Решение № 106 от 16.04.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Бургас, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Валентина Анд. Чакърова като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600048 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда № 260022, постановена на 14.10.2022 г. по НОХД № 160/2021 г., Районен съд – Бургас е признал подсъдимия Г. Н. Н. за невинен и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Постановил е веществените доказателства да останат по делото до изтичане на сроковете по ПАС, след което да бъдат унищожени.

В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК срещу присъдата са постъпили протест от БРП и въззивна жалба от повереника-адвокат на частния обвинител Г. Д.

Д., с които се моли въззивната инстанция да упражни правомощията си по чл.

334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, като отмени присъдата и постанови нова, с която да осъди подсъдимия по предявеното му обвинение по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Според жалбата и протеста /ведно с допълнително писмено изложение/ присъдата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована от ангажираните по делото доказателства.

В съдебно заседание представителят на Бургаска окръжна прокуратура поддържа протеста на изложените в него основания. Предлага съдът да отмени обжалваната присъда като неправилна и незаконосъобразна, да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, както е 1 повдигнато с обвинителния акт и да му наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок.

Частният обвинител Г. Д. не се явява пред въззивната инстанция.

Представлява се от повереник – адв. Петър Димитров, който в съдебно заседание поддържа жалбата на изложените в нея основания и с направените искания за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, изтърпяването на което да бъде отложено с четиригодишен изпитателен срок. В допълнение излага съображения, че присъдата не е мотивирана, поради който порок алтернативно моли за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Г. Н. участва лично и с упълномощен адвокат Димчо Тодоров, който счита, че присъдата на БРС е правилна, законосъобразна, обоснована и съобразена с всички доказателства. Настоява присъдата да бъде потвърдена.

В последната си дума Н. моли за потвърждаване на оправдателната присъда. Не се счита за виновен, че е казал на един дилър, че е циганин.

В рамките на правомощията си по чл. 314 от НПК, и зпълнявайки задължението си за цялостна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивният съд трябва на първо място да прецени дали в хода на първоинстанционното съдебно производство са били допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така – дали те са съществени по своя характер и само в случай на липса на такива нарушения следва да разгледа спора по същество, докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първостепенния съд, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост, неправилност на присъдата и приложението на материалния закон.

Съобразно горното, въззивната инстанция осъществи проверка във връзка с изпълнение задължението на решаващия съд по охрана процесуалните права на всички страни в производството, както и за съблюдаване и точно прилагане на нормата на чл. 305, ал. 3 от НПК, регламентираща изискванията към мотивите на присъдата и установи, че първоинстанционната присъда е постановена при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати в първоинстанционната съдебна фаза на процеса.

Видно от доказателствата по делото, подсъдимият Г. Н. Н. е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК – за това, че на 29.04.2020 г. в гр. Бургас, в Приморски парк, се заканил с убийство на Г. Д. Д., като изстрелял в корема му с електрошоково оръжие T.A.S.E.R. сонди с импулсен ток с високо напрежение, които предизвикали 2 силна болка, мигновено парализиране на тялото и падане на земята, след което се приближил и нанесъл удари с остър режещ предмет по задната част на главата му, причинявайки му рани с дълбочина 0,5-0,7 см., като му крещял „Ще те убия! Ще те убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Съдебното производство пред Районен съд – Бургас е протекло по реда на глава 27 от НПК, след проведено съкратено съдебно следствие в хипотезата и при условията на чл. 371, т. 1 и сл. от НПК.

С атакуваната присъда подс. Н. е признат за невиновен и оправдан по повдигнато обвинение.

Внимателният преглед на извършената от първоинстанционния съд процесуална дейност и изложените от него мотиви към присъдата разкриват неточно изпълнение на задълженията му като основна съдебна инстанция при решаване на настоящия спор. Съдът не е изготвил мотивите към проверяваната присъда при спазване на изискванията за пълнота, яснота и непротиворечивост на съдържанието им. Не са изложени фактите и обстоятелствата, които БРС приема за безспорно установени по делото, вместо което е направен дословен препис на съдържанието на обвинителния акт и неглижирано само е посочено, че така описаната от прокурора фактическа обстановка частично се установява от събраните писмени и гласни доказателства. Кои точно са тези доказателства за въззивната инстанция не е възможно да провери, тъй като в мотивите си съдът нито е изградил фактическа обстановка, нито е направил обстоен анализ на доказателствения материал. Релевантни писмени доказателства и доказателствени средства не са изброени дори бланкетно. В ДП са изготвени множество експертизи, приобщени в хода на съдебното следствие, които не са коментирани по никакъв начин, въпреки тяхното значение за крайния постановен от съда резултат по делото. По отношение на гласните доказателства съдът се е задоволил с обобщаващ коментар на показанията на св. Т.Т. от съдебното следствие, които /независимо, че вероятно е объркано името на този свидетел с името на постр. Д., но се подразбира/ подкрепяли защитната версия на подсъдимия, без да опише каква е тезата на подсъдимия и да направи дължимата съпоставка, при което остава неизяснено каква е обвързаността на тези доказателствени източници и тяхната стойност във връзка с предмета на доказване по делото. Оценил е като недостоверни показанията на св. Т. от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.

283, вр. чл. 373, ал. 1, вр. чл. 372, ал. 3 от НПК по причина че не били дадени пред съдия, без проведено задълбочено изследване на стойността им, въпреки наведени доводи от страните.

Не са оценени показанията на свидетеля Д.Х., в телефонен разговор с когото минути след инцидента св. Д. не се е оплакал да е бил заплашван с убийство.

Пострадалият свидетел Г. Д., конституиран в производството като частен обвинител, не е разпитван от съда предвид неявяването му в съдебни заседания, поради което не са налице основания по чл. 281 от НПК за 3 прочитане на показанията му от досъдебното производство. Същевременно след предварителното изслушване на страните не е имало одобрение по реда на чл. 372, ал. 3 от НПК от страна на съда на изразено съгласие същият да не бъде разпитван и при постановяване на присъдата да се ползват показанията му от ДП. В този смисъл, въпреки липсата на надлежно приобщаване на показанията на свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство, т. е. те не следва да се считат за включени в доказателствения материал по делото по реда на НПК и не могат да послужат като такива, РС все пак е решил да ги дискредитира, но на друго основание – че свидетелят бил конституиран като частен обвинител и бил заинтересован от изхода на делото. Надлежното приобщаване на показанията на този свидетел, който се явява и основен, са от съществено значение при изследване на въпроса за отправени от подсъдимия чрез думи и/или чрез действия заплахи с убийство. Св. Д. е давал показания три пъти в хода на досъдебното производство, като не е процедирал еднопосочно. В първоначалните си показания на 29.04.2020 г. за времето от 09,40 ч. до 09,50 ч. Д. заявява, че без никаква причина случайно минаващият покрай него Г. Н. го е прострелял с тейзер с ток в областта на корема, при което три кукички се забили в тялото му. Твърди, че в резултат на тази интервенция паднал на земята, а Н. започнал да го рита и блъска, както и да му нанася удари с остър предмет в главата отзад, а накрая му заявил „циганин мръсен с циганина ти“ и нищо друго не му е казвал, след което заминал в другата посока. При последващ разпит на същия ден в 15,40 ч. е казал, че стреличките били изстреляни към него на разстояние от два-три метра, при което почувствал ток, паднал на земята и загубил съзнание. След падането усетил, че нападателят го „удря и реже отгоре“ и да „го дялка с мачете по главата“. При разпита си на 05.05.2020 г. вече заявява и за адресирани спрямо него заплахи „Ще те убия! Ще те убия!“, извикани с висок глас. Преди да бъде разпитан, при снемане на анамнезата в УМБАЛ – Бургас Г. Д. е заявил, че е бил „нападнат от един човек с бокс, нож. Ударил главата. Но е загубил съзнание“, което е записано в амбулаторния лист.

Изобщо не са коментирани дадените от подсъдимия пред съдебния състав обяснения, според които при разминаването им подс. Н. казал на св. Д.

„цигани мръсен с циганина ти“, при което възникнал конфликт между тях и двамата се сбили.

За проверка на версиите на пострадалия и на подсъдимия дали се касае за едностранно заканително нападение или за сбиване, не са изследвани от съда медико-биологичните характеристики на телесните увреждания на двамата. Непосредствено след инцидента Г. Д. посетил МБАЛ – Бургас, където бил прегледан в 07,19 часа от д-р С.И.. Констатирана била разкъсноконтузна рана на главата му в областта на тила, която била обработена и зашита. В издадения амбулаторен лист от прегледа освен това нараняване били отразени неврологичен статус – без отклонение, контактен и адекватен, липса на травматични увреждания на черепа /след извършена рентгенография на череп/. Поставена му е диагноза „открита рана на други области на 4 главата“. В листа е отбелязано като заключение след прегледа, че липсва необходимост от болнично лечение и е освободен за продължаване на диагностиката и лечението в извънболничната помощ. При извършената СМЕ № 193/2020 г. уврежданията на Д. били квалифицирани като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. На 30.04.2020 г. пострадалият бил освидетелстван от органите на МВР, при което били установени рана на главата с дължина 2 см., зашита с един хирургичен конец, рана на главата с дължина 7 см. в близост до врата, зашита с четири хирургични конеца, охлузване между двете наранявания, леко зачервяване с връх в областта на корема около пъпа и в близост до ключицата, охлузвания в областта на дясна вежда и око, следи от изгаряне в областта на десен палец. Изготвена е допълнителна СМЕ № 193-А/2020 г., която приема, че пострадалият е получил две порезни рани в областта на главата с дълбочина 0,5-0,7 см., които отговарят да са получени с предмет с остър режещ ръб. Приема още, че зачервяванията с малко връхче в областта на корема и дясна ключица могат да бъдат получени от предмет с остър връх. Не се променя крайният извод за медико-биологичната характеристика на телесните увреждания. СМЕ № 440/2020 г. приема, че установените зачервявания с малко връхче и зачервяване около него по тялото на Д. в областта на корема и дясна ключица най-добре отговарят да са получени от предмет с остър връх /възможно е и от иглички, малки стрелички и други предмети с такава характерисктика/, като въпросните стрелички най-вероятно са от електрошоков пистолет, който изстрелва стрелички /електроди/ с проводници с ток 36 ампера и напрежение 50 волта, които се впиват в кожата. Този вид електрошоков пистолет е помощно средство за отбрана, използвано от полицията. Тези стрелички влияят върху периферната нервна система при човек, като блокират за кратко действието на опорно-двигателната система при човек, но няма опасност за самия човек. Същите не могат да доведат до летален изход при използването им.