Решение № 3942 от 28.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3942

[населено място] 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря РУМЯНА П. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20211110153842 по описа за 2021 година

Предявени са искове от Ж. Г. ХР. срещу [фирма] за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми:

- сумата 1038.69 лева, включваща: 806.03 лева - главница за доставена топлоенергия, 7.16 лева - законна лихва за периода 15.03.2021 г. - 05.07.2021 г., 140.92 лева - неолихвяеми вземания и 75.00 лева – разноски, което се установява от запорно съобщение на л. 12 от делото, както и сумата от 9.58 лв., внесена от ищеца в кантората на ЧСИ Х. на 06.08.2021 г., като получена без правно основание по изп. д. № 20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х., образувано по молба на ответното дружество по изпълнителен лист от 20.05.2021 г. по ч. гр. дело № 14685/2021 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на завеждане на исковата молба до изплащане на вземането. При евентуалност претендира сумата като вреди от неправомерните действия на ответника, чрез иницииране на принудително изпълнение на вече погасено право;

- сумата 392.10 лв., включваща 292.10 лева - събрани такси и разноски съгласно Тарифата за ЧСИ по изп. д. № 20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х. и 100,00 лева присъдени от ЧСИ в полза на взискателя разноски по изп. д. № 20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х., представляваща вреди, нанесени от неправомерните действия на ответника, чрез иницииране на принудително изпълнение на вече погасено право, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от деня на завеждане на исковата молба до изплащане на вземането. При евентуалност претендира сумата от 100 лв. като получена без правно основание от взискателя;

- сумата от 250 лева - заплатен адвокатски хонорар по изпълнителното дело, ведно 1 със законната лихва, считано от датата на извършеното плащане - 06.07.2021 г. до изплащане на вземането, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на образувано по молба на ответното дружество изп. д. № 20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х.;

- сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на образувано по молба на ответника изп. д. № 20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х. и наложени запори в [фирма] и [фирма], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.08.2021 г. - датата на връчването на съобщението за образуваното изпълнително дело на ищеца, до датата на окончателното плащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 06.08.2021 г., в кантората на ЧСИ Х. получил съобщение с изх.

№ 21247/21.06.2021 г. за образувано срещу него изп. д. № 20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х., както и за наложени запори върху банковите му сметки. Изпълнителното дело било инициирано по молба на ответника с вх. № от 16.06.2021 г., въз основа на изпълнителен лист от 20.05.2021 г. по ч. гр. д. № 14685/2021 г. по описа на СРС. Към датата на образуването на изпълнителното дело - 16.06.2021 г., изпълняемото право по изпълнителния лист твърди, че вече е било погасено. Задължението било изпълнено с четири отделни платежни нареждания от 26.05.2021 г. по сметка на [фирма]. Твърди, че сумата е събрана повторно без основание, както и, че претърпял имуществени вреди за заплатени такси и разноски, вкл. и заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнителното производство, както и, че е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство, притеснение и негативните емоции. Моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че е възстановил сумата от 1 249.55 лв., която му е преведена от ЧСИ. Относно иска за неимуществени вреди оспорва да е налице фактическия състав на претенцията. Липсвала причинна връзка и причинени вреди. Моли да се отхвърлят претенциите. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД;

С протоколно определение от 05.04.2022 г. са отделени като безспорни и признати между страните следните обстоятелства: че сумите по изпълнителен лист по ч. гр. д. № 14685/2021 г. са погасени изцяло от длъжника преди датата на образуване на изп. д.

20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х. – 16.06.2021 г., както и, че са възстановени сумите, събрани по изпълнително дело № 1735/2021 година на ЧСИ С. Х. в размер на общо 1430.79 лева, като възстановената сума е постъпила по банковата сметка на ищеца на 05.10.2021 година.

По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата в размер на 1038.69 лева :

Сумата в размер на 1038.69 лв. е формирана, както следва 806.03 лева - главница за 2 доставена топлоенергия, 7.16 лева - законна лихва за периода 15.03.2021 г. - 05.07.2021 г., 140.92 лева - неолихвяеми вземания и 75.00 лева – разноски, което се установява от запорно съобщение на л. 12 от делото, както и сумата от 9.58 лв., внесена от ищеца в кантората на ЧСИ Х. на 06.08.2021 г.

Представено е преводно нареждане, с което на 05.10.2021 г. е платена на ищеца сумата в общ размер на 1430.79 лв. от ЧСИ Х., която сума включва и претендираната сума в размер на 1038.69 лв. /л. 102/. Видно от платежно нареждане на 04.10.2021 г. ответникът е възстановил по изп. д. № 20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х. сумата в размер общо на 1249.55 лв. /л. 35/. Исковата молба е заведена на 15.09.2021 г.

Ищецът не оспорва постъпилото плащане, поради което с протоколно определение от 05.04.2022 г. е отделено за безспорно и признато между страните обстоятелството, че са възстановени сумите, събрани по изпълнително дело № 1735/2021 година на ЧСИ С. Х. в размер на общо 1430.79 лева, като възстановената сума е постъпила по банковата сметка на ищеца на 05.10.2021 година.

Дължимата сума, предмет на настоящото производство е заплатена хода на производството, с което е погасено задължението на ответника, както и спорното право.

Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение, поради което искът за главницата в размер на 1038.69 лева следва да се отхвърли. Върху главницата, която е платена в хода на процеса се дължи законна лихва за забава за периода от дата на подаване на исковата молба 15.09.2021 г. до плащането на сумата. Съгласно чл.

75, ал. 3 ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. Оттук и законна лихва върху платена в хода на процеса главница в размер на 1038.69 лв. се дължи за периода 15.09.2021 г. до 05.10.2021 г., която определена по реда на чл. 162 ГПК с електронен калкулатор е в размер на 6.06 лв.

Доколкото искът се отхвърля поради плащане в хода на процеса, а не като неоснователен, то не следва да се разглежда предявеният евентуален иск.

По иска по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 392.10 лв.:

В съдебно заседание на 05.04.2022 г. е конкретизирано, че законна лихва върху сумата 292.10 лева - събрани такси и разноски съгласно Тарифата за ЧСИ по изп. д. № 20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х. и сумата от 100,00 лева - присъдени от ЧСИ в полза на взискателя разноски по изп. д. № 20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х. се претендира от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. От запорно съобщение на л. 12 се установява, че таксите и разноски по изпълнението, съгласно Тарифата към ЗЧСИ е 292.10 лв., а разноските на взискателя по изпълнителното производство са 100 лв.

Представено е преводно нареждане, с което на 05.10.2021 г. е платена на ищеца сумата в общ размер на 1430.79 лв. от ЧСИ Х., която сума включва всички суми събрани в хода на изпълнителното производство, вкл. и претендираната сума в размер на 392.10 лв.

3

/сборът от сумата 1038.69 лева и сумата от 392.10 лв. е равен на 1430.79 лв./. Исковата молба е заведена на 15.09.2021 г.

Ищецът не оспорва постъпилото плащане, поради което с протоколно определение от 05.04.2022 г. е отделено за безспорно и признато между страните обстоятелството, че са възстановени сумите, събрани по изпълнително дело № 1735/2021 година на ЧСИ С. Х. в размер на общо 1430.79 лева, като възстановената сума е постъпила по банковата сметка на ищеца на 05.10.2021 година.

Дължимата сума в размер на 392.10 лв. е заплатена хода на производството, с което е погасено задължението на ответника, както и спорното право. Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът съобрази извършеното погашение, поради което искът за главницата в размер на 392.10 лв. следва да се отхвърли. Върху главницата, която е платена в хода на процеса се дължи законна лихва за забава за периода от дата на подаване на исковата молба 15.09.2021 г. до плащането на сумата. Съгласно чл. 75, ал. 3 ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със заверяване сметката на кредитора. Оттук и законна лихва върху платена в хода на процеса главница в размер на 392.10 лв. се дължи за периода 15.09.2021 г. до 05.10.2021 г., която определена по реда на чл. 162 ГПК с електронен калкулатор е в размер на 2.29 лв.

Доколкото искът се отхвърля поради плащане в хода на процеса, а не като неоснователен, то не следва да се разглежда предявеният евентуален иск.

По иска по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за сумата от 250 лв.:

Претендират се имуществени вреди, изразяващи се в реализирани от ищеца разходи в хода на воденото срещу него изпълнително производство. В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване вследствие на противоправното поведение на служител на ответника е образувано № 20218630401735 по описа на ЧСИ С. Х. след погасяване на вземанията по издадения изпълнителен лист, да са настъпили вреди, какви са точно настъпилите вреди, причинно-следствена връзка между твърдените вреди и твърдените противоправни действия, както и конкретния размер на вредите.

Съгласно тълкувателните разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Установява се по делото противоправното поведение на служител на ответника. Видно и от представената от ответника електронна кореспонденция задължението на длъжника е било погасено преди датата на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното производство, а отделно е допусната и грешка в суми, посочени в молбата за образуване – виж л. 36 от делото.

Процесният изпълнителен лист е издаден на 20.05.2021 г., а процесното принудително изпълнително производство е образувано с молба с вх. № 34571 от 16.06.2021 г. след доброволното удовлетворяване на изпълняемото право на 26.05.2021 г. Въпреки това 4 изпълнение на материализираното в изпълнителния титул субективно право по искане на ответника е образувано принудително изпълнително производство, по което са наложени запори върху вземанията на длъжника по банковите му сметки.

Противоправността като обективен юридически факт, включен във фактическия състав, обуславящ отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето правно естество несъответствие между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца. При доброволното изпълнение на съществуващо задължение, образуването на изпълнително производство след това, по което са използвани изпълнителни способи, то поведението на ответното дружество – чрез неговите служители, противоречи на правилата, уреждащи добросъвестността при упражняване на субективни права и изпълнение на правни задължения. Изпълняемото право не е съществувало към момента образуване на изпълнителното дело, респ. образуването на изпълнително дело за принудително изпълнение на парично притезание, което вече е удовлетворено, по своето правно естество представлява противоправно поведение /несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото/.