Решение № 238 от 17.09.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Ихтиман, 17.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Гражданско дело № 20251840100708 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по депозирана искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133 , със седалище/адрес на управление: гр. София, бул. „България“ 81В, представлявано от Х.М. и П.В. – управители, чрез юрк. Б.Т., против Н. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: с. В., община И., ул. „П.Е.“ №*, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, да бъде признато за установено спрямо ответника на основание чл. 422 ГПК, че дължи на ищеца следните суми:

2499,00 лева - главница по Договор за потребителски кредит № */06.03.2020 г., ведно със законната лихва от 07.06.2023 г. до изплащане на вземането;

602,58 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата по договора за потребителски кредит за периода от 15.03.2020 г. до 15.02.2023 г.;

1072,57 лева – законна лихва за забава върху главницата по договора за потребителски кредит за периода от 15.03.2020 г. до 07.06.2023 г.; за които суми е издадена Заповед № */09.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № */2023 г. по описа на РС – Ихтиман.

Претендират се и сторените в настоящото и в заповедното производство разноски. Приложени са писмени доказателства относно твърдените от ищеца факти.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 06.03.2020 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД /кредитодател/, и Н. Г. Т. /кредитополучател/ е 1 сключен Договор за потребителски кредит № *, по силата на който ответникът е получил сумата от 2499 лева, срещу което се е съгласил да върне 36 броя вноски по 86,15 лева в срок до 15.02.2023 г. Ищецът твърди, че в раздел IV, чл.

8 от договора е бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 15,00%, както и годишен процент на разходите по кредита от 16,32%. Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит.

Ищецът сочи, че на 12.12.2024 г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и „АПС Бета България“ ЕООД, е сключен Договор за цесия, като по силата на Приложение № 1 към същия вземането на „Първа инвестиционна банка“ АД спрямо ответника по Договор за потребителски кредит № * е прехвърлено на „АПС Бета България“ ЕООД. Твърди се, че длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания на настоящия си адрес, а алтернативно ищецът счита депозирането на настоящата искова молба и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания за надлежно уведомяване на длъжника. В исковата молба се твърди, че към датата на депозиране на исковата молба всички непогасени вноски по Договор за потребителски кредит № */06.03.2020 г. са с настъпил падеж и кредитополучателят е изпаднал в забава.

Иска се установяване на вземане за: главница в размер на 2499 лева; договорна възнаградителна лихва в размер на 602,58 лева за периода от 15.03.2020 г. до 15.02.2023 г. и законна лихва за забава върху главницата в размер на 1072,57 лева за периода от 15.03.2020 г. до 07.06.2023 г. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски за държавна такса, както и се претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение в двете производства.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК, ответникът упражни правото си на отговор, като оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че ответникът Н. Т. не е давал съгласието си за сключване на процесния договор, не е знаел за съществуването му и няма спомен да е подписвал документите, приложени към исковата молба. Дори действително да е подписал приложените документи, в това число и процесния договор за потребителски кредит, към момента на подписването им ответникът не е съзнавал какво подписва.

В отговора се сочи също, че Н. Т. не е в състояние напълно да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, както и изцяло да преценява и защитава личните и имуществените си интереси.

Степента на заболяване на ответника е такава, че ограничава възможността му пълноценно да се грижи за своите работи.

С Решение № */30.06.2021 г. на кмета на община И., е учреден настойнически съвет на ответника Н. Г. Т., със състав: попечител - Ц. Е. М., зам.-попечител - Р.К.В. и съветници: А.Д.В. и С.Б.С..

В срока за отговор на исковата молба ответникът предяви срещу ищцата насрещни искове, като в насрещната искова молба твърди, че дори действително положените на процесния договор и приложенията към него подписи да са на Н. Т., то към момента на сключване на договор за потребителски кредит от 06.03.2020 г. същият категорично не е бил в състояние да изрази своето съгласие за поетите с него задължения, не е бил в 2 състояние да разбира и ръководи действията си, бил измамен и заплашван от неизвестни засега лица, които са се възползвали от състоянието му, за да го принудят и подмамят да подпише въпросните документи, след което са усвоили сумите по кредита.

С отговора на насрещната искова молба отговор „ АПС Бета България“ ЕООД оспорва основателността й. Сочи, че договорът за кредит е валиден и редовен. Твърди, че към датата на подписване на договора Н. Т. не е бил обявен за недееспособен, не е поставен под запрещение, нито са налице доказателства, че е страдал от психично заболяване, което да го прави неспособен да разбира и ръководи действията си.

В проведените по делото открити съдебни заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирани писмени становища излага, че поддържа исковата молба.

В проведени по делото отрити съдебни заседания ответникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от пълномощника си адв. Ц. Г., която оспорва исковата молба и моли същата да бъде отхвърлена. Излага подробни доводи обосноваващи тезата, че ответникът към момента на подписване на процесния договор е бил недееспособен. Претендира разноски.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С исковата молба са представени следните писмени документи: Договор за потребителски кредит №* от 06.03.2020 г.; Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за кредити на физически лица; Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.12.2024 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и „АПС Бета България“ ЕООД и Уведомление за цесия. Със свое Определение № 612/29.09.2025 г., постановено по делото, съдът задължи на основание чл. 183, ал. 1 ГПК, ищеца „АПС Бета България“ ЕООД да представи в срок до първото съдебно заседание: Договор за потребителски кредит № */06.03.2020 г.; Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за кредити на физически лица; Договор за цесия от 12.12.2025 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и „АПС Бета България“ ЕООД и Уведомление за цесия. Със същото определение съдът указа на ищеца, че при непредставянето им тези документи ще се изключат от доказателствата по делото.

С протоколно определение с рег. № 168/09.04.2026 г., постановено в първото проведено открито съдебно заседание по настоящото дело на 07.04.2026 г., съдът остави без уважение искането за приемане като писмени доказателства на Договор за потребителски кредит № */06.03.2020 г.; Общи условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за кредити на физически лица;

Договор за цесия от 12.12.2025 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и „АПС Бета България“ ЕООД и Уведомление за цесия , представени от ищеца с исковата молба и изключи същите от доказателствения материал по делото, на основание чл. 183, ал. 1, изр. 2 от ГПК.

От Решение № */04.02.2021 г. по гр. дело № */2020 г. по описа на Софийския окръжен съд, влязло в законна сила на 20.04.2021 г. се установява, че Н. Г. Т. е поставен под ограничено запрещение. Съгласно приетото като доказателство по делото експертно решение на ТЕЛК към „Център за 3 психично здраве – София“ ЕООД № */067 от 08.04.2016 г. Н. Т. е с пожизнено призната 54 % трайно намалена работоспособност поради наличието на лека умствена изостаналост. Съгласно Решение № */30.03.2021 г. на органа по настойничество и попечителство при община И. спрямо Н. Т. е учреден настойнически съвет, като за негов попечител е определен Ц. Е. М..

От приети по делото материали по пр.пр. № */2020 г. по описа на Специализираната прокуратура се установява, че е имало образувано досъдебно производство № ЗМ */2020 г. по описа на СДВР, за това, че на 09.03.2020 г. с цел да набави за себе си имотна облага е принудил Н. Г. Т. да извърши нещо против волята му – да му предаде парична сума и с това му е причинил имотна вреда – престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1, вр. чл. 213а, ал.

2, т. 1 НК.

По делото са разпитани в качеството на свидетели Ц. М., брат на ответника и Р.В., намираща се във фактическо съжителство с Ц. М., които лично и непосредствено полагат грижи за ответника. От показанията на свидетелите се установява, че ответникът страда от епилепсия от 1996 г., като има поставена диагноза „лека умствена изостаналост“. Излагат, че той има ниски социални и комуникативни познания и възможности, не познава часовника, не може да борави с банкова карта, както и да тегли средства от специализирани устройства (банкомат).

Свидетелските показания на Ц. М. и Р.В. съдът ценени по реда на чл. 172 от ГПК предвид евентуалната им заинтересованост от изхода от спора. Съдът намира, че същите са логични, последователни и се подкрепят от Решение № */04.02.2021 г. по гр. дело № */2020 г. по описа на Софийския окръжен съд, материалите по пр.пр. */2020 г., както и заключението на приетата съдебнопсихиатрична експертиза, поради което им дава вяра.

От заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза, която съдът също кредитира като обективна и безпристрастна, се установява, че ответникът страда от органично разстройство на личността и поведението, дължащо се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък /епилепсия/, довели до интелектуално - мнестичната му недоразвитост, с лека към умерена умствена недостатъчност, което състояние представлява истинско психично заболяване по смисъла на чл. 33, ал. 1 от НК. Заболяването е резултат от епилепсия от ранна детска възраст с гранд-мал припадъци и интензивно лечение с настъпили трайни промени в личността и поведението. Според вещото лице документите за договаряне на кредит и съпътстващата документация като съдържание и сложност, са от естество надминаващо многократно интелектуално-мнестичните възможности на ответника.

Видно от експертното изследване към момента на подписване на договора за кредит, както и към настоящия момент ответникът Н. Г. Т. не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи разумно постъпките си. Диагностицирано състояние представлява „продължително разстройство на съзнанието“ по смисъла на закона. Въпреки възрастта си ответникът има ограничен и непълноценен житейски опит и ниско ниво на лична и социална компетентност.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от правна страна:

4

В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът – възраженията си срещу него.

Основателността на предявен иск за реално изпълнение на договорно задължение се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките – валидно възникнало правоотношение между ответника и ищеца, елемент от съдържанието на което да е задължението за заплащане на претендираната парична сума по договор за потребителски кредит, породили правното си действие, настъпила изискуемост на задължението, и неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално изпълнение.

Ищецът следва да докаже възникването на горните предпоставки, както и да установи настоящия размер на задължението на ответника, както и обстоятелството, че именно той е настоящият му кредитор.