал. 8 от КТ нарушението е повторно, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.

Видно от представеното по делото № 10-250087/09.07.2025 г., влязло в сила на 22.07.2025 г. жалбоподателят вече е бил наказван за същото по вид нарушение преди по-малко от една година, поради което и процесното се явява извършено в условията на повторност.

В настоящия случай имуществената санкция е отмерена в минималния размер, посочен в чл. 413, ал. 3, т. 2 от КТ , а именно 15 000 лева, поради което въпроси за нейното допълнително намаляване не може да се поставя. Съдът намери, че така определената санкция е законосъобразна и справедлива и ще допринесе за постигане целите по чл. 27 от ЗАНН.

Съдът не намери основания за приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ, регламентираща маловажните случаи на административни нарушения, доколкото процесното нарушение касае неосигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, в който смисъл в конкретното си проявление е общественоопасно до степен, която изключва маловажността на случая. Това е така, тъй като неизпълнението на задължението на работодателя да осигури изисканите от законодателя мерки, касаещи безопасността на труда на работниците на строителни обекти, свързани с работа на височина, винаги застрашава техния живот и здраве до отстраняването му. Отделно от това следва да се посочи, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим, доколкото чл. 415в се явява специален по отношение на общата уредба на маловажен случай.