Решение № 175 от 20.11.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Кърджали, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вергиния Еланчева при участието на секретаря Симона Иванова като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно наказателно дело № 20255140200369 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1300-000558 от 19.03.2025 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което са наложени административни наказания „глоба” в размер на 800 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, както и е постановено отнемане на 18 контролни точки, на П. Р. Ч. от ****, с ЕГН **********, за извършено на 24.04.2024 г. в гр.Кърджали административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят П. Р. Ч. намира наказателното постановление за незаконосъобразно и необосновано, като моли същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представил е чрез упълномощен адвокат допълнителни мотиви към жалбата, в които моли за отмяна на атакуваното постановление. Твърди, че същото е издадено в нарушение на съдопроизводствените правила. Излага подробни съображения за неспазване на срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, тъй като актът за установяване на административно нарушение не бил съставен в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Това нарушение било съществено и опорочавало цялата административнонаказателна процедура.

Претендира и за направените разноски за адвокатски хонорар.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни съображения за неговата законосъобразност. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При условията на 1 евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.04.2024 г. в гр.Кърджали се осъществявал видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера ARH CAM S1 с фабр.№ 120CD09.

Същият бил позициониран в гр.Кърджали на ул.„Първи май“, до хотел „Ида“, където действащото ограничение на скоростта за населено място било 50 км/ч. Около 15.13 часа на 24.04.2024 г., на посочената улица бил заснет лек автомобил „****“ с рег.№ ****, движещ се в посока от „Устра Бетон“ към бензиностанция „Елит“, със скорост 117 км/ч. (наказуема скорост 113 км/ч.) при ограничение за населено място от 50 км/ч. Водачът на превозното средство не бил спрян на място за проверка. След обработване на информацията от заснемането и направена справка в базата на МВР по рег. номер на МПС се установило, че собственик на автомобила „****“ с рег.№ **** е Д. Р. Ч.. На 29.10.2024 г. същият се явил в РУ на ОД МВР-Пловдив и попълнил декларация, в която посочил, че на датата 24.04.2024 г. жалбоподателят П. Р. Ч. е управлявал гореописаното МПС. По този повод жалбоподателят бил установен на 19.02.2025 г., когато му била връчена покана в 14-дневен срок да се яви в сектор ПП-Кърджали. На същата дата 19.02.2025 г., жалбоподателят Ч. попълнил декларация, в която посочил, че на 24.04.2024 г. именно той е управлявал автомобила „****“ с рег.№ ****. На 05.03.2025 г. П. Ч. се явил в сектор ПП-Кърджали, където свидетелят Н. П. му съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Актът бил предявен на нарушителя Ч., който след като се запознал със съдържанието му, го подписал и получил без възражение. На 19.03.2025 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания „глоба” в размер на 800 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Постановено било и отнемане на 18 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Н. П. и М. М., както и от писмените доказателства – Акт за установяване на административно нарушение от 05.03.2025 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя; разпечатка на Клип № 0192538 от 24.04.2024 г.; разпечатка на Клип № 0192539 от 24.04.2024 г.; разпечатка на Клип № 0192540 от 24.04.2024 г.; разпечатка на Клип № 0192541 от 24.04.2024 г.; разпечатка на Клип № 0192542 от 24.04.2024 г.; Справка за собственост на МПС;

Декларация на П. Р. Ч. от 19.02.2025 г.; Декларация на Д. Р. Ч. от 29.10.2024 г.; Списък на служители от сектор ПП при ОД МВР-Кърджали за проведено обучение за работа със СПУКС от 01.02.2022 г.; Заповед от 01.02.2022 г. началник сектор ПП-Кърджали; Покана, 2 връчена на 19.02.2025 г.; копие от свидетелство за управление на МПС на жалбоподателя;

Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; Протокол от проверка № 096-СГ-ИСИС/29.06.2023 г.; Протокол за използване на Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 24.04.2024 г.; снимков материал на разположението на уреда за заснемане; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, установяваща компетентността на длъжностните лица, съставили акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок съгласно чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана за това, че на 24.04.2024 г. в гр.Кърджали при управление на лек автомобил „****“ с рег.№ **** е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП. Цитираната норма, в редакцията към процесната дата, забранява на водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да превишават в населено място скоростта от 50 км/ч. Приложената санкционна разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда наказания „глоба” в размер на 700 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца за водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, ако превишаването е над 50 км/ч., както и, че за всеки следващи 5 км/ч. превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. При изложената погоре фактическа обстановка съдът приема, че на процесната дата и място П. Р. Ч. като водач на автомобила „****“ с рег.№ **** е осъществил нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Той се е движил с наказуема скорост от 113 км/ч., което е над максимално разрешената за движение в населено място от 50 км/ч. и превишаването е повече от 50 км/ч. (в случая с 63 км/ч.).

Посочената в акта и наказателното постановление скорост е намалена с 3 %, тъй като е отчетена възможната грешка на техническото средство, описана в Протокол от проверка № 096-СГ-ИСИС/29.06.2023 г. Именно жалбоподателят следва да отговаря за извършеното деяние, защото на него е било предоставено моторното превозно средство, което обстоятелство е декларирал по установения ред собственикът на автомобила. При индивидуализацията на наказанието е съобразена разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, като са наложени предвидените без възможност за преценка наказания „глоба” в размер на 800 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца. Размерът на контролните точки, които следва да се отнемат за въпросното нарушение е посочен в чл.6, ал.1, т.12 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР - 18 точки, както правилно е постановил наказващият орган.

При извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, 3 съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителният в случаите на използване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, съгласно одобреното приложение, който официален документ е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на атакувания акт. Прочее, единственият довод на жалбоподателя е за неспазване на чл.34, ал.1 от ЗАНН при съставяне на акта, който обаче е неоснователен. Съгласно посочената разпоредба, административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. По смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя, съответно - административнонаказващия орган. Това е посочено в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т.д.№ 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия, макар и постановено по повод прилагането на текст от ЗЗП. Според настоящата инстанция, с пълни и достатъчно индивидуализиращи данни за нарушителя, контролните органи са разполагали едва, когато жалбоподателят е бил установен и му е връчена покана на 19.02.2025 г., когато той е попълнил и декларация, че е управлявал автомобила. Тогава най-рано са събрани данните, позволяващи на компетентния орган да направи извод за автора на нарушението. От този момент е започнал да тече и тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, а актът за установяване на административно нарушение е съставен на 05.03.2025 г., т.е. в предвидения от закона срок. Ето защо, наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По 4 силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в относимата редакция, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото са проведени съдебни заседания, в които не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВРКърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.

Разпечатката съдържа 25 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/681546c8-eeb6-4ba5-9106-dc172088ee76