Определение № 582 от 30.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 582 гр. София, 30.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно търговско дело № 20251001000261 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК по постъпила молба вх.

№18593/09.07.2025 година от М. Й. Р. за изменение на постановеното решение по в.т.д. № 261 по описа за 2025 година.

В молбата се излага, че в постановеното решение, съдът е отхвърлил предявения от „Витагрейн БГ“ АД иск като не е присъдил целия претендиран размер за съдебни разноски, а е уважил искането до размера от 18468.55 лева с вкл.ДДС. Твърди се в молбата, че правомощието на съда да намали претендираното адвокатско възнаграждение поради прекомерност след направено възражение на насрещната страна е ограничено в същата разпоредба до предела на минимално определения размер, съгласно Закона за адвокатурата, а цитираната в чл.75, ал.5 ГПК разпоредба на ЗА обвързва изчисляването на този минимален размер с правилата, заложени в наредба на Висшия адвокатски съвет. При предявен частичен иск от 250 000 лева от общ размер 1434 711 лева материалният интерес, съгласно разпоредбата е в размер на 46170.67 лева без ДДС, като върху тази сума е начислен и калкулиран ДДС в размер на 20%. Претендираната сума е съобразена с действащата нормативна уредба към датата на сключване на договора за правна защита29.01.2025 година. Описаната в решението фактическа обстановка и правните аргументи от мотивите на акта подкрепят виждането, че делото се характеризира с фактическа и правна сложност, а при осъществяване на 1 защитата процесуалния представител на въззивника е направил доказателствени искания. Доказателствени искания са направени и в съдебно заседание. Моли съдът да измени постановеното решение, като осъди „Витагрейн БГ“ АД да заплати адвокатско възнаграждение в размер на 55438,80 лева с вкл.ДДС, така както е претендиран.

Ответникът по молбата „Витагрейн БГ“ АД е депозирал писмен отговор, с който моли да се остави молбата без уважение.

Молбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.248 ГПК, но разгледана по същество е неоснователна.

Производството по в.т.д. № 261 по описа на САС за 2025 година е образувано по въззивна жалба вх. №5771/17.01.2025година от „Витагрейн БГ“ АД срещу решение №1736/17.12.2024 година, постановено по т.д. №1585 година по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-7 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „ВИТАГРЕЙН БГ“ АД, ЕИК 175043447, със съдебен адрес: гр. София, бул. "Цар Освободител" № 17А иск срещу М. Й. Р., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. “Цар Освободител” № 8а, с правно основание чл. 240, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 237, ал. 2 ТЗ за сумата от 250 000 лева, част от пропусната полза в общ размер на 1 434 711,00 лева от несвоевременното упражняване/разпореждане с правата по call опции за 55 000 тона пшеница деривативен инструмент, търгуван на френския международен пазар на фючърси МATIF на 18.01.2021г. и е осъдено да заплати на М. Й. Р., с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 27373,36 - разноски за производството.

Решението не е обжалвано, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „ВИТАГРЕЙН БГ“ АД, ЕИК 175043447, със съдебен адрес: гр. София, бул.

"Цар Освободител" № 17А иск срещу М. Й. Р. за заплащане на сумата от 250 000 лева - част от пропусната полза в общ размер на 1 365 599 лева от нереализирането на съхраняваните на пристанище Бургас 25 000 тона пшеница по пазарни цени в периода 13.01.2021 г. - 04.02.2021 г. към КофкоИталия, евентуално към АДМ България.

С решение №305/02.06.2025 година, въззивният съд е потвърдил обжалваното решение №1736/17.12.2024 година, постановено по т.д. №1585 година по описа за 2022 година на Софийски градски съд, ТО, VI-7 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от „ВИТАГРЕЙН БГ“ АД, ЕИК 2

175043447, със съдебен адрес: гр. София, бул. "Цар Освободител" № 17А иск срещу М. Й. Р., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. “Цар Освободител” № 8а, с правно основание чл. 240, ал. 2 ТЗ във връзка с чл. 237, ал. 2 ТЗ за сумата от 250 000 лева, част от пропусната полза в общ размер на 1 434 711,00 лева от несвоевременното упражняване/разпореждане с правата по call опции за 55 000 тона пшеница деривативен инструмент, търгуван на френския международен пазар на фючърси МATIF на 18.01.2021г. и е осъдено да заплати на М. Й. Р., с ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 27373,36 - разноски за производството и е осъдил „ВИТАГРЕЙН БГ“ АД, ЕИК 175043447, със съдебен адрес: гр. София, бул. "Цар Освободител" № 17А да заплати на М. Й. Р., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, бул. “Цар Освободител” № 8а сумата от 18468,55 /осемнадесет хиляди четиристотин шестдесет и осем лв. и петдесет и пет стотинки/ лева с вкл.ДДС, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

В решението си, съдът е разгледал направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и го е намерил за основателно като е посочил, че при преценката за основателност на възражението за прекомерност, съдът изхожда от действителната фактическа и правна сложност на делото. Производството пред САС е приключило в едно съдебно заседание, в което не са събирани нови доказателства, нито са правени нови възражения. Въззивният съд действа, при условията на ограничено въззивно производство, като при липса на оплаквания относно неправилно установена фактическа обстановка следва да възприеме фактите, така както са възприети от първоинстанционния съд.

В мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират, и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай –например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията 3 на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Постоянната съдебна практика приема, че фактическата и правна сложност на делото, като законоустановен критерий при преценката за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, произтича от извършените от страните процесуални действия, вида на претенцията, обема на събраните доказателства и от подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика.

Със задължителното за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Предвид задължителния за всички съдилища, на основание чл. 633 ГПК характер на решението на СЕС по дело C-438/22, както е прието и в определение № 50015/16.02.2024 г. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат като ориентир, като подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

4

При присъждането на разноски във въззивното производство и определянето на фактическата и правна сложност на делото, съдът следва да изхожда от правораздавателната дейност във въззивното производство.

Въззивният съд, макар и действащ при условията на ограничен въззив отново разглежда и разрешава правният спор като втора първа инстанция и следва да даде разрешение на всички поставени въпроси и възражения, като потвърждаването на решението е следствие на съвпадането на правните изводи на двете инстанции, а не поради формиране на извод за правилност на решението, тъй като въззивната дейност не е контролно-отменителна /в този смисъл ТР 1/2001 година на ОСГТК на ВКС/.

Делото е продължило в първата инстанция повече от 2 години, провеждани са редица съдебни заседания, разпитвани са свидетели и експертни заключения, а представеното доказателство за адвокатско възнаграждение е в размер на 27373,36 лева, като за решението в тази му част не е отправено искане за изменение. Съпоставено с претендираният във въззивната инстанция размер за процесуални действия, продължили в рамките на едно съдебно заседание и продължителност на съдебния процес от датата на образуване на делото - 07.04.2025 година до датата на съдебното заседание – 13.05.2025 година определеният от съда размер от 18468,55 лева се явява съобразен с вида и количеството извършена работа. Следва да се посочи, че не се касае за множество обективно и субективно съединени искове, както и за въвеждането на нови възражения или поправяне на допуснати процесуални нарушения от страна на първоинстанционния съд, които биха обусловили фактическа и правна сложност на делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума, която е материалния интерес на предявения иск, определящ: предметните предели, по които се формира силата на пресъдено нещо; подсъдността на поставения за разглеждане спор и реда за обжалване на постановените по него съдебни актове. В този смисъл са и разясненията дадени в мотивите на т. 1 на ТР № 3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС и т. 1 на ТР № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. В същите е прието, че предмет на делото е спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска, а по частичните искове само частта от вземането заявена с исковата молба. С оглед 5 на посоченото, при произнасяне по наведеното в производството възражение за прекомерност на неговият размер следва да се определи при преценка за фактическата и правна сложност на предявените искове, както и за действително свършената от адвоката работа. Разпоредбата на чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е приложима във вътрешните отношения между представител и представляван, но определеното по този ред адвокатско възнаграждение не следва да се възлага в тежест на насрещната страна в производството. /в този смисъл определение № 3385 от 7.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3531/2023 г., IV г. о./.

Молбата за присъждане на разноски се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №18593/09.07.2025 година от М.