Решение № 592 от 13.12.2023, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.ев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20231800500484 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение 69 от 27.04.2023 г., постановено по гр. д. № 522/2022 г. по описа на РС – Ботевград, А. „П. И.“ е осъдена да плати на Ч. А. Т. сумата от 1208 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разходи на стойност 534 лв. за репатриране на собствения му автомобил лек автомобил „Т.”, модел „К. В.“ с ДК № ............. и разходи на стойност 674 лв. за отстраняване на вреди по ходовата част на същия лек автомобил, отразени във фактура № ........./........... г., издадена от „Х.“ ООД, фактура № ........./........... г., издадена от „К.“ ООД, фактура № ........./........... г., издадена от „Ф. - Б.“ ООД и фактура № ........./........... г., издадена от „С.С.Г.К.“ ЕООД, които имуществени вреди са претърпени при реализирано от Ч. А. Т.

ПТП на 02.07.2021 г. на автомагистрала „Хемус“, 34-ти км. в посока гр. С., на територията на община Б., вследствие на попадане на камък на платното за движение. С решението е отхвърлен предявеният обратен иск от А. „П. И.“ срещу „А.“ ЕАД за осъждане на дружеството да плати на агенцията сумата от 1208 лв., представляваща обезщетение за гореописаните имуществени вреди, причинени на Ч. А. Т., в случай на осъждане на А. „П. И.“ да плати тази сума на Ч. А. Т.. С решението са присъдени и разноски в полза на ищеца.

Решението е обжалвано изцяло от А. „П. И.“ - ответник по първоначалния иск и ищец по обратния иск, с оплаквания за неправилност.

Иска се отмяна на решението в частта, в която първоначалният иск е уважен и 1 постановяване на друго решение, с което първоначалният иск бъде отхвърлен.

В случай на потвърждаване на решенето в частта, в която първоначалният иск е уважен, се иска отмяна на решението в частта, в която обратният иск е отхвърлен и постановяване на друго решение, с което същият бъде уважен.

Ч. А. Т. – ищец по първоначалния иск, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата, като са изложени съображения за правилност на решението и се иска потвърждаването му.

„А.“ ЕАД - ответник по обратния иск, е депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага становище за основателност на жалбата в частта, в която се иска отмяна на решението в частта, в която първоначалният иск е уважен, съответно за неоснователност на жалбата в частта, в която се иска отмяна на решението в частта, в която обратният иск е отхвърлен.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, съответно решението следва да бъде потвърдено по следните съображения:

Предявени са първоначален иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и обратен иск с правно основание чл. 54 ЗЗД.

За да уважи първоначалния иск и да отхвърли обратния иск, първоинстанционният съд е приел, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, съответно не са налице елементите на фактическия състав на регресната отговорност по чл.

54 ЗЗД. Тези изводи са правилни, основани са на правилната преценка на доказателствата по делото и на доводите на страните и се споделят от въззивния съд, поради което на основание чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Само за пълнота на изложението с оглед наведените във въззивната жалба доводи следва да се добави и следното:

От събраните по делото доказателства, обсъдени в обжалваното решение, се установява следното: При ПТП, настъпило на посочените в исковата молба дата и място и при описания в исковата молба механизъм, са причинени материални щети на л. а. „Т.”, модел „К. В.“ с ДК № ............., собственост на Ч. А. Т. и управляван от него, на стойност 726.16 лв. /т. е. в размер, по-голям от претендирания, но изменение на иска в тази част чрез увеличаване на размера му не е правено/, а за репатриране на автомобила са направени от собственика и разходи в размер на 534 лв. Причинените вреди са в пряка причинна връзка с произшествието. На ответника по първоначалния иск по силата на закона е възложено управлението на пътищата от републиканската пътна мрежа /какъвто АМ „Хемус“ безспорно е/, като освен това АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В случая увреждането е причинено поради виновното /вината се предполага, като презумпцията по чл.

45, ал. 2 ЗЗД в случая не е оборена/ поведение /бездействие/ на определени физически лица, на които са възложени дейностите по ремонта и 2 поддържането на републиканските пътища. С покана, получена от ответника по първоначалния иск на 30.08.2021 г., същият е поканен от ищеца по първоначалния иск да плати исковата сума, но това не е сторено. Между А.

„П. И.“ и „А.“ ЕАД е сключен договор за възлагане на обществена поръчка № ........./........... г., според който дейностите, които „А.“ ЕАД е длъжно да изпълнява, се възлагат с месечни, допълнителни и извънредни задания (чл. 5 от договора). На база възложените задания се съставят месечни сертификати, които са доказателство за действително изпълнени от изпълнителя - и приети от възложителя работи (чл. 9, ал. 5 от договора). Извънредните задания са приложими при настъпване на непредвидени обстоятелства и съгласно чл. 5, т. „в“ от договора. Възложителят или упълномощено от него лице имат право да възлагат писмено възникналите работи, които са пряко свързани с проходимостта на пътния участък и осигуряване безопасността на движението. В тази хипотеза изпълнителят е длъжен да започне незабавно работа по разпоредените дейности. Съгласно раздел I - „Дефиниции“, т. 8 от договора, извънредно задание означава писмено възлагане от възложителя на видовете количества и работи, невключени в месечното и допълнителното задание, необходими за осигуряване на проходимостта на пътищата и безопасността на движението при възникване на непредвидени обстоятелства, включително по смисъла на чл. 2 от Закона за защита от бедствията. По делото не са ангажирани доказателства /не са изложени и твърдения/ за това по какъв начин ищецът по обратния иск е възложил на ответника по него да премахва паднали на пътя предмети, като без съмнение това са дейности, пряко свързани с проходимостта на пътя и осигуряване безопасността на движението. Не са представени и доказателства за извършено възлагане по смисъла на чл. 5 от договора за възлагане на обществена поръчка.

При тези факти неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи и възражения.

Във въззивната жалба /а също и още в отговора на исковата молба/ е наведено възражение относно доказателствената сила на съставения за ПТП КП, вкл. /но не само/ с твърдения, че същият страдал от недостатъци поради липса на съществени реквизити, освен това съдържал констатации за факти, които длъжностното лице - съставител не е възприело лично. В тази връзка следва да се има предвид следното:

Тъй като от доказателствата по делото се установява, че след ПТП автомобилът не е можел да се придвижва на собствено ход, налице е изключението на чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при което изключение, въпреки че повредите на автомобила не са причинени от друго ППС, а ПТП е настъпило с един участник, местопроизшествието следва да се посети от органите на МВР – „Пътна полиция“ и да се състави констативен протокол за ПТП. Поради това съставения в случая КП представлява официален удостоверителен документ /съставен е от длъжностно лице - служител на ПП – КАТ при ОДМВР – София, в кръга на службата му по установените форма и 3 ред съгласно наредбата/, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него факти, които са непосредствено възприети от длъжностното лице. В случая релевантните факти относно механизма на ПТП не са били непосредствено възприети от длъжностното лице, доколкото то не е било свидетел на произшествието.

Поради това ищецът по първоначалния иск, като ползващ се от КП, следва да ангажира и други доказателства за тези релевантни факти. Именно това обаче е сторил той, като е ангажирал и други доказателства /писмени, свидетелски показания, САТЕ/. Съответно доказателствената сила на КП не е оборена, напротив - подкрепена е от останалите доказателства по делото. Освен това протоколът е съставен по образец - приложение № 2 към чл. 4 от наредбата и предвид ограничената форма на този образец е немислимо да се очаква в него длъжностното лице подробно да отрази механизма на произшествието и цялата пътна обстановка, още повече, че поначало такъв протокол се съставя при посещение на вече настъпило ПТП, на чието настъпване съставителят не е очевидец. Неоснователни са и възраженията на ответника по първоначалния иск срещу доказателствената стойност на протокола за ПТП, основани на доводи, че протоколът не бил подписан от негов представител, а бил съставен единствено по данни на собственика на автомобила и негов водач, който бил заинтересуван да бъде обезщетен от ответника по първоначалния иск, както и че в протокола не се съдържали данни за размерите на камъка, за скоростта на движение на водача с управляваното от него МПС, за това тестван ли е за употреба на алкохол, освен това към протокола липсвал снимков материал.

На първо място - данните за ПТП са съобщени от водача на МПС на служител на ПП – КАТ при ОДМВР – София, който освен за съставяне на протокол за ПТП има и компетентност да състави срещу него акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, ако има фактически и правни основания за това. Ето защо не може да се приеме изначално, че когато съобщава на служител на МВР факти за механизма на ПТП, водачът излага твърдения в своя /или на собственика на МПС, но в случая те са един и същи човек/ полза. Още по-малко може да се приеме, че такъв е конкретният случай. В протокола за ПТП е посочено, макар и лаконично, че ПТП е настъпило с материални щети, посочено е също, че причина за ПТ е внезапно появил се на пътя предмет – камък, чието наличие е отразено на схемата на ПТП, която се съдържа в протокола. При така описаното в КП евентуален извод за недобросъвестност на водача на МПС при съобщаване на данни за механизма на тяхното настъпване не е подкрепен от никакви доказателства по делото. На второ място, ако съставителят на протокола има конкретни възприятия за обстоятелства относно атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, на превозното средство и на превозвания от него товар, конкретните условия на видимост, вида и характера на щетите и местоположението на превозното средство спрямо пътя, те биха могли да обосноват у него извод, основан на фактите и опитните правила, за извършено от водача на МПС административно нарушение по ЗДвП, в т. ч. и изразяващо се в причиняване на ПТП поради несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. По делото обаче няма данни, че във връзка 4 със събитието, описано в протокола за ПТП, срещу водача на МПС е образувано административно-наказателно производство /нещо повече – със свидетелски показания е установено, че на мястото на ПТП не е имало ограничение на скоростта/. Щом като срещу водача на МПС не е съставен АУАН за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП или за каквото и да е друго нарушение на този закон, то възраженията на ответника по първоначалния иск, че причина за настъпване на ПТП са обстоятелства, различни от твърдяните от ищеца по първоначалния иск в настоящото производство, са напълно неоснователни. Да се основе на липсата на АУАН, съставен срещу водача на МПС, извод за недобросъвестност и на съставителя на протокола за ПТП в евентуална полза на ищеца или в евентуална вреда на ответник, би било напълно лишено от доказателствена подкрепа. На трето място - съгласно чл. 4 от Наредба № 1з-41/2009 г. и по аргумент от противното от чл. 3, ал. 1 от същата наредба, при ПТП с материални щети, но без пострадали лица, органите на „Пътна полиция“ - МВР съставят протокол за ПТП по образец приложение № 2, но нямат задължение да изготвят подробна план-схема на ПТП, в която да посочат размери на пътното платно, на пътните ленти, на установените по тях обекти и разстоянията между тях. От показанията на свид. П. се установява, че за ПТП е изготвен снимков материал, съдържал се на служебен таблет, но доколкото към момента на ПТП системата не притежавала функционалност да съхранява снимки в регистъра, то този снимков материал не се пазел, съответно не е представен по делото. Съгласно чл. 2, ал. 3 от Наредба № 1з-41/2009 г. обаче снимките се предават на Гаранционния фонд и се съхраняват в автоматизирана информационна система на МВР за срок до 3 месеца. Очевидно е, че този срок е изтекъл преди предявяване на иска, но дори да се приеме, че те се съхраняват от Гаранционния фонд, ответникът по първоначалния иск не е направил надлежно доказателствено искане за събирането им от тази институция във връзка с възражението си. Същевременно липсата на снимков материал от ПТП не води до липса на доказателства, установяващи надлежно правнорелевантните факти. Относно възражението, че водачът не е тестван за употреба на алкохол следва да се отбележи, че по делото е установено /със свидетелските показания/, че водачът е тестван за употреба на алкохол с дрегер, като пробата била отрицателна, а отрицателните проби не се описвали.