Решение № 1252 от 30.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1252 гр. Пловдив, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно гражданско дело № 20245300500936 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. Д. Х. и Х. А. Х. против Решение № 80/05.02.2024г., пост. по гр.д.№ 2486/2022, АсРС, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателите, че Д. Д. Х. и Р. Ю. Х. са собственици при квоти:

¼ид.ч. индивидуална собственост за Д. Д. Х. и ¼ ид.ч. в режим на СИО за Д. Д. Х. и Р.

Ю. Х., от СОС с КИ ***1.1 по КК на гр. *** с адрес на имота ***, който СО се намира на етаж първи в сграда с КИ ***1, предназначение жилищна сграда еднофамилна, разположена в ПИ с КИ *** с предназначение на СО жилище апартамент, брой нива на обекта едно с площ от 113кв.м., с прилежащи части съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседни СО в сградата: на същия етаж няма, под обекта няма, над обекта ***1.2; жалбоподателите А. Д. Х. и Х. А. Х. са осъдени да предадат на Д. Д. Х. и Р. Ю. Х. владението върху ½ ид.ч. от гореописания имот; отменен е по реда на чл. 537, ал.2 ГПК НА за собственост № *** том *** дело ***/***г на нотариус К. до размер на ½ ид.ч.

Жалбоподателите А. Д. Х. и Х. А. Х. поддържат, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Развиват доводи за възникване на 1 собствеността върху имота на основания осъществено строеж от наследодателя им, за това че имота е станал СИО между баща им и майка им, а след смъртта на бащата, майката е прехвърлила притежаваните от нея 6/10 идеални части на А. Х.. Последният на основание наследство е бил собственик на 1/10ид.ч. По отношение на останалите 3/10ид.ч. поддържат да са установили давностно владение, което е продължило повече от 10 години. Позовават се на ТР№11/21.03.2013, т.д.№11/2012, ОСГК, ВКС.

Поддържат че са придобили сочените идеални части в режим на СИО, както и че никой не е смущавал владението им. Считат за неправилен извода на първоинстанционния съд, че една година след смъртта на майка им – през ***г. ищците са имали достъп до имота. Позовават се и на констативния НА за собственост от ***г. Развиват доводи и за доказателствената стойност на заявлението по чл.56 от ЗТСУ/отм./, от което се извличала волята на наследодателя им. Подробно обсъждат събраните гласни доказателства, като считат, че единствен пряк свидетел очевидец е сина им, който непротиворечиво установява, че никой освен родителите му не е влизал в имота. Поддържат и че към момента на подаване на заявлението по чл.56 от ЗТСУ/отм./ сградата не е била готова в груб строеж, а това е станало по-късно, поради което и правото на собственост е възникнало за суперфициара – техния наследодател.

Поддържа се и тезата, че не следва да се зачитат нотариалните актове от ***г.

Поддържа се и че към датата на откриване на наследството от баща им ищецът Д. Х. притежава само 1/10ид.ч. от правото на собственост върху имота, но от този момент пък жалбоподателите са установили давностно владение върху частите на останалите сънаследници. Претендират отмяна на НА от ***г., т.к. с него продавачът прехвърля права, които не притежава. Претендират отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново такова, с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.

Претендират разноски за двете инстанции.

Въззиваемите страни Д. Д. Х. и Р. Ю. Х. са подали отговор , в който оспорват подадената въззивна жалба. Развиват доводи, че процесният имот е съществувал още към 1972-5г. поддържат, че твърдението за упражнено давностно владение е останало недоказано. Считат, че фактическата власт върху имота е упражнявана от родителите им до смъртта им – през ***г., съотв. през ***г. Развиват доводите си за разликата между упражняване на фактическа власт и търпими действия, като считат, че в случая са упражнявани търпими действия от страна на ответниците. Поддържат и че показанията на свидетеля М. Х. са едностранчиви и заинтересовани. Считат и че представеното заявление по чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ е нищожно, доколкото правото на строеж към този момент вече е било реализирано. Молят за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица – ответници, останали недоволни от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

2

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.

Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав. Разгледан е предявеният иск с пр. осн. чл.108 от ЗС, поради което следва да се приеме, че съдът е дал търсената защита. Следователно постановеното решение е валидно и допустимо.

Правилността на решението ще се прецени с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания.

Пред районния съд е предявен иск от Д. и Р. Х. за признаване за установено по отношение на А. и Х. Х., че са собственици на общо ½ ид.ч. / ¼ ид.ч. за Д. и ¼ ид.ч. в режим на СИО за Д. и Р./ на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***1.1 по КК и КР на гр. ***, одобрени със заповед № ***г. на ИД на АГКК, с адм. адрес: ***, с площ от 113 кв.м., с предназначение: първи жилищен етаж,, ведно с прилежащите общи части от сградата и от правото на строеж, както и за осъждане на ответниците да им предадат владението върху идеалните части от този имот. Соченото правно основание за възникване на тази собственост е дарение извършено през ***г. на идеална част от приземния етаж и договор за покупко-продажба от ***г. на идеална част от същия имот. Отделно оспорват констативния нотариален акт, с който са се снабдили ответниците, като сочат, че те не са единствени наследници, нито са осъществявали самостоятелно давностно владение.

Въззивната инстанция е оставила исковата молба без движение до излагане на обстоятелства относно възникване и обособяване на процесния недвижим имот като самостоятелен такъв, както и до представяне на удостоверения за идентичност на страните, предвид записването им с различни имена в представени официални документи. Допълнително въведените твърдения на ищците Д. и Р. Х. са , че процессния етаж – приземен, е бил построен и покрит към ***г., като се е ползвал за жилище от праводателите им, като строителството е започнало още ***г., при първото разрешение за строеж. Твърдели са, че последващото разрешение за строеж – от ***г. касае надстрояване на вече съществуващ имот. Ответните страни А. и Х. Х. са оспорили тези твърдения, като са поддържали, че сградата не е била завършена в груб строеж, преди прехвърлителните сделки през ***г., респ. че срез тях не са прехвърлени вещни права върху приземния етаж.

Предявеният иск е с правно основание чл.108 от ЗС. Фактическият състав на 3 иска по чл.108 от ЗС съдържа три кумулативно изисквани елемента – доказване правото на собственост на ищеца, осъществяване на владение върху имота от страна на ответниците и липсата на правно основание за това владение. Липсата на който и да е от трите елемента води до неоснователност на исковата претенция. При разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на правото си на собственост върху спорния имот, на факта, че имотът се владее от ответника, а ответниците - да проведат насрещно доказване, с оглед конкретните си твърдения.

В настоящето производство спорът се концентрира около въпроса за принадлежността на правото на собственост върху процесния имот. Няма спор между страните, че още при завеждане на исковата молба и към момента имотът се дължи от ответниците, поради което и не е необходимо изричното обсъждане на доказателства в тази насока. По останалите елементи от фактическия състав е налице спор, поради което и следва да се разгледат наведените твърдения и ангажираните доказателства.

От фактическа страна по делото се установява от приложеното удостоверение за наследници /л.7/ , че Д. И. Х. /поч.******г./ и Х. А. Х. / поч.******г./ са оставили за свои наследници четиримата си сина – И., А., В. и Д.. От удостоверенията за брак се установява, че А. Х. и Х. Х. са в брак от ***г., а Д. и Р. – от ***г.

С оглед обстоятелството, че в различни официални документи лицата фигурират с различни имена, пред въззивната инстанция са представени удостоверения за идентичност, от които се установява :

-Д. Ю. Х. /р.***г./ е бил записван и с името Д.И.Х.;

-Х. А. Х. /р.***г./ е била с името С.И.Х.;

-И. Д. Х. – не е представено удостоверение, но видно от приетото по делото копие от СР от 14.08.2006г., пост. по гр.д.№975/2005, АсРС е обсъждан въпроса с разминаване на имената на наследниците на Д. И. Х., като е установено, че И. е записван и с името А.;

-А. Д. Х. е бил с името А.Д.Х.;

-В. Д.Х. /р.***/ е записван и с името Р.Д.Х.;

-Д. Д. Х. /р.***/ е записван и с имената Д.Д.Х. и С.Д.Х.;

-Р. Ю. Х. е записвана с името Р.Ю.Х.;

Твърди се в исковата молба и уточненията, направени пред въззивната инстанция, че процесния приземен етаж е възникнал като самостоятелен обект на собственост още към ***г., в резултат на осъществено строителство в собствен имот от праводателите на страните Д. и Х. Х.. По настоящето дело не е представен документ , удостоверяващ правото им на собственост върху дворното място, а само Разрешение за строеж №******г., на ГОС-***. Със същото на Д. И. Х. е разрешено построяването на 4 масивна жилищна сграда съобразно одобрен архитектурен проект в парцел ***, кв.***. Не е представен архитектурния проект, нито някакви допълнителни строителни документи, още по-малко за завършване на строежа.

По делото са представени множество НА за извършвани транслативни сделки с предмет идеални части от процесния недвижим имот :

С НА №***, т.***, д.***/***, Д. И. Х. и Х. А. Х. даряват Д. Д. Х. е 1/4ид.ч. от първи приземен етаж от жилищна сграда в строеж, като запазват правото на ползване върху една стая / като се прехвърлят и идеални части от дворното място , съставляващо парцел пл.№***/.

С НА №***, д.***/***, Д.И.Х. със съгласието на С.И.Х. подаряват на В. Д. Х.

1/5ид.ч. от дворното място / подробно описано/ и ¼ ид.ч. от първия приземен етаж от жилищна сграда в строеж, като си запазват правото на ползване върху една стая.

С НА № ***, т.***, д.***/***г. Д.И.Х. със съгласието на С.И.Х. подаряват на А.Д.Х. 1/5 ид.ч. от дворното място и ¼ ид.ч. от първия приземен етаж от жилищна сграда в строеж, като си запазват правото на ползване върху една стая.

В цитираното по-горе съдебно решение от 2006г., пост. по гр.д.№975/2005,АсРС е коментирана прехвърлителна сделка и по отношение на четвъртия брат И. / А./, с която са прехвърлени идентични права.

По делото не е установена идентичност между имот , съставляващ парцел ***, кв.***, съобразно Разрешение за строеж №******г., на ГОС-*** и описанието на имота по посочените нотариални актове. Приетата по делото СТЕ установява идентичност на имота между описанието в горепосочените НА и по-късно съставените такива , в които имотът е описан като СО с ИД ***1.1 / приземния етаж в сградата, изградена в имота/.

За установяване завършването на строежа на приземния етаж и обособяването му като самостоятелно жилище са събирани и гласни доказателства. Свидетелят В. Х., брат на Д. и А., твърди, че баща му започнал да строи приземието през ***г. После го замразил. През ***г. се скалари и прекратили строителството. Твърди, че към ***г., когато са извършени сделките по прехвърляне на имота, последният не е бил завършен. Д. си направил две стаи, за да живеят в тях. Свидетелката А.К. твърди, че е видяла приземния етаж през 80-те години, като към този момент бил завършен.

Разпечатката съдържа 47 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6811903d-1621-41d9-a6a8-7b33d5e5b7ef