Решение № 518 от 10.08.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. София , 10.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иво Димитров

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20211001000504 по описа за 2021 година взе предвид следното:

Въззивното производството пред настоящата инстанция е образувано по две въззивни жалби – и двете подадени от ЕТ“ЗИП 97 Ц. И.“, ЕИК 121399404, чрез адв.И.Л. от САК.

Първата от жалбите е насочена против Решение № 1262/28.08.2020 г., постановено по т.д.№ 1157/2019 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, с което молбата на въззивника по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Петрос ойл“ЕООД, ЕИК 131479311 е отхвърлена и въззивникът е съден да заплати на насрещната страна сторените от нея по делото разноски.

В нея се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в едностранчива и превратна преценка на приобщените по делото доказателства, вкл. – отказ на първоинстанционния съд да допусне събирането на своевременно поискани и относими към предмета на производството доказателства.

Посочените процесуални нарушения довели и до неустановяване на относимите към спора факти, а от там и до постановяването му в противоречие с материалния закон – ТЗ, както и до необоснованост на обжалвания съдебен акт.

По подробно изложените доводи в подкрепа на тези оплаквания се иска от настоящата инстанция да отмени първоинстанционно решение и по съществото на спора уважи молбата по реда на чл.625 ТЗ.

1

Втората жалба е насочена против Решение № 260563/16.12.2020 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлено искането на въззивника по реда на чл.250 ГПК за допълване на Решение № 1262/08.08.2020 г.

В нея се поддържа неправилност на същото, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в непроизнасяне от страна на СГС по всички наведени от въззивника основания за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Петрос ойл“ЕООД.

В отговора по двете жалби насрещната страна оспорва наведените в тях доводи за неправилност на обжалваните решения и поддържа правилност на същото.

Пред въззивната инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.

След запознаване с първоинстанционното дело, Софийският апелативен съд в решаващия състав, след като се запозна с първоинстанционно дело, констатира следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, в чиято обстоятелствена част са изложени твърдения, че страните по делото били в дългогодишни търговски отношения, датиращи от началото 2011 г., когато ЕТ“ЗИП 97 Ц. И.“ започнал да продава на „Петрос ойл“ЕООД различни видове горива.

Твърдяло се е , че извършените доставки за 2011 г. били изцяло платени от купувача „Петрос ойл“ЕООД.

За извършените такива през 2012 г. ответникът останал задължен за сумата от 13 596,13 лв., които били прехвърлени като остатъчно задължение за 2013 г.

Част от извършените доставки по договорите за покупко-продажба за периода на 2013 г., сключени между страните, също не били заплатени от ответника, като същите възлизали на 146 881,63 лв.

Независимо от последното страните продължили търговските си отношения и през 2014 г., в който период купувачът заплатил освен част от новите доставки и част от постарите си задължения, като останали неплатени доставени горива за сумата от 44 858,53 лв.

След указанията на първоинстанционния съд изрично е конкретизирано, че задълженията на „Петрос Ойл“ЕООД към молителя произтичат от общо три фактури за продажби, извършени през м.ноември и м.декември 2014 г., както следва: 1/ Доставка по фактура №1453 от 19.11.2014 г. на 10 022 литра гориво, с оставаща незаплатена част от цената на стойност 13 708.71 лв.; 2/ Доставка по фактура № 1464 от 01.12.2014 г. на 10 082 литра гориво с изцяло незаплатена цена в размер на 20 845.55 лв.; 3/ Доставка по фактура № 1466/погрешно посочена като 1456/ от 09.12.2014 г. на 5 081 литра гориво, с изцяло незаплатена цена в размер на 10 304.22 лв.

Пояснено е, че в периода 02.09.2014 г. - 20.01.2018 г. ответникът-търговец е бил в производство по несъстоятелност , което е причината молителят да не е претендирал посочените по-горе парични вземания.

Това производство е било прекратено с Решение № 26/04.01.2018 г., постановено по т.д.н. № 1445/2013 г. по описа на СГС, ТО, влязло в сила на 20.01.2018 г. , по реда на чл.740, ал.2 ТЗ - поради постигнато споразумение, в което обаче въззивникът не е участвал.

Твърдяло се е още, че в периода м.януари 2017 г. – до предявяване на молбата на 20.06.2019 г., страните водили преговори за заплащане на дължимите от ответника на ищеца суми, но въпреки постигани уговорки това не било сторено.

2

Последното давало основание на молителят да твърди, че ответникът търговец не е в състояние да посреща своите задължения, т.к. не е предоставило гаранция в НАП и не може да извършва покупко-продажба на горива.

Освен това била извършена продажба на дружествени дялове на фигурант, от 19.02.2018 г. дружеството се преобразувало в ЕООД , а от февруари 2019 г. нямало представител на ответното дружество, който да отговори на опитите за контакт от страна на молителя.

От всички изложено молителят намира, че „Петрос ойл“ЕООД е неплатежоспособно и свръхзадължено и е поискал от съда да открие спрямо това дружество производство по несъстоятелност.

В размерените книжа ответникът е оспорил част от твърденията на молителя, изложени в исковата молба, както и наведените правни доводи относно наличието на основания за откриване на производство по несъстоятелност спрямо него.

Не е оспорил твърденето, че срещу същото дружество е имало предходно открито производство по несъстоятелност – по развилото се производство гр.д.н. № 1445/2013 г. в периода 2014 г. – 2018 г., в хода на което обаче и преди прекратяването му ищецът не е предявил каквито и да е свои вземания срещу длъжника – т.е. не е упражнил правата си на кредитор по търговска сделка, поради което и на основание чл.739 ТЗ неговите права са погасени. Затова и подадената от него молба, инициирала настоящето производство, била недопустима.

Не е оспорил и твърдението, че страните са имали дългогодишни търговски отношения, като молителят е доставял петролни продукти на ответника.

Оспорил е твърдението, че в резултат на тези отношения „Петрос ойл“ЕООД дължи парични суми на молителя и от своя страна твърди, че всички задължения по доставени стоки били изцяло и напълно заплатени.

Оспорил е всички останали твърдения в исковата молба, вкл. и това, че извънсъдебно било извършено потвърждение на салда към 31.08.2016 г. и е поддържал във връзка с това оспорване, че от страна на ответника потвърждението не е подписано от представляващия го към посочената дата.

Софийският апелативен съд в решаващият състав, в изпълнение на правомощията си по чл.621а ТЗ, във вр. с чл.621 ТЗ, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваните решения, прецени доводите на страните и извърши самостоятелен анализ на приобщените по делото доказателства, приема следното:

Обжалваните решения на СГС са валидни и допустими, като постановени от надлежен съдебен състав, в рамките на неговата правораздавателна власт и в съответната форма, по редовно предявени молби.

При съобразяване на основанията за тяхната неправилност, въззивната инстанция съобрази следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят по установения и от решаващия състав след извършена справка по партидата на въззиваемия търговец в ТР при АВп факт, че по молба на „Гранд Петрол“ЕООД, гр.Нови Искър, е било образувано гр.д.н. № 1445/2013 г. по описа на СГС, ТО за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Петрос ойл“ООД. С Решение № 1396/01.09.2014 г., постановено по същото дело, съдът по несъстоятелността е обявил неплатежоспособността на „Петрос Ойл“ООД, определил е първоначалната й дата – 06.11.2010 г. и е открил производство по несъстоятелност по отношение на същото дружество, като е назначил за временен синдик А. Г. К., който впоследствие е бил избран и за постоянен такъв /обстоятелството е вписано в ТР на 02.09.2014 г./.

3

С последващо решение № 917/20.05.2016 г. „Петрос ойл“ООД е било обявено в несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността му и обща възбрана и запор върху имуществото му и са прекратени правомощията на органите му, вкл. е постановено започване осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество.

Такова не е било извършено, т.к. с Решение № 26/04.01.2018 г. по реда на чл.740, ал.2 ТЗ производството по несъстоятелност по отношение на длъжника е било прекратено, поради постигнато извънсъдебно споразумение с кредиторите на дружеството „Грант Петрол“ЕООД и „Уникредит Булбанк“АД.

Решението е влязло в сила на 20.01.2018 г.

Извършената служебна справка установи още /списъците на приети и неприети вземания/, че в хода на така откритото производство дружеството въззивник не е предявило каквито и да е свои парични вземания срещу длъжника, вкл. и за процесните три фактури. За пълнота следва да се акцентира, че молителят и не е въвел твърдения, нито е ангажирал доказателства за последното.

Кредитори на несъстоятелни длъжник с приети в производството по несъстоятелност вземания са „Грант Петрол“ЕООД, „Уникредит Булбанк“АД и НАП.

Ангажираните писмени доказателства, както и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза в хода на първоинстанционното производство установяват еднозначно, че процесните вземания са възникнали въз основа на сделки, обективирани във фактури в периода м.ноември – м-декември 2014 г. – т.е. след откриването на производство по несъстоятелност спрямо дължника /обсъденото решение в тази насока на съда е от 01.09.2014 г./.

Установеното по-горе относно периода на възникване на паричните вземания, въз основа на които въззивникът твърди да има кредиторово качество спрямо въззиваемия предпоставя извод, че „Петрос ойл“ООД е продължило търговската си дейност и след откриване на производството по несъстоятелност спрямо него.

В хода на първоинстанционното производство е била изслушана съдебно-икономическа експертиза, която е дала основно и допълнително заключение. Според крайните изводи на същата въззивното дружество не е получило плащания по процесните три фактури, посочени в исковата молба, нито през 2014 г., нито през 2015 г.

За да обоснове същите вещото лице е анализирало счетоводни документи, касаещи всички сключени между страните договори за покупко-продажба на петролни продукти, съхраняващи се при въззивника вкл. и за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2013 г., а при въззиваемия – за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г.

Въз основа на съпоставката им е установило, че за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г. осчетоводените доставки и плащания и при двете дружества съвпадат напълно като размер.

Установило е разлика в началните салда към 01.01.2014 г. и крайните към 31.12.2015 г., като към 01.01.2014 г. ЕТ“ЗИП-97 Ц. И.“ е осчетоводил вземане към „Петрос Ойл“ООД в размер на 146 881,63 лв., а „Петрос Ойл“ООД е осчетоводил задължение към ЕТ“ЗИП-97 Ц.

И.“ в размер на 102 023,10 лв.

Разликата между двете салда е 44 858,53 лв., която сума въззивникът е осчетоводил като вземане спрямо въззиваемия към 31.12.2015 г., а последният е осчетоводил пълно погасяване на задълженията си.

Експертизата е установила още след извършени проверки в ТД на НАП София, че декларираните от въззивника търговец за периода 01.09.2013 г. – 31.12.2014 г. извършени 4 продажби на горива към въззиваемия са в размер на 1 200 618,83 лв., като подробно са посочени всяка една от фактурите по номер, дата и размер, формиращи крайната стойност.

Съответно - декларираните от въззиваемото дружество покупки на горива от въззивника за същия период, са за същата крайна сума, формирана по идентичен начин.

И двете справки включват процесните три фактури – 1453/19.11.2014 г., 1464/01.12.2014 г. и 1466/09.12.2014 г., които фигурират в таблицата, проследяваща хронологично доставките, но не и в тази, проследяваща хронологично плащанията за тези доставки.