Решение № 1114 от 27.10.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1114 гр. Бургас, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

К.а Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20232100501303 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 14759/18.04.2023г. на БРС от „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, ЕИК: 175322347, със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, общ.Несебър, ул.

„Русалка“ № 27 А, ап.10, представлявано от управителя Борис Вл.Храпатий, чрез адв. Н. Василев, САК, служебен адрес: гр.София, ул.“Алабин“ № 34, ет.2, ап.5, против решение № 611/20.03.2023г. по гр.д.№ 5868/2021г. по описа на БРС, с което съдът е допуснал делба между дружеството от една страна и от друга Д. Й. П., ЕГН: **********, с пост.адрес: гр. П., ул. „М.“ № ** и адрес за връчване: гр.Бургас, ***, ет.1, адв. Ат. Тасков, върху описаните в диспозитива на решението недвижими имоти:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, находящ се в местност „Ъгъла“, гр.Бургас, кв. Сарафово, с площ 5780 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за друг обществен обект, комплекс, категория на земята – 0, при съседи: имоти с кадастрални идентификатори: ***, ***, ***, ***, и ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор

1

*** по КККР на гр. Бургас , находящ се в местност „Ъгъла“, гр.Бургас, кв. Сарафово, с площ 1892 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – за други видове спорт, категория на земята – 0, при съседи: ***, ***,

***,***, при квоти: 1/6ч. за Д. Й. П. и 5/6ч. за търговеца .

Твърди, че постановеното решение не е правилно. Счита, че съдът е ценил превратно ангажираните доказателства, свързани с установяването на упражнявано от дружеството владение върху двата делбени имота и съответно – придобиване по давност на частите на въззиваемата. Позовава се и на обстоятелството, че въззиваемата страна не е оспорила съставения н.акт № *, т. **, д.№ **** от 23.06.****г. на нотариус Д.Райнова, гр.Бургас и той не е отменен. Излага и други аргументи. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което искът за делба бъде отхвърлен. Не ангажира нови доказателства. Претендира разноски за двете инстанции.

По делото е постъпила и втора въззивна жалба вх.№

13582/06.04.2023г. на БРС от И. Х. Г., ЕГН: ********** от гр. Б., кв. С., ул.

„А. И.“ № **, в качеството й на трето лице-помагач на ответника-търговец, чрез адв. К. Янев, против решение № 611/20.03.2023г. по гр.д.№ 5868/2021г. по описа на БРС. Счита решението за неправилно. Позовава се на неправилно приложение на правилата на чл.9а ЗН, а също така на Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998г., ОСГК, докладчик съдията Бранислава Павлова. Заявява, че към датата на смъртта на наследодателя Х. Г.Г., земеделските земи на общия наследодател Г. Гр.Д. не са били възстановени, ето защо преживялата с. на Хр.Г. не е наследила част от тях, а съответно и нейната д. – Д. П. не е наследила част от възстановените земи. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът за делба бъде отхвърлен.

Въззиваемата Д. Й. П., оспорва и двете въззивни жалби, чрез процесуалния си представител адв. Ат. Тасков. Счита постановеното решение за правилно, като излага подробни аргументи за потвърждаването му. Няма доказателствени искания.

Обжалваното решение е постановено при участието на привлечени от въззивника – ответник в първоинстанционното производство, трети лицапомагачи: Г. А. Г., ЕГН: **********, от гр. Б., кв. С., ул. „О.“ № **, С. Н. Н., 2

ЕГН: **********, от гр. Б., кв. С., ул. „О.“ № **, Н. С. Н., ЕГН: **********, от гр. Б., кв. С., ул. „О.“ № **, А. С. Н., ЕГН: **********, от гр. Б., кв. С., ул.

„О.“ № **, И. Х. Г., ЕГН: ********** и Х. И. П., ЕГН: **********, от гр. С., ж.к. „Д.“ бл. ***, ет. *, ап. **, като освен И. Г., останалите трети лицапомагачи не изразяват становище по постановеното от БРС решение.

Жалбите са подадени в срока по чл.259 ГПК, от легитимирани лица, пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност инстанция, против акт, подлежащ на съдебен контрол и са допустими.

Районният съд е разгледал иск с правно основание чл.34 ЗС, вр. с чл.69 ЗН.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от Д. Й. П. против „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, гр.Свети Влас, с която моли да бъде допусната и извършена делба върху подробно описаните по-горе имоти.

Твърди, че е наследник на Г. Г. Д., поч. на 22.04.1954г., наред с третите лицапомагачи по делото. Твърди, че след провеждане на реституцията в Република България, в полза на наследниците на общия наследодател били възстановени няколко земеделски имота, за които през ****г. бил съставен н.а. № *, т. **, н.д.№ ****/23.06.****г. за собственост на недвижими имоти, възстановени по ЗСПЗЗ. Поддържа, че видно от ангажираните доказателства, при съставянето на нотариалния акт не била посочена като наследник на общия наследодател.

Така, легитимирайки се като собственици на двата настоящи и процесни имота, останалите наследници се разпоредили с тях в полза на търговецавъззивник. Поддържа, че продажбата на чужд имот няма вещно-транслативен ефект, ето защо тя продължава да има права на собственост върху 1/6ч. от двата имота. При изложеното моли за допускане и извършване на делба при квоти 1/6ч. за нея и 5/6ч. за „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, гр.Свети Влас.

Ангажира доказателства.

В срока и по реда на чл.131 ГПК въззивникът „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД е депозирал отговор срещу предявения иск. Оспорва правата на въззиваемата. Твърди, че П. не е съсобственик в описаните по-горе имоти.

Въвежда правозащитни доводи, един от които е придобиване на частта й от 3 имотите чрез давностно владение, продължило за период повече от 5 години.

Моли за отхвърляне на иска. Ангажира доказателства.

Както бе изложено по-горе, в производството пред първата инстанция въззивникът е привлякъл за трети лица-помагачи своите праводатели – останалите наследници на общия наследодател Х. Г.ев Г., поч. на 13.05.1990г.

Становище е изразила само И. Г., чрез процесуалния си представител адв. К.

Янев. Твърди, че от извършеното разпореждане с имотите през 2008г., до завеждане на исковата молба са изтекли повече от 10 години, ето защо дори и въззиваемата П. да е била собственик, тя е загубила правата си, понеже те са придобити от друг, а именно – въззивника-търговец. Също поддържа неоснователност на предявения иск. Не ангажира доказателства.

От приложеното на стр.9 по гр.д.№ 5868/2021г. на БРС удостоверение за наследници на Г. Г. Д., поч. на 22.04.1957г. се установява, че след смъртта си общият наследодател е наследен от с. си – И. Хр.Д., поч. на 26.12.1967г. и от двамата си с. – А. Г.Г. и Х. Г.Г.. След смъртта си на 13.05.1990г., Х. Г. е наследен от двете си д. – И. Х. Г., И. Хр.П.а и от втората си с. – Н. Т. Г.а.

Така, след реституиране на земеделските земи на общия наследодател Г. Гр.Д., по преписка вх.№ 8737/02.09.1991г. на ПК – Бургас, наследниците на Х. Г., сред които и с. му Н. Г.а, са наследили в равни части неговата 1/2ч. от възстановените имоти, по правилата на чл.5 и чл.9, ал.1 ЗН.

По делото е безспорно, че при встъпването си в брак с Х. Г.Г., Н. Г.а вече е имала две д. – Д. Й. П. и Т. Й. К.. По делото липсват данни за датата на сключване на брака между наследодотеля Хр.Г. и Н. Г.а, както и данни за осиновяване от страна на мъжа на двете доведени д. на втората му с..

При така изложеното съдът приема, че квотите на двете му рождени д. и Д. П. са по 1/3ч. от наследената от Хр.Г. 1/2ч. от възстановените земеделски имоти на общия наследодател Г. Гр.Д. или – по 1/6ч. от тях.

Въпреки това, при снабдяване с удостоверение за наследници № 206/05.03.1996г. на Община Бургас, РУАТОН „Изгрев“, гр.Бургас – стр.145 по гр.д.№ 5868/2021г. БРС, Д. П. не е вписана като наследник на втория съпруг на майка си, макар и майка й да е преживяла Х. Г. и съответно – да го е наследила.

По този повод съдът отбелязва, че нейната майка, съгласно 4 разясненията по т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК, няма качество на „преживяла съпруга“, понеже не е била с. на собственика на отнетата земеделска земя, следователно по отношение на нея не се прилага ограничението по чл. 9а ЗН за наследяване на Х. Г.Г., защото той не е собственик, а е наследник на лицето, чиито имоти са обобществени.

Описаната фактическа обстановка и правни изводи, водят до заключение, че твърдението на Д.П. за придобита, след смъртта на майка й Н.

Г.а по наследство 1/6ч. от имотите на Г. Гр.Д., е основателно.

Въпреки това, при съставянето на н.а. № *, т. **, д.№ **** от 23.06.****г. на нотариус Д.Райнова, гр.Бургас, е представено цитираното удостоверение за наследници № 206/05.03.1996г. на Община Бургас, РУАТОН „Изгрев“, гр.Бургас (погрешно вписано като № 205/05.03.1996г.) и като титуляри на правото на собственост върху възстановените земеделски земи Г. Гр.Д. са посочени само рождените му д..

Така, през ****г. с н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № *, т.

**, рег.№ 3319 по н.д.№ *** от 14.05.****г. на нотариус А.Дичева, гр.Бургас, един от възстановените имоти е продаден на „ПК ПАРТНЕР – 07“ ЕООД, гр.Свети Влас и впоследствие, след проведена регулация от него са образувани процесните имоти – стр.164 и СТЕ на стр.200 по гр.д.№ 5868/21г.

БРС.

В правната теория и трайно установената съдебна практика на Върховния касационен съд и Върховния съд на РБългария няма спор, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, но не произвежда правен ефект

– купувачът не може да обоснове придобиване на права в имуществената си сфера, понеже не е договарял със собственик и никой не може да прехвърли права, които не притежава.

На този аргумент в подкрепа на твърдението за съсобственост на наследницата Д. П. в процесните имоти, въззивникът е противопоставил възражение за придобиване на частта й чрез давностно владение.

В конкретния случай, при закупуване на имота, чрез договор, сключен в законово изискуемата форма - с нотариален акт и легитимиране на продавачите като единствени собственици с цитираното по-горе удостоверение за наследници, следва да се обсъжда правозащитното 5 възражение на въззивника-търговец за придобиване на частта на Д. П. в контекста на разпоредбите на чл.70, ал.1 ЗС и чл.79, ал.2 ЗС.

За да се установи придобиване на имот чрез давностно владение, следва да се докаже, че за определен, законово регламентиран срок, лицето, което се позовава на придобиване на вещта по давност, е упражнявало фактическа власт върху имота и го е държало като свой, постоянно и непрекъсвано, спокойно и необезпокоявано, явно и несъмнено.

Относно първото условие – да се държи имота като свой, съдът приема, че няма съмнение, че е налице, доколкото имотите са закупени от „ПК ПАРТНЕР-07“ ЕООД, гр.Свети Влас с описания по-горе договор за покупко-продажба, извършен с н.акт , следователно е показано ясно и несъмнено намерение за придобиването им.

За да приеме крайните си изводи, по повод упражняването на фактическата власт и демонстрирането й, съдът прие следното: Съгласно трайно установената съдебна практика, добросъвестният владелец следва по явен и несъмнен начин да покаже, че държи имота като свой. В тази връзка по делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Според показанията на св.Г., ангажиран от П., въззиваемата ищца знаела още към 1994г., че има реституиран земеделски имот от около 10дка, от които на нея се полагат около 2дка. Дори същият свидетел посетил имота, заедно с П. и с геодезист, който да покаже къде точно се намира. Към онзи момент имотът не бил ограден, нито се работел и мястото било запустяло.

Според св.Г., П. била говорила с роднините и понеже считала своята част за малка, предложила да го дадат на кооперация, за да го работи за рента.