Решение № 14 от 14.01.2020, Административен съд - Враца
- Съд
- Административен съд - Враца
- Дело
- Административно дело 751/2019
- Вид
- Решение № 14
- Подписан
- 14.01.2020
- В сила
- 14.01.2020
- Състав
- СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.193 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.197 ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.216 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.216 ал.1 т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.225 ал.1 т.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.267 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.268 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.26 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 614 · Търговски закон
- чл.638 ал.1 · Търговски закон
- чл.649 · Търговски закон
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 14 гр.Враца, 14.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
III състав в публичното заседание на 19.12.2019г. г. /две хиляди и деветнадесета година/ в състав:
АДМ.СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдията ВАСИЛЕВА адм. д.№ 751 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс вр.чл.268 ал.1 от ДОПК.
Образувано е въз основа на жалба, предявена от „Р.М.“ АД *** – в несъстоятелност, представлявано от Изп.директор Д.Д. и * К.И., против РЕШЕНИЕ №201/20.09.2019г. на Директора на ТД на НАП Велико Търново, в частта ,в която е потвърден Мълчалив отказ на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново офис Враца за прекратяване на изп.дело №**********/2015г. с длъжник настоящият жалбодател .
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. Изтъква се, че при правилно установена фактическа обстановка, ответникът незаконосъобразно е приел, че предявеното и прието в производството по несъстоятелност вземане на държавата, произтичащо от РА №*********/08.02.2012г., предмет на изпълнителното дело, чието прекратяване се иска, следва да бъде реализирано в изпълнителното производство, а не в производството по несъстоятелност на дружеството. Заявява се, че административният орган не се е съобразил с разпоредбата на чл.638 ал.1 от Търговския закон /ТЗ/, според която с откриване на производството по несъстоятелност на дружеството, следва да бъдат спрени всички изпълнителни производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, освен по тези дела, по които са наложени мерки за обезпечаване или е започнало принудително изпълнение, които действия не са извършвани по изпълнителното дело, предмет на спора.
Твърди се, че при наличие на производство по несъстоятелност, всички кредитори, които са заявили вземанията си и същите са приети от синдика и потвърдени от съда, следва да се удовлетворяват съразмерно, като не е предвидено държавата да събира вземанията си в отделно производство. Обявената с влезли в сила съдебни решения недействителност на извършени от жалбодателя сделки с трети лица преди откриване на производството по несъстоятелност, следва да се разпростира върху всички кредитори с приети вземания, а не само по отношение на държавата, която е била страна по делото. Прави се искане за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на разноски.
Ответникът по делото чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д.М. в писмен отговор и в с.з. оспорва жалбата и прави искане същата да бъде оставена без уважение. Заявява, че събирането на вземанията следва да продължи по вече образуваното изпълнително производство, тъй като имуществото, спрямо което е насочено изпълнението, към датата на обявяване на несъстоятелността не е било в патримониума на дружеството, обявено в несъстоятелност и не влиза в масата на несъстоятелността.
По делото са събрани писмени доказателства.
Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган административна преписка.
Приложено е чадмд №672/2019г. на АдмС Враца.
Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С молба вх.№С190006-000-0047259/29.01.2019г. настоящият жалбодател е поискал от публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново офис Враца, да прекрати производството по изп.д. №**********/2015г. на основание чл.225 ал.1 т.7 от ДОПК вр.чл.638 ал.4 от Търговския закон. В законоустановения срок публичният изпълнител не се е произнесъл, което е възприето от молителя като мълчалив отказ да извърши исканото действие. В този срок е получено съобщение за насрочен опис по делото. С жалба рег.№94-Р-2/11.02.2019г. отказът е обжалван пред Директора на ТД на НАП Велико Търново, който я е разгледал и се е произнесъл с Решение №53/22.02.2019г.
, като я е оставил без разглеждане в частта, в която се обжалва Съобщение с изх.№С190006-110-0000338/07.02.2019г. за насрочване на опис, а в частта, в която се обжалва мълчаливият отказ да бъде прекратено изпълнителното производство, я е оставил без уважение. Това решение е връчено на настоящия жалбодател на
05.03.2019г., видно от известието за доставяне. На 12.03.2019г. решението е обжалвано пред АдмС Враца чрез административния орган с вх.№94-Р-3 от същата дата, въз основа на което е образувано адм.д. №257/2019г., по което съдът е отменил оспореното пред него решение и е върнал преписката за ново произнасяне с дадени указания.
Ответникът отново се е произнесъл по жалбата против мълчаливия отказ на публичен изпълнител да прекрати изпълнителното дело, с Решение
№165/14.08.2019г. на Зам.директор на ТД на НАП, като я е оставил без разглеждане като подадена от нелегитимна страна. Това решение е обжалвано с жалба вх.№23155/27.08.2019г., въз основа на която е образувано чадм.д. №672/2019г. по описа на АдмС Враца, по което съдът е отменил решението и е върнал преписката за произнасяне по съществото на спора.
В изпълнение на указанията на съда ответникът се е произнесъл с решение №201/20.09.2019г. , с което е оставил жалбата без разглеждане в частта, в която е оспорено съобщението за извършване на опис и е потвърдил мълчаливия отказ на публичен изпълнител да прекрати изпълнителното дело.
Изпълнителното дело е образувано за неплатени публични вземания в ТД на НАП Велико Търново офис Враца, подробно описани в съобщение за доброволно изпълнение с изх.№003240/2015/000001 от 20.03.2015г., получено от жалбодателя на 31.03.2015г. С разпореждания от 16.10.2017г. и от 09.11.2017г. са присъединени вземания на
Окръжен съд Враца и нови вземания на ТД на НАП по два ревизионни акта от 2017г.. Извършвани са процесуални действия, за които са съставяни съответните протоколи от публичния изпълнител. С Постановление изх.№С190006-022-0019066/15.03.2019г. и Постановление изх.№С 190006-22-0019-93/15.03.2019г. публичният изпълнител е наложил обезпечителни мерки върху подробно описани недвижими имоти, находящи се в гр.Б..
С решение №2301/05.12.2016г. по гр.д. №3611/2016г.
Апелативен съд София е обявил за недействителни по отношение на държавата сделките, извършени с н.а.№96 т.5 рег.№9932 н.д. 583/2011г., с н.а. №81 т.седми рег.№13448 н.д. 821/2011г. и с н.а. №71 т.втори рег.№2123 н.д. №80/2012г., с прехвърлител по същите настоящият жалбодател.
С решение №78 от 17.07.2017г. по т.д. №13/2017г. на Окръжен съд Враца е обявена неплатежоспособността на дружеството с начална дата 01.08.2012г. и същото е обявено в несъстоятелност, производството е спряно и възобновено с Решение №99/31.08.2018г. по същото т.д.
, определен е за временен * К.П.И., който с Определение №546/10.10.2018г. е назначен за *. От мотивите на Определение №722/04.12.2018г. е видно, че НАП е предявил в производството по несъстоятелност вземания, възникнали преди датата на решението за обявяване на несъстоятелността, установени в ревизионен акт №Р-04000417008886-091-001/10.09.2018г., вземанията по който не са предявени в изпълнителното производство, образувано от публичен изпълнител. От мотивите на решение №99/31.08.2018г. е видно, че в искането си за възобновяване на производството по т.д. №13/2017г. на ОС Враца НАП София се е легитимирала като кредитор със вземане по ревизионен акт №*********/08.02.2012г., предмет на изпълнителното дело, чието прекратяване се иска. Видно от обявленията в Търговския регистър, вземането по РА от 2012г. е прието, а вземането по РА от 2018г. е прието под условие.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна, в законоустановения преклузивен срок /решението е получено 01.10.2019г., а жалбата е предявена на 08.10.2019г./, против административен акт, подлежащ на оспорване, поради което е допустимо.
Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от оправомощен за това орган в пределите на неговата материална и териториална компетентност, в писмена форма и в рамките на установения в чл.267 ал.2 от ДОПК 14-дневен срок. Изложени са съображения, основани на приетите за установени факти, които са мотивирали ответникът да потвърди обжалвания пред него мълчалив отказ. Формиран е мълчалив отказ, тъй като в компетенциите на публичния изпълнител влиза правомощието да прекрати образуваното пред него изпълнително дело и непроизнасянето му в законоустановения срок се приема за отказ да уважи искането. При издаване на оспорения акт от ответника не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Неоснователно се явява и възражението за материална незаконосъобразност на оспореното пред съда решение на Директора на ТД на НАП, с което са потвърдени действията на публичния изпълнител. Спорът се състои в това кой следва да събере ликвидното и изискуемо вземане на държавата срещу жалбодателя, възникнало от РА
№*********/08.02.2012г. Безспорно се касае до вземане, възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност и предявено и прието в това производство в сроковете по ТЗ, за което също така е образувано и изпълнително дело от публичен изпълнител. Съгласно чл.638 ал.1 от ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се спират всички образувани до този момент изпълнителни производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на тези по чл.193 ал.2 от ДОПК.
Разпоредбата на чл. 614 от ТЗ определя обхвата на масата на несъстоятелността - имуществените права на длъжника към датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и имуществените права на длъжника, придобити след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Не е спорен фактът, че към датата на откриване на производството по несъстоятелност имуществата, предмет на принудително изпълнение в изп.д.
№**********/2015г., не са били в патримониума на дружеството. С успешно проведения от държавата иск по чл.216 ал.1 т.2 от ДОПК, с който е обявена относителната недействителност на подробно описани сделки между жалбодателя и трети лица, тези имоти също не са влезли в патримониума на длъжника, респ. на обявеното в несъстоятелност дружество, те са останали собственост на приобретателите си.
Относителната недействителност на сделките означава единствено, че те не могат да се противопоставят на държавата при събиране на вземанията й и тя може да насочи принудително изпълнение към имотите, които са били техен предмет, като по отношение на всички други лица тези сделки са действителни, тъй като не страдат от пороците, посочени в чл.26 и сл. от ЗЗД. Искът по чл.216 ал.1 т.2 от ДОПК не е идентичен с исковете по чл.646 и 647 от ТЗ, при уважаването на които третото лице връща придобитото по отменената сделка и то попълва масата на несъстоятелността и е в интерес на всички кредитори. Освен това искът по чл.216 от ДОПК не е посочен сред исковете по чл.649 от ТЗ за попълване на масата на несъстоятелността. Обстоятелството, че публичното вземане по РА №*********/08.02.2012г. е предявено в производството по несъстоятелност не отменя правото на държавата да получи удовлетворяване в индивидуалния изпълнителен процес по ДОПК върху имуществото, което не е включено в масата на несъстоятелността и извършеното разпореждане с него е обявено за недействително само по отношение на държавата като кредитор, а не по отношение на всички кредитори в производството по несъстоятелност.
По изложените мотиви съдът намира, че не са налице основанията за прекратяване на изпълнителното производство по чл.225 ал.1 т.7 от ДОПК. Правилно публичният изпълнител и решаващият административен орган са приели за неоснователно искането на настоящия жалбодател за прекратяване на производството по
ИД №**********/2015г., поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Разпечатката съдържа 41 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6812b868-d16d-446e-9083-ffedd7370a31